Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1293 от 27.10.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1274/2025
Вид
Решение № 1293
Подписан
27.10.2026
Състав
Асен Валериев Велев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1293 гр. Пазарджик, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Асен В. Велев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20255220101274 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Д. Г. К., ЕГН **********, адрес: гр. Пазарджик, ул. „***** чрез пълномощника адвокат Т. В., със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „*****р срещу А. Б. С., ЕГН **********, адрес: гр.

Пазарджик, ул. „*****.

В исковата молба и последващи уточнителни молби ищецът твърди, че ответницата А. Б. С. е дъщеря на Р. С., която е негова сестра. Техни родители били Г. Д. К., ЕГН **********, починал на ***** г. и А. И. К.а, ЕГН **********, починала на **** г. Излага, че едва през 2024 г. и след смъртта на родителите им установил, че на 27.05.2016 г. с Нотариален акт № 90, том I, рег.

№ 1691, дело № 83/2016 г. на нотариус П. М., с рег. № 168 и район на действие РС – Пазарджик, родителите му прехвърлили чрез покупко-продажба на внучката си А. С. собствеността на следния недвижим имот: УПИ, представляващ парцел с пл. № VI-195, състоящ се от 1 071 кв. м., ведно с построените в него Двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 39 кв. м., Масивна сграда - гараж, с площ от 38 кв. м., Паянтова сграда с площ от 82 кв. м. и Паянтова сграда с площ от 30 кв. м., по плана на с. Юнаците, обл.

Пазарджик, при съседи на имота: на изток - улица, на запад - УПИ V-195, на север - улица, на юг - УПИ VII - 198, 199, 200 - производство и услуги.

Същият бил придобит по давност от неговите родителите, съгласно Нотариален акт № 82, том I, рег. № 1616, дело № 75/2016 г. на нотариус П. М., с рег. № 168 и район на действие РС – Пазарджик. На първо място счита, че така извършената сделка е нищожна на основание разпоредбите на чл. 26, ал.

1, предл. 2 и предл. 3 от ЗЗД. На основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД процесната сделка била нищожна, поради заобикаляне на закона, тъй като била извършена като покупко-продажба, с цял да няма никаква възможност 1 ищецът да получи част от имотите като наследство занапред. Сочи, че това било така, защото с родителите му били трайно отчуждени и не поддържали контакти след 1998 г., поради което и останал крайно изненадан когато разбрал, че имотът е прехвърлен през 2016 г. Твърди, че по никакъв начин не бил разбрал или установил, че било налице намерение за прехвърляне на имотите от страна на родителите му, както и за самото прехвърляне. На основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, счита, че сделката била нищожна и поради накърняване на добрите нрави, тъй като според него в случая договорената продажна цена по сделката била многократно занижена и по този начин се получавала нееквивалентност на престациите. Продажната цена била 7 575 лева, което било многократно по-ниска цена от цената на имотите през 2016 г., още повече, че предмет на сделката били освен УПИ и още няколко обекта. В случая продажната цена била съвсем близо до данъчната оценка - в размер на 7 574,70 лева. Налице било накърняване на добрите нрави, като съгласно закона и съдебната практика, цената била неколкократно занижена от действителната пазарна стойност на имота към момента на продажбата. Намира още, че така извършената сделка е нищожна и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, като твърди, че същата била привидна, тъй като прикривала дарение. Излага, че страните не са имали действително намерение да сключат договор за покупко-продажба, съответно между тях не била уговаряна цена, както и че продавачът не бил очаквал заплащане на продажната цена, а купувачът нямал намерение да заплати същата. Твърди се, че страните по сделката се били съгласили, че няма да бъдат обвързани от правните й последици, като в случая целта била да се създаде привидност пред третите лица, включително и пред ищеца, относно това какви са действителните отношения между страните. По този начин щяла да бъде избегната в голяма степен възможността да се оспорва разпоредителната сделка на друго основание и се създавало привидно положение, че имотът е отчужден възмездно. Счита, че страните по сделката целели настъпване на прехвърлителния ефект на сделката, но волята им всъщност била това да стане чрез безвъзмездна сделка, а именно чрез дарение. В този смисъл сделката прикривала истинската такава - дарение. Поради това не били налице и доказателства за заплащане на посочената сума - разписки, квитанции за банков превод и други. Твърди, че в случая по отношение купувача по сделката липсвала възможност за заплащане на цената, както и че същата не била заплатена. Тъй като сделката се явявала нищожна и не били настъпили законовите последици от същата, за него възниквал правният интерес от образуване на гражданско дело за нейното оспорване, с оглед защита на правата и законните му интереси.

