Решение № 111 от 09.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20245001000601 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №260560/09.07.2024г. от „И.“ АД – гр.

С., район „Т.“, бул. „Б.“ №85, ЕИК *** – чрез процесуалния представител на Б. юрисконсулт П. С. против Решение № 260005 от 15.06.2024г. на Окръжен съд П., постановено по т.д. № 243/2018г., по описа на същия съд, поправено с Решение №260007 от 15.07.2024г., постановено по т.д. №243/2018г. по описа на ОС – П. и допълнено с Решение №260011 от 30.08.2024г. по т.д.

№243/2018г. по описа на ОС - П., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Т.“, бул. „Б.“ * против М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Пловдив, ул. „А.К.“ №*, ет.*, an.* и против А. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „П. И. Б." № **, иск по чл.422 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че дължат при условията на солидарност на „И.“ АД следните суми, произтичащи от 1

Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № *** г., а именно: за разликата от 155 535.4 3 лева до 177 177.76 лева – Главница;

16760.95 лева - просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 26.01.2017 г. до 02.01.2018 г. включително; 5877.77 лева - лихва за забава върху просрочена главница за периода от 26.01.2017 г. до 21.02.2018 г. включително, за които с у м и има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№714/2018 г. по описа на ПзРС и с което е осъдена „И.“ АД да заплати да заплати по сметка на ОС - Пазарджик в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 2 249.82 лева – ДТ, а на осн.чл. 38 ал.2 от ЗАдв. на адв. Н. Т. адвокатски хонорар в размер на 2 795.38 лева и на адв.В. Т.а адвокатски хонорар в размер на 2 795.38 лева и на М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Пловдив, ул. „А.К.“ ***и А. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „П.. И. Б.в" ***, общо сумата 165.81 лева – разноски по делото, представляващи възнаграждение за вещи лица.

Жалбоподателят „И.“ АД моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да признае за установено в отношенията между страните съществуване на вземания на Б. против ответниците при условията на солидарност, произтичащи от Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № *** г., а именно: за разликата от 155 535.4 3 лева до 177 177.76 лева – Главница; 16760.95 лева - просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 26.01.2017 г. до 02.01.2018 г. включително; 5877.77 лева - лихва за забава върху просрочена главница за периода от 26.01.2017 г. до 21.02.2018 г. включително, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№714/2018 г. по описа на ПзРС, както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят на „И.“ АД сторените разноски пред ОС – П. и пред АС - Пловдив.

Твърди, че е неправилен извода на съда относно наличието на неравноправна клауза в чл.2 от Анекс №* и в чл.1 от Анекс №* и Анекс №*, касаеща включването на лихви и такси към главницата по договора за кредит.

Намира, че не е направено разграничение между понятията „анатоцизъм“ и „капитализация и това е довело до неправилен извод за нищожност и неравноправност на посочените клаузи. Позовава се и на допуснато 2 процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който макар че се произнася служебно относно наличието на неравноправни клаузи, уговорени в анексите към договора за кредит, не е назначил служебно експертиза, която да установи размера на задължението, без да бъдат съобразяване неравноправните клаузи. Едновременно с това не е указал на ищеца, че при евентуално наличие на неравноправни клаузи, следва да ангажира доказателства за размера на вземанията, без да се зачитат неравноправните клаузи. По отношение на отхвърлителната част от съдебното решение твърди необоснованост на съдебния акт. Възразява срещу направените изводи и неправилното приложение на материалния закон.

Въззиваемата страна М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.

П.в, ул. „А.К.“ №*, ет.*, aп.* – чрез процесуалния си представител адв. Н. Т. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли решението в обжалваната от „И.“ АД част да се потвърди. Счита, че не е налице процесуално нарушение на първоинстанционния съд при разпределяне на доказателствената тежест. Поддържа твърдение за нищожност на клаузите от Анекс №*, Анекс №* и Анекс №*към договора за кредит, с които се предвижда преструктуриране на вземанията на Б. с прибавяне на изтекли просрочени лихви към главницата. Намира, че горното представлява анатоцизъм по см. на чл.10 ал.3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци, какъвто настоящия случай не е.

Въззиваемата страна А. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.

П., ул. „П. И. Б." № *** – чрез процесуалния си представител адв. Н. Т. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли решението в обжалваната от „И.“ АД част да се потвърди. Счита, че не е налице процесуално нарушение на първоинстанционния съд при разпределяне на доказателствената тежест. Поддържа твърдение за нищожност на клаузите от Анекс №*, Анекс №* и Анекс №* към договора за кредит, с които се предвижда преструктуриране на вземанията на Б. с прибавяне на изтекли просрочени лихви към главницата. Намира, че горното представлява анатоцизъм по см. на чл.10 ал.3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци, какъвто настоящия случай не е.

