Определение № 4511 от 08.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4511 гр. София, 08.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20248002104330 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 6078/23.01.2023 г., подадена от Л. С. П., чрез адвокат Д. Д., срещу решение № 3650 от 07.12.2022 г. по гр. д. № 20221100508525/2022 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 09.07.2008 г. по гр. д. № 9188/2005 г. на Софийски районен съд, като вместо него въззивният съд е обезсилил решение № 8254 от 04.12.2019 г. по гр. д. № 10696/2012 г. на Софийски градски съд, както и осъдил Л. С. П. да заплати в полза на Г. Н. А. и Г. А. А. сумата от 9783.50 лв. - разноски за всички съдебни инстанции.

Въззивният съд е приел, че производството пред него е по реда на чл. 258 - 273 ГПК, във вр. с чл. 294 ГПК.

Съобразил е, че с решение от 09.07.2008 г., постановено по гр. д. № 9188/2005 г. по описа на Софийски районен съд, е признато за установено по иск с правна квалификация чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), предявен от Л. С. П. срещу В. С. К., че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 25, находящ се на ет. 2, вх. Б в сградата на ЖСК „З. в.“, бл. 14 (подробно описан), заедно с принадлежащите мазе № 25 с обща площ от 3.77 кв.м и таван № 25 с обща площ от 5.62 кв.м, както и с 2.522 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо имоти с пл.

№№ 2, 4, 6, 8 и 14, парцел * от кв. 86 по плана на „О. к.”, [населено място]. Съдът е установил изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС по иска, предявен от Л. Б. С. срещу В. С.

К., Г. Н. А. и Г. А. А., по договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 59, том I, peг.

№ 3166, дело № 59/07.06.2000 г. на нотариус Б. Т., на 1/2 ид.ч. от същия недвижим имот, за сумата от 28 239 лв., която сума ищцата следва да заплати на купувачите по договора в 1 месечен срок от влизане на решението в сила; осъдил е на основание чл. 108 ЗС ответниците Г. Н. А. и Г. А. А. да предадат на ищцата Л. С. П. владението на гореописания имот; отменил е на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) нот. акт № 59/07.06.2000 г. След подадена въззивна жалба от ответниците, е било образувано в. гр. д. № 3286/2008 г. по описа на Софийски градски съд, като с решение от 28.05.2019 г. съдът е отменил обжалваното решение в частта по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) и е оставил без уважение искането на Л. С. П. за отмяна на нотариалния акт за покупко-продажба. Оставил е в сила решението от 09.07.2008 г. по гр. д.

№ 9188/2005 г. по описа на CPC в частта му по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. След подадена касационна жалба въззивното решение, в допуснатата до касационно обжалване част, с която е уважен искът на Л. С. П. срещу Г. Н. А. и Г. А. А. по чл. 108 ЗС за собствеността и предаване на владението от последните на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент, е оставено в сила с решение № 120/28.01.2021 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС, ІІ г. о. С молба с вх. № 17017/10.02.2020 г. Г. Н. А. и Г. А. А. са поискали отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, на влязлото в сила решение № 120/28.01.2021 г. по гр. д.

№ 511/2020 г. на ВКС, ІІ г. о. и на решение № 3805/28.05.2019 г. по гр. д. № 3286/2008 г. на СГС в частта относно уважения иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на апартамент № 25, находящ се в [населено място], в сградата на ЖСК „З. в.“, [жилищен адрес]. По повод подадената молба, на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е отменено решение № 120/28.01.2021 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС, ІІ г. о. и оставеното с него в сила решение № 3805/28.05.2019 г. по гр. д. № 3286/2008 г. на СГС в частта, с която е оставено в сила решението от 09.07.2008 г. по гр. д. № 9188/2005 г. на СРС в частта, с която е уважен предявеният от Л. С. П. срещу Г. Н. А. и Г. А. А. иск за ревандикация на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ процесният апартамент № 25, собствеността върху която идеална част произтича от допуснатото изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС. ВКС е върнал делото на СГС за ново разглеждане от друг състав, с указания въззивният съд да започне от фазата по събиране на доказателствата, като производството по гр. д. № 8525/2022 г. на СГС е образувано по повод на това решение на ВКС, като с протоколно определение, при новото разглеждане на спора, е прието решение от 04.12.2019 г., постановено по гр. д. № 10696/2012 г. на СГС.

Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

Л. С. П. и В. С. К. са били собственици на основание наследствено правоприемство на спорния имот. С нот. акт № 59/07.06.2000 г. В. К., действайки лично и като пълномощник на сестра си Л. П., е продал имота на Г. А. и Г. А.. Прието е, че при изповядване на сделката В.

К. не е бил надлежно упълномощен да се разпореди с притежаваната от Л. П. 1/2 ид.ч., а позоваването от ответниците на придобиване по давност на собствената на ищцата идеална част е прието за неоснователно поради липса на изтекъл давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС.

В частта, с която В. К. е прехвърлил собствената си 1/2 ид.ч., сделката е приета за валидна и произвела вещнотранслативен ефект, но тъй като с влязло в сила решение № 2212/24.11.2016 г. по гр. д. № 1619/2016 г. на Софийски апелативен съд е допуснато изкупуване от Л. П. на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, съдът е приел, че ищцата е станала собственик и на продадената от съсобственика идеална част, като е встъпила в правата и задълженията на купувачите на 2 същата, при условие да им заплати сумата от 80 000 щ. д. в едномесечен срок от влизане на решението в сила. С оглед наличието и на другите предпоставки - имотът е във фактическата власт на ответниците, без същите да имат правно основание за това, ревандикационният иск е уважен за целия имот. С определение № 394/05.08.2020 г. по гр. д.

