Решение № 1521 от 15.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1521 гр. Варна, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20223110203421 по описа за 2022 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. В. Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез нейния процесуален представител адв. Н. Х. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 10 – 6197 от 04.10.2010 г., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на жалбоподателката Г., на основание разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева за това, че на 21.06.2010 г. в ТД на НАП гр. Варна при извършена проверка е установено, че Н. В. Г., в качеството си на самоосигуряващо лице, е допуснала Декларация обр. № 6 по смисъла на Наредба Н – 8/ 29.12.2005 г. на Министерството на финансите за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, да не бъде подадена в срок до 30.04.2010 г. за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година – нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н – 8/ 29.12.2005 г. на Министерството на финансите във вр. с чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване.

Жалбоподателката

Н.

В.

Г.

1 намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, с един основен аргумент в защита на своята позиция, а именно, че е изтекъл давностния срок за ангажиране на административно – наказателната й отговорност за извършеното нарушение, доколкото самото то е осъществено през 2010 г. Поради тази причина отправя молба за отмяна на процесното наказателно постановление.

В проведеното на 12.10.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3421 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката Н. В.

Г. не се явява лично, а се представлява от своя упълномощен процесуален представител адв. Н. Х. от АК – Варна, която поддържа жалбата на посочените в нея основания, като моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 12.10.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3421 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Зам.

Директора на ТД на НАП гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 21.06.2010 г. Миглена Маринова Кочева – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна установила в хода на извършена от нея проверка, че Н.

В. Г., в качеството си на самоосигуряващо лице, е допуснала Декларация обр.

№ 6 по смисъла на Наредба Н – 8/ 29.12.2005 г. на Министерството на финансите за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, да не бъде подадена в срок до 30.04.2010 г. за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.

Преценявайки, че със своето поведение, в частност бездействие в срока до 30.04.2010 г. жалбоподателката Г. е извършила нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н – 8/ 29.12.2005 г. на Министерството на финансите във вр. с чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, на 30.07.2010 г. инспектор Кочева съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала жалбоподателката за 2 нарушение на посочените нормативни разпоредби.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 04.10.2010 г. Зам. Директорът на ТД на НАП гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, наложил на Н. В. Г. административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н – 8/ 29.12.2005 г. на Министерството на финансите във вр. с чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

На първо място следва да се подчертае, че жалбоподателката Г. и нейния процесуален представител адв. Н. Х. не оспорват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, поради което и съдът не вижда някакъв смисъл да обсъжда събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства.

Основният акцент, който се поставя във въззивната жалба, а и впоследствие в дадения ход на делото по същество, е, че нарушението е било извършено през 2010 г., като давностния срок за ангажиране на административно – наказателната отговорност на жалбоподателката за процесното нарушение, според нея самата, вече е изтекъл.

Съдът се солидаризира с тази позиция. Според Тълкувателно решение № 1/15 г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Доколкото за процесното нарушение е 3 предвидено наказание „глоба“, абсолютният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК възлиза на четири години и шест месеца, считано от момента на извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 01.05.2009 г., при което следва да се приеме, че абсолютният давностен срок е изтекъл на 02.11.2013 г.

Поради тази причина и с оглед изричното възражение на жалбоподателката Г., че административно – наказателната й отговорност не следва да бъде ангажирана поради изтичане на давностния срок, според съда Наказателно постановление № 10 – 6197 от 04.10.2010 г., издадено от Зам.

Директора на ТД на НАП гр. Варна, следва да бъде отменено.

С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и предвид изхода на настоящия спор, следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата страна сторените разноски от страна на въззивника за адвокатско възнаграждение, които възлизат в размер на 150 лева, съгласно приложения на л. 32 от НАХД № 3421 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд договор за правна защита и съдействие от 11.10.2022 г., сключен между жалбоподателката Н. В.

Г. и адв. Н. Х. от АК – Варна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 10 – 6197 от 04.10.2010 г., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на Н. В. Г., с ЕГН:

**********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева за това, че на 21.06.2010 г. в ТД на НАП гр.

Варна при извършена проверка е установено, че Н. В. Г., в качеството си на самоосигуряващо лице, е допуснала Декларация обр. № 6 по смисъла на Наредба Н – 8/ 29.12.2005 г. на Министерството на финансите за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, да не бъде подадена в срок до 30.04.2010 г. за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година – нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н – 4

8/ 29.12.2005 г. на Министерството на финансите във вр. с чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване.

Осъжда ТД на НАП гр. Варна да заплати на Н. В. Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, парична сума в размер на 150 лева (сто и петдесет лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 3421 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5