Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1084 от 14.07.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 704/2025
Вид
Решение № 1084
Подписан
14.07.2025
Състав
Биляна Великова Видолова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1084

***, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430100704 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание правно основание чл. 357 ал. 1 вр. с чл. 74 ал. 4 вр. с ал. 1 от КТ, чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.225, ал.2 от КТ.

Постъпила е искова молба от Р. М. Д. от *** против *** ***, за прогласяване на недействителността на клаузата на чл. 2.5 от *** с която на осн. чл. 70 КТ е уговорен срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя, за отмяна на *** за прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника, възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението, обезщетение на основание чл.225, ал.2 от КТ за периода от 07.01.2025г. до 27.01.2025г. в размер на 1400 лв., представляващо разликата между получените трудови възнаграждения при ответника и новият работодател - ***, с който ищцата е била в трудово правоотношение за този период. Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудов договор от 05.07.2024г. на длъжност *** на *** *** въз основа на спечелен конкурс за неопределено време, но с уговорена в договора клауза на осн. чл. 70 КТ за срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Сочи, че на 06.01.2025г. и е била връчена *** за прекратяване на трудовото й правоотношение на осн. чл. 71 ал. 1 от КТ – в срока за изпитване.

Твърди, че конкурсната процедура - от една страна, и срокът за изпитване - от друга, са взаимоизключващи се, и че с лице, назначено въз основа на конкурс, не може да се сключи трудов договор със срок за изпитване и повторно да се оценява компетентността му. Твърди сключване на договор след уволнението на по-ниско трудово възнаграждение. Претендира разноски. В с.з. на 16.06.2025г. е допуснато изменение на исковата претенция по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, като същата се счита за предявена за сумата от 543.19лв. за периода 1

07.01.2025г. – 27.01.2025г.

Ответникът счита, че исковете са допустими, но неоснователни. Не оспорва, че ищцата е заела длъжността *** след класиране на първо място в проведен конкурс за заемане на длъжността, като трудовия договор е сключен на основание чл.96, ал,1, вр. чл.67, ал.1 от КТ. Не оспорва, че в подписания между страните трудов договор в т.2.5 е посочено, че на осн. чл.70 от КТ страните определят срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя.

Счита, че следва да се търси действителната воля на страните, сключили трудовия договор на осн. чл. 20 ЗЗД – чрез тълкуване. Счита, че ищцата, подписвайки трудовия договор, е била съгласна с условията му, вкл. и тези по т. 2.5 от него. Сочи, че ищцата формално е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността, но не е имала опит и затова е определен изпитателен срок. Твърди, че тя е имала нарушения в работата си, че са били налице жалби и констатирани нередности с протокол от служители на ***, поради което не може да иска обявяване на клаузата за изпитване за недействителна. Твърди, че не е морално и е в разрез със законите и добрите нрави, да се черпят права от собственото противоправно поведение. Твърди, че са налице груби и тежки нарушения от страна на ищцата в качеството й на директор. Счита, че исковете са неоснователни. Претендира разноски.

Съдът след като се запозна с представените по делото доказателства намира за установено следното: Не е спорно между страните, че са се намирали в трудово правоотношение, възникнало въз основа на конкурс, проведен от *** за длъжността на ***, като видно от протокол № 2 от 03.07.2024 г. на конкурсната комисия /лист 69 от делото/, ищцата е класирана на първо място за посочената длъжност. Въз основа на този протокол е сключен *** между *** и ищцата Р. М. Д. със следните параметри: ищцата да изпълнява длъжността *** на посочената *** с месечно възнаграждение 2 491.00 лв. и допълнително такова, без посочен срок /според допълнително споразумение от 23.07.2024 г. договорът е за неопределено време/, като в т.2.5 на основния трудов договор е посочено, че на основание чл.70 от КТ, страните определят срок на изпитване шест месеца, уговорен в полза на работодателя.

Не е спорно също така, че със *** на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от същата дата, работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата с основание – „в срока на изпитване“. Тази заповед се счита връчена на ищцата на 06.01.2025г. при условията на отказ. Представен е и *** сключен между *** и ищцата, съгласно който, считано от 07.01.2025г. ищцата заема длъжността *** с основно трудово възнаграждение 1 100.00 лв. Със заповед от 27.01.2025 г. трудовия договор с работодателя *** е прекратен в срока за изпитване. По делото е изготвено първоначално заключение на съдебносчетоводна експертиза, съгласно която БТВ на ищцата, което тя би получила за периода 07.01.-27.01.2025 г. при ответника е в размер на 1 844.40 лв., а възнаграждението, което е получила при втория работодател - *** за същия период, е в размер на 700.00 лв. Крайният извод на заключението е, че разликата между трудовите възнаграждения е в размер на 1 144.40 лв.

Доколкото в съдебно заседание при изслушването на тази експертиза, вещото лице е заявило, че впоследствие се установило, че ищцата не е работила и не е 2 получавала трудово възнаграждение поради наличие на предписание на НОИ, по делото е изискано сведение от ТП на НОИ – Велико Търново по отношение на това предписание. Приложена е административната преписка, съгласно която след проучване са издадени задължителни предписания от 24.03.2025г. до работодателя ***, да се заличат данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за ищцата за периода от 07.01.2025 до 26.01.2025 г., с мотиви, че при извършена проверка от контролните органи на НОИ се е установило, че лицето не е упражнявало трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване за посочения период.

Допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е констатирала, че вторият работодател е изплатил заплата за месец януари 2025 г. в размер на 543.19лв., осчетоводен от него, като впоследствие съгласно задължителните предписания е подал молба за заличаване на данните за лицето в НОИ. Посочено е, че в счетоводството на това дружество е била начислена брутна работна заплата в размер на 700.00 лв., но същата е била сторнирана и са били сторнирани начислените осигурителни вноски и ДДФЛ. С ПКО от 11.04.2025 г., ищцата е върнала сумата за заплата за м.01.2025 г. в размер на 543.19 лв. и ПКО е осчетоводен в счетоводството на този работодател.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

По предявения иск с правно основание чл. 357 ал. 1 вр. с чл. 74 ал.

4 вр. с ал. 1 от КТ :

Не е спорно между страните, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника. В чл. 89 - 97 КТ се урежда способ за възникване на трудово правоотношение чрез конкурс. Законът предвижда следването на процедура, гарантираща назначаването на най-способния кандидат за длъжност, определена за конкурсна в закон, в акт на Министерския съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или от работодателя.

Конкурсът се обявява от работодателя по подходящ начин; допускането на кандидатите до конкурс се извършва от комисия, назначена от работодателя, чийто числен и квалификационен състав е с оглед характера на конкурсната длъжност, която комисия има задача да провери дали подадените документи отговарят на изискванията, посочени в обявлението; на допуснатите кандидати се съобщава писмено датата, часът на започване и провеждане на конкурса; назначена от работодателя комисия, съставена от съответни специалисти, провежда конкурса в съответствие с предвидено в обявлението; класира успешно издържалите конкурса кандидати, а трудово правоотношение възниква с лицето, което е класирано на първо място. Съгласно чл. 96, ал. 1 КТ, трудовото правоотношение за конкурсна длъжност възниква с лицето, което е класирано на първо място, от деня, в който то е получило съобщението за резултата. След възникването на трудовото правоотношение страните могат да сключат договор по чл. 107 от КТ, с който да уредят по-детайлно отношенията си, но този договор има за предмет едно вече съществуващо трудово правоотношение, което може да бъде променено или прекратено, но не може да възникне втори път. Разликата в начина на възникване на трудовото правоотношение определя същностните различията с трудово правоотношение, възникнало чрез сключване на трудов договор по чл. 61, ал.1 3

КТ. При трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен трудов договор по чл. 61, ал.1 КТ, изборът на работника или служителя за изпълнение на определена длъжност се извършва лично от работодателя, без качествата, знанията и подготовката на служителя да изпълнява длъжността, да са били предмет на предварителна проверка, поради което законът предвижда възможност за проверка в хода на изпълнение на работата – съгласно чл. 70 КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца и този срок може да бъде в полза на работника, работодателя или и на двете страни. Съгласно чл.

71, ал.1 КТ, до изтичане на срока за изпитване, страната, в чиято полза той е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. При конкурса, поверката за качествата, знанията и подготовката на служителя да изпълнява конкурсната длъжност, е извършена от комисия преди възникване на трудовото правоотношение, поради което чл. 70 КТ е неприложим спрямо трудовото правоотношение, възникнало със спечелилия конкурса кандидат годността му да изпълнява длъжността е извършена в рамките на конкурса, предвид което работодателят не може да се определя нов срок за изпитване на качествата и възможностите му - в т.см. например Решение № 840/29.12.2009 г. по гр.д. № 3405 / 2008г., четвърто г.о. на ВКС. Поради горното, съдът намира, че клаузата на чл. 2.5 от *** която урежда 6 месечен изпитателен срок в полза на работодателя, се явява недействителна поради противоречие със закона, и на осн. чл. 74 ал. 4 вр. с ал. 1 от КТ, нейната недействителност следва да бъде прогласена. В случая това е допустим отделен иск, независимо, че този иск има преюдициално значение за законосъобразността на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение между страните, повдигнат едновременно с исковете по чл. 344 от КТ, и по него съдът дължи отделно произнасяне – в т.см. е напр. Решение № 13/14.01.2025г. по гр. д. № 50/2024 г., IV г. о. на ВКС.

По предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ:

При всяко положение, първата и основна предпоставка да се приеме законосъобразност на прекратяването на ТПО между страните е - да е налице соченото основание по смисъла на КТ за това прекратяване. В случая обаче, посоченото основание за прекратяване на ТПО е „в срока на изпитване“, какъвто срок съобразно горните изводи на съда, е незаконосъобразно да се уговаря, когато правоотношението е възникнало на основание конкурс, и клаузата, въз основа на която е прекратено ТПО следва да се счита, че не съществува. Независимо, че работодателят в отговора си е посочил причини за прекратяването - нарушения на трудовата дисциплина, които предполагат друг вид уволнение, съдът намира, че те не могат да бъдат изследвани в настоящето производство, т.к. не са основание на оспорената от ищеца заповед и не могат да бъдат предмет на настоящето дело – дори и да се докажат такива нарушения, съдът не може да „подмени“ основанието за уволнение на ищцата, още повече, че за дисциплинарно производство е предвидена специална процедура и преценка на самия работодател. Заявеното от ищцата съгласие при подписване на трудовия договор, с недействителна, противоречаща на 4 закона клауза, на което обстоятелство се позовава ответника, не санира тази клауза, т.к. волята на страните не може да преодолее императивните законови норми. Като краен се налага извода, че прекратяването на трудовите правооотношения между ищеца и ответника на основание незаконосъобразна клауза в трудовия договор, също е незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.