Решение № 1470 от 26.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1470 гр. София, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110125818 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. Т. Д., с която срещу [******] са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- иск по чл. 124, ал. 1 за признаване за установено между страните недължимостта на сумата 1325,11 лева, представляваща стойност на [******] за периода 11.04.2022 г. – 23.01.2023 г.

- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 1083,31 лева, представляваща недължимо платена сума за неизползвани [******] за периода 16.03.2022 г. до 10.04.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска /15.05.2023 г./ до окончателното плащане.

Ищецът поддържа, че съгласно фактура № [******], издадена на 26.04.2022 г., според ответното дружество е дължал сумата от 1083,31 лева за периода 16.03.2022 г. – 10.04.2022 г. за доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води, пречистване на отпадъчни води и ДДС. Тъй като ползвал услуга „автоматично плащане на комунални сметки чрез epay”, на 28.04.2022 г., от банковата му сметка автоматично е била преведена горепосочената сума в полза на ответника. Ищецът посочва, че на 28.10.2022 г. е получил писмо от ответника, с което последният го уведомява, че са налице просрочени задължения в размер на 776,85 лева, която сума поддържа, че не съответствала на реално потребеното количество вода. Ищецът поискал ответното дружество да извърши проверка, но такава не била извършена, поради което ангажирал трето лице да извърши същата. При проверката не се установило да е налице манипулиране на водомерите, но ищецът счита, че единият е бил повреден, с оглед което измерването на потребеното в имота количество вода, съответно стойността на начислените услуги, не били реални. Твърди, че при констатиране на нередовност на 1 водомера, ответното дружество следвало да предостави писмено предписание за отстраняване на повредата. Въпреки че ищецът уведомил ответника за повредения водомер, от страна на водоснабдителното дружество не били предприети никакви действия. При поискана от ищеца справка за задълженията му се установило, че за периода 16.03.2022 г. – 23.01.2023 г. е начислена сума в размер на 2 474,12 лева, от които 1083,31 лева били платени по фактурата от 26.04.2022 г., а сумата 65,70 лева – сторнирани, съответно непогасеното задължение било в размер на 1325,11 лева.

Заявява искане за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете. Признава, че на името на ищеца е открита партида с клиентски номер [******], съответно, че притежава качеството потребител на услугите, доставяни от ответника на адреса на процесния имот. Твърди, че начислените суми за потребени услуги са съобразно отчетените количества на измервателните устройства в имота на ищеца, както и че същите са отчитани редовно съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия на ответника. Оспорва се в процесната сума да е включено потреблението, измерено по демонтирания водомер, като се посочва, че ищецът сам е подал отчет на показанията на водомера си и същите са били по-високи от отчетените на демонтирания уред. За отчета на показанията ищецът предоставил снимки, видно от които бил наличен теч на водопроводната инсталация, като съгласно чл. 8, ал. 4 от Общите условия на ответника, поддръжката на тази инсталация, както и периодичните проверки на индивидуалните водомери били за сметка на потребителите, т.е. ответникът не бил в неизпълнение на задълженията си по договора, в каквато насока са твърденията на ищеца, изложени с исковата молба. Ответникът сочи още, че след 10.04.2022 г., ищецът нито е осигурявал достъп до имота си, нито е подавал самоотчет, поради което консумацията била изчислена служебно. Обобщава, че платената сума в размер на 1083,31 лева за периода 16.03.2022 г. до 10.04.2022 г. не е недължимо платена, а сумата от 1325,11 лева, начислена за периода 11.04.2022 г. – 23.01.2023 г. има своето основание, предвид което и се дължи от ищеца. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноските за производството.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че единият водомер в имота е бил повреден, че ответното дружество не е изпълнило свое конкретно договорно задължение за отстраняване на повредата /респ., че ищецът сам е отстранил повредата/, вследствие на което количествата доставена вода са били отчитани погрешно. По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесната сума на ответника.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу предявените искове – че количеството потребена вода е начислено съобразно с нормативните изисквания и съдържанието на договорното правоотношение между страните, както и че поддръжката на изправността на водомерите и извършването на проверки е задължение на потребителя. В тежест на ответника е да установи и обема на доставеното на ищеца количество услуги и тяхната стойност. По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице основание да получи и задържи заплатената му от ищеца по процесното правоотношение сума.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 153 ГПК с доклада по делото съдът е обявил на страните обстоятелството, че ищецът Г. Т. Д. е потребител на предоставяните от ответното дружество [******], съответно че страните през 2 процесния период са били обвързани от договорно правоотношение за доставка на [******] на адреса на имота, че същият е водоснабден, че във връзка с договора на името на ищеца при ответника е открита партида с клиентски номер [******], че ищецът е заплатил сумата 1083,31 лева по издадената от ответника фактура № [******] от 26.04.2022 г.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиКуслуги", това са юридически или физически лицасобственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят [******]. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на [******] са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/.

Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

В тази връзка следва да се посочи, че качеството на потребител по договора с ответника не е спорно, предвид което и този правнорелевантен факт не следва да бъде по-подробно обсъждан.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като посоченото обстоятелство съдът приема за ноторен факт. Ищецът не спори, че приложими към договора за и одобрените от КЕВР общи условия, представени и в препис към исковата молба.

От заключението на приетата в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е водоснабден, като в сградата се ползват следните услуги: доставка на вода с питейни качества, отвеждане на изполвана вода и пречистване. Вещото лице не е открило данни 3 кога водомери с фабр. № [******]/пломба № [******] (за студена вода) и с фабр № [******]/ пломба № [******] са били монтирани в ползвания от ищеца имот, тъй като ищецът е заявил, че не съхранява водомерите и не може да ги предостави на вещото лице. У ответника също не са били налични данни кога водомерите в имота са били монтирани, респ. каква е тяхната метрологична годност. От приобщенте по делото материали вещото лице е заключило, че водомерите в имота са били подменени на на 03.02.2023 г., но какво е било техническото състояние на старите водомери, предвид липсата на свидетелство за техническото им състояние към момента на демонтажа, не би могло да бъде установено. През исковия период два пъти е бил извършван реален отчет на показанията на уредите в имота на ищеца, като потребителят е подавал към оператора самоотчети на 12.01.2022 г. и на 13.04.2022 г. Отчетът на водомер с фабр. № [******] е с разлика 409 куб.м. при констатация за теч в жилището. При демонтажа на този водомер показанията му са били 390 куб.м., което според вещото лице е технически невъзможно. През остатъка от периода на предвидените дати за отчет достъп до уредите в имота не е бил осигурен, нито е подаван самоотчет от потребителя. За това време операторът е начислявал усреднена консумация от предходните отчети на осн. чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и чл. 46 от Общите условия. Разпределението на водата за общи нужди е извършвано на всеки 3 месеца в зависимост от отчетите на индивидуалните водомери в имотите на етажните собственици. Обемът на доставените до процесния имот [******] за периода 22.03.2022 г. – 21.02.2023 г е 835,535 куб.м. (като сбор от консумация и услуги, разпределени за общи нужди). Отчетените количества за общи нужди през целия период са 54,465 куб.м. Вещото лице е посочило, че същите са правилно разпределени.

Размерът на задълженията съгласно заключението на СТЕ е в размер на 1248,79 лева, представляваща неизплатена главница за [******]. В тази връзка следва да се допълни, че е видно от приложение № 4 към заключението на СТЕ, че общо дължимата за периода сума е в размер на 2455,39 лева, от които 1206,60 лева са били платени от ищеца, а сумата 1248,79 лева, съставлява сбор от задължения по издадени фактури за период на консумация 15.06.2022 г. – 02.02.2023 г.

Приложение към експертизата съставлява приемо-предавателен протокол от 31.01.2019 г., удостоверяващ монтирането на общия водомер за процесната етажна собственост, подписан между представител на етажната собственост и ответника. От съдържането на същия се установява, че на посочената дата е монтиран нов водомер с нулеви показания, като същият е пломбиран. Предвид заключението на СТЕ, съдът приема, че към процесния период общият водомер е бил годно средство за търговско измерване.