Определение № 789 от 17.03.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 789 гр. Бургас, 17.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501882 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.121, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от М. А. Д. от гр.*******, ж.к.“**********“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, против определение № 5606 от 08.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 2205/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Бургас.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се моли за неговата отмяна, като се счита, че делото е подведомствено на РС-Бургас.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид приложените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от М. А. Д. против Министерство на здравеопазването, за заплащане на сумата от 5211 лв. – имуществени вреди и 6000 лв. – неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на бездействието на органите на ответника, ведно със законната лихва от 01.07.2024 г. до окончателното плащане. В исковата молба са изложени твърдения, че поради заболяване ищецът е освидетелстван от ТЕЛК с 80 % ТНР, за което получава пенсия за инвалидност по чл.74 КСО. Твърди се, че за поредното преосвидетелстване ищецът подал документите си със закъснение по вина на РЗИ-Бургас, поради нарушение от тяхна страна на чл.101, ал.1 от Закона за здравето и бездействието им да го информират за предстоящото освидетелстване, като той подал няколко жалби до МЗ, по които не получил отговор, подал жалба и до РЗИ-Пазарджик с искане да приложи 1 чл.101б ЗЗ и да му изпратят информация за наличието за забавяне в медицинската експертиза и за насрочената дата за преосвидетелства, но по нея също не получил отговор. Твърди се, че в резултат на нарушаването на чл.101б, ал.1 и ал.4, чл.103, ал.6 ЗЗ и бездействието на здравните органи ищецът е бил оставен без пенсия в продължение на 6 месеца и 21 дни, през което време е изпитал стрес, безпокойство и притеснения за съществуването си, накърнено било и човешкото му достойнство, поради което предявява настоящия иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. Към исковата молба са представени писмени доказателства.

С обжалваното определение № 5606/08.10.2025 г. районният съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд-Бургас, като е приел, че исковата молба не му е подведомствена с оглед правилата на чл.128, ал.1, т.5 АПК.

Настоящата инстанция намира постановеното определение за правилно, по следните съображения:

С оглед изложените в исковата молба твърдения, ищецът М. Д. претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени му в резултат на бездействието на здравните органи при и по повод изпълнението на тяхната административна дейност по Закона за здравето, т.е. ищецът се позовава на незаконосъобразното бездействие на здравните органи (РЗИ) да изпълнят задълженията си по чл.101б ЗЗ да го информират за предстоящото преосвидетелстване, от което той търпи вреди. Поради това, предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ – „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност,…“. Съгласно чл.1, ал.3 ЗОДОВ (предишна ал.2), исковете по ал.1 от закона се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл.7, ал.1 ЗОДОВ. В този смисъл е и разпоредбата на чл.128, ал.1, т.6 АПК (погрешно посочена в обжалваното определение - т.5), съгласно която на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.

В случая, ищецът М. Д. претендира обезщетение за претърпени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на здравните органи (РЗИ) да изпълнят задълженията си по Закона за здравето, поради което и на основание чл.128, ал.1, т.6 АПК, вр. чл.7, ал.1 ЗОДОВ предявеният от него иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е родово и местно подсъден на Административен съд-Бургас. Ето защо, РС-Бургас не е компетентен да разгледа спора и правилно е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд-Бургас.

Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По настоящото въззивно производство на 17.03.2026 г. е постъпила молбауточнение от ищеца по чл.214 ГПК с приложения, по която въззивният съд не може да се произнесе, тъй като предмет на спора пред ОС-Бургас е относно компетентността на БРС да разгледа исковата молба.

Мотивиран от горното и на основание чл.121 ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5606 от 08.10.2025 г., постановено по гр.д.

№ 2205/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3