Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1378 от 14.11.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 772/2023
Вид
Решение № 1378
Подписан
14.11.2023
Състав
Пламен Колев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1378 гр. София, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично при закрити врати заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20231100900772 по описа за 2023 година

Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.

Подадена е молба по чл. 625 от ТЗ Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за откриване на производство по несъстоятелност на „И.Е.“ ООД, ЕИК: **** поради неплатежоспособност.

Молителят твърди, че ответното дружество не е в състояние да изпълни изискуеми задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено за повече от два месеца – за м.юли и август 2021 г.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че не са налице непогасени по давност парични задължения за трудово възнаграждение на негови работници или служители. Позовава се на извънредното положение за периода след 2020 г., когато дейността на дружеството е била прекратена и никой не е полагал труд.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представените ведомости за трудови възнаграждения, съдържащи индивидуализиращи данни за служителите/работниците на ответното дружество, кореспондиращо с протокола от извършена проверка от молителя ГИТ, както и заключението на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, за месеците юли и август 2021 г.( вкл.) броят на работниците в „И.Е." ООД, полагали труд е бил 10 (десет) и 6 (шест), като на част от тях не са им били заплатени възнаграждения, както следва:

1

Брой служители с неизплатени възнаграждения

Брой служители по трудово правоотношение, съгласно фишове за работна заплата

Процентно

Юли

2021 г. 4

10

40 %

Август 5

2021 г.

6 съотношение

83 %

В хода на производството не се установи наличие на погашение на тези незаплатени трудови възнаграждения.

В хода на производството е прието заключение на ССЕ, което съдът кредитира като обосновано. ВЛ е направило обоснован икономически анализ на дейността на дружеството за 2019 г. и 2020 г. въз основа на представените от ответника счетоводни записвания.

Експерта не е не е анализирал следващите периоди, тъй като ответникът не е съставил и представил ГФО, в съответствие със ЗСч.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

На основание чл. 625 от Търговския закон (ТЗ), Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" (ИА ГИТ) е легитимирана да подаде молба до съда за откриване на производство по несъстоятелност срещу търговец при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, налагащо извода за наличие на процесуална легитимация от страна на молителя за предявяване на молба по чл.625 от ТЗ.

Съгласно чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено за повече от два месеца.

В контекста на горното за да се приеме, че са налице основания за откриване на производство по несъстоятелност срещу работодател - търговец, следва да бъдат установен общият брой на работниците и служителите на работодателя-търговец за проверявани период; неплащане на трудови възнаграждения; процентно съотношение на служителите, на които не е плащано трудово възнаграждение към общия брой служители; забава на плащането на трудови възнаграждения за повече от два месеца към най-малко една трета от работниците и служителите.

В хода на настоящото дело се установи наличието на посочените по-горе предпоставки – ответникът не е заплатил за период по-продължителен от 2 м трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците/служителите му.

Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на задълженията по давност.

От една страна адресат на възражението за погасителна давност следва да е кредиторът на вземането, а молителят в настоящото производство е трето лице.

2

От друга страна съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ давностният срок за трудовите спорове, които изрично не са предвидени в т.1 и т.2 – както е и в случая с иска за неплатени трудови възнаграждения, е тригодишен. В съответствие с чл.358, ал.2, т.2, изр.2 от КТ той започва да тече от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.

Вземането е ежемесечно и следователно погасителния давностен срок за трудовите възнаграждения за м. юли и август 2021 г.( вкл.) не е изтекъл.

Неоснователно е и възражението основано на мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и липса на извършвана дейност в дружеството, и на полаган труд. Периодът м. юли и август 2021 г.( вкл.) е извън нормативно предвидения. Сумата е начислена от работодателя, т.е. налице е извънсъдебно признание за изпълнение на трудовите задължения, както и плащане на част от персонала, последното опровергаващо твърдението за липса на какъвто и да било полаган труд в дружеството. Следва да се вземе предвид и презумпцията по с чл. 8, ал.2 от КТ, постановяваща, че добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното, която не само не е опровергана от работодателя, но е налице и установеното от него признание на неизгодния за него факт.

Липсата на генерирани парични средства в търговеца в следствие на пандемията не е релевантно обстоятелство при наличие на установените парични вземания.

Съгласно ал.2 на с.з., неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Последното обаче е обективно фактическо състояние, характеризиращо имуществената сфера на длъжника търговец. То следва да се различава от неплащането като неправомерен юридически факт, форма на неизпълнение на задълженията(Р№806/206г. по т.д.№476/06г. на ВКС, ТК, І т.о.).

