Решение № 53 от 28.02.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Карлово, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. ВА.ова-Петрова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Асима К. ВА.ова-Петрова Гражданско дело № 20255320101202 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 26 от ЗЗД.

Ищецът - Н. Н. Ч. твърди, че между ищеца, в качеството му на заемател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 4697420 от 16.01.2023г. Съгласно постигнатото съглашение, ищецът получил в заем сумата от 600 лева, като следвало да върне сумата от 640 лева, за периода от 23.01.2023г. до 08.05.2023г. Допълнително било договорено и поръчителство, като за целта бил сключен договор за предоставяне на гаранция от същата дата с друго дружество посочено от заемодателя, а именно - „Файненшъл България“ ЕООД. Съгласно последния, ищецът допълнително следвало да заплати сумата от 240 лева за предоставеното поръчителство. Сумите по договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство била изплатена изцяло на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, съгласно погасителния план по договора.

Твърди, че договорът е потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК.

Недействителен е на специалните основания предвидени в чл.22 от ЗПК.

Договорът е недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.

Договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Съдебната практика установила, че нищожна поради нарушение на добрите нрави е възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната при необезпечени кредити и двукратния при обезпечени. В конкретния случай лихвата надвишава, както двукратния, така и трикратния размер на законната. Щом като е нищожна е несъществуваща. А след като е несъществуваща, не е спазено правилото на нормата, в договора за потребителски кредит да е посочен размер на възнаградителната лихва и 1 начинът на нейното прилагане.

В нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР от ЗПК, определя, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т.1 ДР от ЗПК и по своето същество представляват годишен процент на разходите (чл.19, ал.1 от ЗПК). В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включва възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита.

Поръчителството, предвидено в договора за предоставяне на поръчителство, е нищожна клауза, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Поръчителството или поемането на солидарното задължение по договора за кредит, следва да бъде учредена в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният длъжник, следва да представят на кредитното дружество обилна документация, която е невъзможно да бъде събрана в рамките на определения тридневен срок.

Поръчителството е прекомерно. Няма предвидени по договора никакви правила, по които да се определи, кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечението и които ще се компенсират от поръчителя. Тук се имат предвид всички преки или косвени разходи възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора, са покрити от ГПР (чл.19, ал.1 и §1, т. 1 ДР ЗПК). Затова поръчителството е начислено за покриване именно на тези разходи. По изложените съображения, клаузата за поръчителство е недействителна, но и на допълнителното основание по чл.21, ал.1 от ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл.19, ал.4 от ЗПК - ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Клаузата за поръчителство противоречи и на материалния закон - чл.71 от ЗЗД. Съгласно коментираната разпоредба, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения, последният може да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно. С неустойката обаче в конкретния случай, се иска нещо друго натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на материалния закон. Клаузата противоречи и на императивната разпоредба на чл. 33 от ЗПК, която предвижда, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Това е единствената санкция предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения, а с процесната гаранция се заобикаля тази разпоредба и затова тя е нищожна (чл.21, ал.1 ЗПК).

Мотивира правен интерес от предявяване на два осъдителни иска - за връщане на недължимо платените суми от ищеца по нищожната клауза за възнаградителна лихва и за поръчителство, тъй като били заплатени при начална липса на основание. Нищожността на клаузите произтича, както от обстоятелството, че целият договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, така и от обстоятелството, че са нищожна поради противоречието й с добрите нрави, материалния закон и поради неговото заобикаляне.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД да заплати на ищеца, сумата от 20 лева недължимо 2 платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за заем № 4697420 от 16.01.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане;

МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД да заплати на ищеца, сумата от 50 лева недължимо платена по клауза за поръчителство по Договор за предоставяне на поръчителство № 4697420 от 16.01.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендираме разноски, в това число и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

На основание чл.127, ал.4 ГПК, посочва банкова сметка за плащане в УниКредит Булбанк АД, IBAN: ***.