Постъпила е въззивна жалба вх. №260621/07.08.2024г. от М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „А.К.“ №*, ет.*, aп.* – чрез 3 процесуалния му представител адв. Н. Т. против Решение № 260005 от 15.06.2024г. на Окръжен съд - П., постановено по т.д. № 243/2018г., по описа на същия съд, поправено с Решение №260007 от 15.07.2024г., постановено по т.д. №243/2018г. по описа на ОС – П. и допълнено с Решение №260011 от 30.08.2024г. по т.д. №243/2018г. по описа на ОС - П., В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на ответниците, че дължат при условията на солидарност на „И.“ АД, следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № *** г., а именно: Главница - 155 535,43 лева; Такса управление по кредита - 531,53 лева; Такси за поддържане на разплащателна сметка - 57,68 лева; Дължима застрахователна премия - 333,99 лева; Такси за връчване на нотариални покани - 314,40 лева, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№714/2018 г. по описа на ПзРС.

Твърди, че съдът неправилно не е уважил възражението му за липса на предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и за незаконосъобразно уведомяване съгласно изискванията на чл.60 ал.2 от ЗКИ.

Счита, че връчителят не е събрал данни дали лицето изобщо пребивава на адреса и че поканата не е редовно оформена с посочена дата на връчването и.

Поддържа твърденията си за наличие на обективна новация по отношение на анексите към договора и счита за неправилен извода на съда за липса на такава. Поддържа и възражението си за нищожност на клаузата за заплащане на лихви за забава. Твърди и наличие на процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд относно кредитиране заключението на вещото лице в частта за непогасената главница и дължимия остатък, без то да се основава на първоначално уговореното с договора за кредит.

Постъпила е въззивна жалба вх. №260622/07.08.2024г. от А. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „П. И. Б" № *, ст. *, ап. * – чрез процесуалния и представител адв. Н. Т. против Решение № 260005 от 15.06.2024г. на Окръжен съд - П., постановено по т.д. № 243/2018г., по описа на същия съд, поправено с Решение №260007 от 15.07.2024г., постановено по т.д. №243/2018г. по описа на ОС – П. и допълнено с Решение №260011 от 30.08.2024г. по т.д. №243/2018г. по описа на ОС - П., В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на ответниците, че дължат при условията на солидарност на „И.“ АД, следните суми, произтичащи от 4

Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № *** г., а именно: Главница - 155 535,43 лева; Такса управление по кредита - 531,53 лева; Такси за поддържане на разплащателна сметка - 57,68 лева; Дължима застрахователна премия - 333,99 лева; Такси за връчване на нотариални покани - 314,40 лева, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№714/2018 г. по описа на ПзРС.

Твърди, че съдът неправилно не е уважил възражението и за липса на предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и за незаконосъобразно уведомяване съгласно изискванията на чл.60 ал.2 от ЗКИ.

Счита, че връчителят се е задоволил да залепи уведомление само на входната врата, а достъпът до жилището и е бил свободен, което обстоятелство – според жалбоподателката – се установява от събраните свидетелски показания на свидетеля Г.. Твърди, че поканата не е редовно оформена с посочена дата на връчването и. Поддържа твърденията си за наличие на обективна новация по отношение на анексите към договора и счита за неправилен извода на съда за липса на такава. Поддържа и възражението си за нищожност на клаузата за заплащане на лихви за забава. Твърди и наличие на процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд относно кредитиране заключението на вещото лице в частта за непогасената главница и дължимия остатък, без то да се основава на първоначално уговореното с договора за кредит.

По въззивните жалби на ответниците е постъпил отговор от 19.11.2024г. от въззиваемата страна „И.“ АД – чрез юрисконсулт П. С., с който е изразено становище за тяхната неоснователност.

Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото доказателства и намери за установено следното:

Претендирано е от ищеца „И.“ АД да се признае за установено по отношение на М. Г. М., ЕГН ********** и А. Д. Х., ЕГН ********** съществуването на изискуемо парично вземане в полза на „И.“ АД против ответниците при условията на солидарна отговорност между тях, произтичащо от Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № *** г., за което вземане са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №714/2018 г. по описа на ПзРС, а именно:

5

Главница: 177 177,76 лева;

Просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата : 16 760,95 лева за периода от 26.01.2017 г. до 02.01.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението до окончателното изплащане на сумата,

Лихва за забава върху просрочена главница: 5 877,77 лева за периода от 26.01.2017 г. до 21.02.2018 г. включително;

Такса управление по кредита: 531,53 лева;

Такси за поддържане на разплащателна сметка: 57,68 лева;

Дължима застрахователна премия: 333,99 лева;

Такси за връчване на нотариални покани: 314,40 лева.

Претендират се разноските в заповедното производство, както и заплащане на тези, сторени пред Окръжния съд в производството по предявения иск по чл.422 от ГПК.

Правният интерес на ищеца от установителния иск се мотивира с оглед на постъпилите съответно – на 25.06.2018г. и на 27.06.2018г. възражения по чл.414 от ГПК за недължимост на претендираните суми, депозирани по ч.гр.д.

№714/2018 г. по описа на ПзРС.

От страна на ответниците са подадени отговори на исковата молба.

Изразява се становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се наличието на валидно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и неговото връчване на адресата.