Тъй като по делото се установи наличие на неизплатени парични задължения, попадащи в приложното поле на чл.608, ал.1 ТЗ, трябва да се изследва дали търговецът е в състояние да погаси задълженията си към правно релевантния момент – този на устните състезания(Р №38/04г. по т.д.№330/04г. на ВКС, І т.о.; Р№45/07.02.05г. по т.д.№443/04г. на І т.о.) Съдът по несъстоятелността трябва да установи икономическото състояние на търговското дружество и състоянието му на неплатежоспособност към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Неплатежоспособността се определя въз основа на преценката на цялостното икономическо състояние на търговското дружество - длъжник, посредством коефициентите на ликвидност и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/ задължения с краткотрайните /текущи/ активи. При преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на приключване на съдебното дирене и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност (така решение № 220/07.02.2018 г. по т. д. № 758/2017 г. на ВКС, ТК, І т. о. на ВКС).

В настоящия случай последния изготвен и представен ГФО е за 2020 г., като въпреки 3 указанията на съда не е бил представен такъв за 2021 г. и 2022 г.

Съобразно експертизата коефициента за обща ликвидност( КОЛ) към 31.12. 2020 г. е 0,12 ; коефициента за бърза ликвидност (КБЛ) – 0,12 ; коефициента за незабавна ликвидност (КНЛ) – 0,0, коефициента за абсолютна ликвидност( КАЛ) – 0,0, при общ норматив 1-ца.

Следователно дружеството не е било в състояние да извърши текущите си плащания към 31.12. 2020 г.

Коефициента за финансова автономност, явяващ се показател за финансовото състояние на фирмата и нейната способност да посреща дълготрайните си задължения е – - 0,6933 , при общ норматив 0,33. При установения коефициент следва да се направи извод за декапитализиран собствен капитал.

Горното налага извода, че към 31.12. 2020 г. дружеството не е било в състояние да заплати на кредиторите си изискуемите им парични задължения.

По принцип това изчисление би било релевантно при определяне на началната датата на неплатежоспособността, в случай че се установи в този период наличие на други вземания, предвидени чл.608, ал.1 ТЗ(въведеното спорно вземане е от 2021 г.) Същевременно във връзка с неизпълнение на задължението за представяне на ГФО за 2021 г. и 2022 г., които търговецът е длъжен да изготви и обяви в НАП и ТР и на осн. 161 от ГПК, съдът приема твърдението на молителя, че към 31.12. на 2021 г. и 2022 г. икономическото положение на дружеството не е изменено спрямо това към 31.12. 2020 г.

С оглед установените материалноправни предпоставки за неплатежоспособността на търговеца, съдът следва да прецени посочените в чл.631 ТЗ основания за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. (Р№45/07.02.05г. по т.д.

№443/04г. на І т.о.)

В хода на производството не се установи, че затрудненията на длъжника са временни, при наличие и на признание, че не извършва търговска дейност от 2020 г., а търговецът не се установи да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

За начален момент на неплатежоспособността следва да се приеме 31.12.2021 г., предвид липсата на установени от експертизата, незаплатени задължения за предходен период, попадащи в приложното поле на чл.608, ал.1 ТЗ, извън тези въведени от молителя.

Тъй като видно от изисканите от съда справки дружеството не притежава недвижими имоти и автомобили, а съгласно удостоверението от НАП и приложените към документа постановления, спрямо имуществото на длъжника – постъпващи суми по сметка, находяща се в доставчик на платежни услуги и върху безналични ценни книжа, са наложени обезпечителни мерки от публичен съдебен изпълнител по реда на ДОПК.

Горното налага извода, че наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски. Такива не са предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ. Следователно производството следва да се спре на осн. чл.632, ал.1 от ТЗ.

4

С оглед изхода на делото, в тежест на ответника следва да се възложат направените от молителя разноски – 250 лв. за ДТ и 1000 лв. за експертиза.

Воден от гореизложеното съдът

РЕШИ:

Обявява неплатежоспособността на „И.Е.“ ООД, ЕИК: ****, гр.София, бул.“****, като определя за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2021 г.

Открива производството по несъстоятелността на на „И.Е.“ ООД, ЕИК: **** Постановява прекратяване дейността на предприятието.

Обявява на „И.Е.“ ООД, ЕИК: **** в несъстоятелност.