В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК, е допуснато изменение в размера на иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД по клаузата за възнаградителната лихва срещу Изи Асет Мениджмънт АД, като същия се счита предявен в размер от 29.19 лева, а първоначално предявената сума срещу Файненшъл България ЕООД по клаузата за поръчителство се счита предявен в размер от 240.00 лева.

Ответното дружество „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД оспорва иска, като неоснователен. Договорът за предоставяне на гаранция, сключен между страните, урежда отношенията между тях по договора - възложител и гарант. По силата на договора за предоставяне на гаранция, едната страна „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с наредител Н. Н. Ч., с цел гарантиране за изпълнението на задължения на наредителя, възникнали съгласно договор за паричен заем, а другата страна - Н. Н. Ч., се задължава да заплати уговореното за тази услуга възнаграждение. Сключеният между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД договор е с характер на двустранен договор Файненшъл България“ ЕООД предоставя услуга, а потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Уговореното между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е насрещната престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство/гаранция, като насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит, не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави.

Твърдението на ищеца, че договорът за предоставяне на поръчителство или отделни негови клаузи противоречат или заобикалят разпоредби на ЗПК е напълно неотносимо към този тип договори, поради факта, че разпоредбите на ЗПК и последиците от неспазването им са относими единствено и само за договори за потребителски кредит, каквито договорът за предоставяне на поръчителство/гаранция категорично не е. Процесният договор за предоставяне на гаранция/поръчителство е договор с потребител по смисъла на ЗЗП, доколкото е сключен с физическо лице, което действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност и ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Процесният договор за предоставяне на гаранция/поръчителство не е потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, което твърдение допълнително подробно обосновава в отговора на исковата молба.

3

Твърдението на ищеца, че договорът за предоставяне на поръчителство/гаранция или отделни негови клаузи противоречат на добрите нрави намира също за неоснователно. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Договорът за предоставяне на гаранция не нарушава нито изрично формулиран правен принцип, нито правен принцип, проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта. „Файненшъл България“ ЕООД, задължавайки се да отговаря солидарно с цялото си имущество за задълженията на заемателя (и то за размер на дълга, който е много над уговореното възнаграждение по Договора), не получава нещо в повече, от това което предоставя, а дори напротив. Като при всеки алеаторен договор, престацията по договора за предоставяне на поръчителство на пръв поглед изглежда нееквивалентна, но поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането, с оглед на което престациите може да бъдат разглеждани като нееквивалентни, но в полза на ищцовата страна, а не в полза на поръчителя, чиято отговорност може да бъде ангажирана в размер, надвишаващ с много полученото възнаграждение. Дължимото на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство е определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора. При сключване на договора, „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е действало добросъвестно. Клаузите в договора за предоставяне на поръчителство за формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител, още повече - в договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че той влиза в сила само, ако заемополучателят не представи на кредитното дружество обезпечение под формата на поръчителство от физически лица или банкова гаранция.

Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявеният от ищеца иск.

В рамките на едномесечния срок не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество - „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения по делото Договор за паричен заем № 4697420 от 16.01.2023г. се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на ищеца - Н. Н. Ч. сумата от 600 лв., която следвало да бъде върната на 16 вноски, като срокът на заема бил 16 седмици, а размерът на седмичната вноска възлиза на 40.00 лева. Съгласно договора, фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.00%, годишният процент на разходите - 49.14%.

Лихвеният процент на ден възлиза на 0.11%. Падежът на първата вноска е 23.01.2023г., а на последната - 08.05.2023г., като общата сума по кредита е посочена в размер на 640.00 лева.

Съгласно чл.4 от договора, заемателят следва в 3-дневен срок от сключването му да осигури, едно от трите предвидени обезпечения: т.1 - две физически лица - поръчители, отговарящи на условията, подробно описани в 4 договора; т.2 - банкова гаранция или т.3 - одобрено от заемодателя дружество гарант.