№ 511/2020 г. на ВКС, ІІ г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 3805/28.05.2019 г. по гр. д. № 3286/2008 г. на Софийски градски съд в потвърдителната му част, с която искът по чл. 108 ЗС е уважен за 1/2 ид.ч., която е била продадена без наличие на представителна власт. Със същото определение е допуснато касационно обжалване на същото решение в частта, с която искът е уважен за останалата 1/2 ид.ч., като в тази част въззивното решение е оставено в сила с решение № 120/28.01.2021 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС, ІІ г. о. С решение № 8254/04.12.2019 г. по гр. д. № 10696/2012 г. на СГС, влязло в сила на 21.01.2020 г., е констатирано на основание чл. 33, ал. 3 ЗС, че решение № 2212/24.11.2016 г. по гр. д. № 1619/2016 г. на Софийски апелативен съд за допускане на изкупуването и обявяване на Л. П. за купувач на 1/2 ид.ч. е обезсилено по право поради неизпълнение на задължението за заплащане на купувачите на сумата от 80 000 щ. д. в едномесечен срок от влизането на решението в сила.

Въз основа на така изложеното, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. В частта, с която ревандикационният иск е уважен, е намерил същото за неправилно като краен резултат. Изложил е, че след като решението за изкупуване, на което е основано влязлото в сила решение по иска за ревандикация, е обезсилено по право, то последиците на решението по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС са отпаднали с обратна сила и молителите са останали собственици на 1/2 ид.ч. Решението, постановено по реда на чл. 33, ал. 3 ЗС, има обратно действие. Обезсилването по право запазва договора за продажба - същият остава в сила, като купувачът по този договор става от деня на неговото сключване притежател на собствеността и страна по продажбеното правоотношение, т.е. положението на съсобственост се връща поради това, че изкупуването не е произвело действие. А щом това е така, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т.

3 ГПК - постановление на съд, което впоследствие е било отменено. В случая влязлото в сила решение по чл. 33, ал. 2 ЗС е имало не субсидиарно, а основно значение за постановяване на решението по ревандикационния иск досежно 1/2 ид.ч. от имота, разпоредена от съсобственика В. К. и изкупена от Л. П., поради което, щом като е констатирано обезсилването му по право, с обратна сила е съборена основата, на която е изградено решението за ревандикацията на спорната 1/2 ид. ч. Съдът е посочил, че с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че е извършено плащане на дължимите суми, е възложена на ищцата Л. С.

П.. Тъй като не са ангажирани доказателства в тази насока, е намерил, че Л. С. П. не е платила сумата, представляваща цена на недвижимия имот, за която е била обявена за купувач на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, в определения едномесечен срок, който е изтекъл на 28.02.2018 г. Ето защо е заключил, че решението на СРС е неправилно и следва да бъде отменено.

3

След постановяване на въззивното решение по гр. д. № 8525/2022 г. на СГС, от Л. П. са подадени молби за поправка на очевидна фактическа грешка в него, за допълването му, както и за изменението му в частта за разноските. Всички те са оставени без уважение с определение № 6134/17.05.2023 г., постановено в закрито съдебно заседание по същото въззивно дело, което определение се обжалва пред настоящия съд с частна жалба, по която е образувано ч. гр. д. № 4329/2024 г. по описа на ВКС, ІІ г. о.

В определението е прието, че производството е образувано въз основа на три молби на Л. С.

П.: по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските и чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на решението. На първо място, молителката твърди, че формулираният от съда диспозитив е в противоречие с изложените в съдебното решение мотиви. Моли да бъде поправена очевидна фактическа грешка в диспозитива, като изрично да бъде отразено, че отмяната на първоинстанционния съдебен акт от 09.07.2008 г. се отнася до частта, в която е уважен искът по чл. 108 ЗС, с който ответниците са били осъдени да предадат владението върху идеална част от процесния недвижим имот на насрещната страна, която произтича от допуснатото изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС. На следващо място, П. твърди, че с постановеното решение съдът неправилно е определил размера на разноските в полза на ответниците, поради което е поискано изменението на съдебния акт в тази му част. За да обоснове това си разбиране, молителката сочи, че производството по делото засяга един от предявените първоначални искове и то само за 1/2 част от спорното право върху процесния имот, което обуславя намаляване на присъдените разноски. На последно място, П. счита, че в диспозитива на постановеното съдебно решение липсва произнасяне по същество на предявения иск.

По искането по чл. 247, ал. 1 ГПК въззивният съд е посочил, че предмет на въззивното производство пред него е бил спорът относно правото на собственост именно върху тази 1/2 идеална част. По отношение на другата 1/2 идеална част от имота производството е било приключило, като насрещната страна е образувала изпълнително дело, вследствие на което е бил извършен и въвод в процесния апартамент, считано ог 18.10.2019 г. Ето защо е намерил, че не е налице твърдяното разминаване между мотивите и диспозитива на постановеното от него решение, което да може да обоснове извод за допусната очевидна фактическа грешка.

По искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е счел, че правилно е преценил, че с оглед крайния резултат на делото и отхвърляне на предявения ревандикационен иск по отношение на спорната 1/2 ид.ч., следва да се уважи искането на ответниците да им бъдат признати извършените във всяко едно от производствата разноски. Относно искането по чл. 250, ал. 1 ГПК съдът е визирал, че решението е непълно и следва да се допълни, само в случай че съдът не се е произнесъл по един от съединените искове или когато диспозитивът на решението не е достатъчно конкретен. По реда на производството по допълване на съдебното решение не може да се иска пререшаване на спора по същество, в каквото на практика се състои искането на молителката; наред с това с молбата за постановяване на допълнително решение не могат да се предявяват нови претенции, непредявени в процеса.