Определение № 2778 от 30.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2778 гр. София, 30.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502878 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.435, ал.1 ГПК, образувано по частна жалба на А. В. В., ЕГН-********** срещу определение №10565 от 05.07.2024, постановено по в.гр.д. №7411 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-Ж , с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разпореждане от 12.04.2024 година по ИД №1443/2016 година на ЧСИ А. Б., рег. №*** на КСЧИ, с което е постановен отказ на съдебен изпълнител да прекрати делото и изпрати същото на местно компетентен съдебен изпълнител с район на действие ОС –Пловдив.

В частната си жалба жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е налице процесуална легитимация от страна на длъжника да поиска прекратяване на изпълнителното дело поради липса местна подсъдност, както и да обжалва отказа му в тази връзка.

На второ място, съдът е следвало да се произнесе и по направеното искане за прекратяване във връзка с твърденията за перемпция. Моли съда да отмени обжалваното определение, като вместо него постанови друго, с което върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия, а в условията на евентуалност да го върне на ЧСИ за издаване на постановление по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Ответникът по частната жалба „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД не е депозирал писмен отговор.

1

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима, тъй като е насочена срещу преграждащо развитието на производството определение, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството по в.гр.д. №7411 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-Ж е образувано по жалба на А. В. В. – длъжник по изп.д.

№ 20168500401443 на ЧСИ рег. № ***, срещу разпореждане от 12.04.2024 г., с което е постановен отказ за препращане на изпълнителното дело по компетентност на съдебен изпълнител с район на действие ОС - гр. Пловдив, съгласно разпоредбата на чл.427, ал.1, т.5 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че отказът бил незаконосъобразен, тъй като изпълнителното дело е било образувано като изпълнително дело №1014 по описа за 2012 година по описа на ЧСИ С. Г., рег. №*** в КЧСИ. През 2016 година, същото е изпратено по компетентност на съдебен изпълнител с район на действие СГС с оглед насочено изпълнение срещу недвижими имоти, находящи се в гр.София, като е образувано изп.д. №1443/2016 година на ЧСИ А. Б., рег. №*** на КЧСИ. През 2018 година е извършена публична продан на двата недвижими имота, собственост на длъжника, за което са налице влезли в сила постановления за възлагане от 07.11.2016 година. С извършване на посочените действия е изчерпана необходимостта делото да се води от съдебен изпълнител с район на действие СГС, тъй като длъжникът не разполага с друго имущество. В резултат на отправеното искане делото да се изпрати по подсъдност по местожителството на длъжника е получен отказ. Твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е налице постоянна практика и е следвало съдебния изпълнител по свой почин да го върне на ЧСИ С. Г.. На следващо място налице са основанията за прекратяване поради настъпила перемпция, тъй като са изминали повече от две години. Моли съдът да постанови решение с което отмени постановеният отказ.

Ответникът по жалбата – не е подал писмени възражения срещу жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.

Съдебният изпълнител счита жалбата за недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащо на обжалване действие, а и защото легитимиран да поиска продължаване на изпълнителното дело от друг съдебен изпълнител е единствено взискателя. Твърди, че не са налице основанията за прекратяване на делото поради перемпция.

2

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и от служебно изготвеното копие на изпълнителното производство по ИД № 20168500401443 на ЧСИ А. Б., рег. №*** на КСЧИ с район на действие СГС намира следното:

С молба от 23.10.2012 година на „Банка Пиреос България“ АД, въз основа на издаден изпълнителен лист от 11.10.2012 година по ч.гр.д.16138/2012 година , брачен състав по описа на ПРС, на осн. чл.417 ГПК А. В. В. и „АВВ-ИНВЕСТ“ ЕООД са осъдени да заплатят на банката сума от 100 304,92 евро, както и разноски в размер на 4165,78 лева е образувано изпълнително производство №1014 по описа за 2012 година по описа на ЧСИ С. Г., рег. №*** в КЧСИ. С оглед правилата на местната подсъдност, делото е прехвърлено и е образувано изп.д. №1443/2016 година на ЧСИ А. Б., рег.

№*** на КЧСИ.

С молба от 07.03.2024 година длъжникът А. В. В. е поискал, на осн. чл.427, ал.1, т.5 ГПК делото да се изпрати на посочен от взискателя съдебен изпълнител с район на действие ОС –Пловдив, а при липса на такова посочване да се прекрати образуваното изпълнително дело. Съдебният изпълнител със съобщение до длъжника е посочил, че отказва да изпрати делото по компетентност на друг съдебен изпълнител, а такова искане може да направи само взискателя.

Съдебната практика приема, че в процесуалния закон/ГПК изрично и изчерпателно са уредени подлежащите на обжалване пред съда действия на съдебния изпълнител в индивидуалното принудително изпълнение по ГПК и основанията за тяхното обжалване: в разпоредбите на чл. 435 от ГПК, чл. 462 ГПК, чл. 521, ал. 3 ГПК, чл. 527, ал. 4 ГПК и чл. 527, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като е недопустимо разширителното им тълкуване.

Допустимостта на производството се определя от наличието на активна процесуална легитимация, като същата се определя освен от качеството страна в изпълнителния процес, така и от уредените в закона случаи и предпоставки, при които може да бъде упражнено правото на защита.

Страните в изпълнителния процес - длъжник и взискател са процесуално легитимирани да обжалват само в посочените изчерпателно изброени хипотези.

Местната изпълнителна компетентност е предпоставка за допустимост 3 на изпълнителния процес и условие за валидност на изпълнителните действия като нарушаването и при действието на ГПК /отм./ беше основание за обжалване на тези действия. При действието на новия ГПК, поради лимитативно изброяване на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител прекратяването на изпълнителното производство поради липса на местна подсъдност и изпращането на местно компетентен съдебен изпълнител не е от категорията на действията, подлежащи на обжалване, пoради което и подадената жалба се явява процесуално недопустима.

Съдът е обвързан от искането в молбата, отправена до съдебния изпълнител, поради което и направеното в жалбата възражение, че са налице предпоставките за прекратяване поради настъпила перемпция не подлежат на проверка в настоящето производство.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №10565 от 05.07.2024, постановено по в.гр.д. №7411 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ЧЖ- VI-Ж.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4