Отправя искане съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 90, том I, рег. № 1691, дело № 83/2016 г. на нотариус П. М., с рег. № 168 и район на действие РС – Пазарджик, сключен между ответница, като купувач, и Г. Д. К. и А. И. К.а, като продавачи, до размера на 1/2 ид. част от следните недвижими имоти: УПИ, представляващ парцел с пл. № VI-195, състоящ се от 1 071 кв. м., ведно с построените в него Двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 39 кв. м., Масивна сграда - гараж, с площ от 38 кв. м., Паянтова сграда с площ от 82 кв. м. и Паянтова 2 сграда с площ от 30 кв. м., по плана на с. Юнаците, обл. Пазарджик, при съседи на имота: на изток - улица, на запад - УПИ V-195, на север - улица, на юг - УПИ VII - 198, 199, 200 - производство и услуги. Претендира присъждане и на сторените по делото разноски.

С последващи молби уточнява, че описаните в оспорения нотариален акт имоти по скици представляват: Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. Юнаците, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-198/19.05.2020 г. на ИД на АГКК, последното изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма, с адрес на поземления имот: с. Юнаците, ул. „*****, с площ 1 182 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 m), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 195, квартал 65, парцел VI, при съседи: ***, ***, 86074.195,

***, ведно с построените в него сгради, както следва: 1/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на с. Юнаците, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД- 18-198/19.05.2020 г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: с. Юнаците, ул.

„*****, със застроена площ: 47 кв.м., брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: 0, с предназначение: Жилищна – еднофамилна, предишен идентификатор: няма, 2/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на с. Юнаците, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-198/19.05.2020 г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: с. Юнаците, ул. „*****, със застроена площ: 43 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 0, с предназначение: селскостопанска сграда, предишен идентификатор: няма, 3/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на с. Юнаците, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-198/19.05.2020 г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: с. Юнаците, ул. „*****, със застроена площ: 31 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 0, с предназначение: Селскостопанска сграда, предишен идентификатор: няма, както и 4/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на с. Юнаците, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-198/19.05.2020 г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: с.

Юнаците, ул. „*****, със застроена площ: 85 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 0, с предназначение: Селскостопанска сграда, предишен идентификатор: няма.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата А.

С., чрез пълномощника й адвокат Е. Л., с която оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Излага, че както самият ищец посочил в исковата си молба, отношенията му с неговите родители – продавачи по процесната сделка, на практика приключили още през 1998 г. От този момент ищецът нито търсил контакт с тях, нито се интересувал имат ли нужда от нещо, или пък им помагал по някакъв начин, като дори не отишъл на погребенията им. Поради това напълно логично било това, че бил разбрал за сделката едва след като двамата му родители починали. Сочи, че на практика още с исковата молба ищецът сам признавал, че не са му известни обстоятелствата около самата сделка и причините, поради които родителите му решили да продадат имота. Счита самата сделка за продажба за напълно 3 действителна, като била сключена между дееспособни лица и отговаряла на законовите изискания за форма и съдържание. Същата била с възможен предмет, както от фактическа, така и от правна страна, доколкото имотът съществувал и нямало нормативно установени забрани за разпореждане с такъв имот. Твърди, че задълженията на страните по сделката са изпълнени и същата произвела търсения от тях правен резултат. До смъртта на продавачите през 2021 г. и 2024 г. никой от тях не оспорил продажбата, съответно не е правил постъпки за развалянето й или пък изявления, даващи повод някой да се усъмни в действителните им намерения да продадат имота. Категорично не било налице заобикаляне на закона като основание за нищожност на сделката.

В случая имало една единствена сделка, като страните не са сключвали поредица от сделки или друга, различна от продажбата, чрез които да се постигне забранен от закона резултат. Извършената била една сделка – покупко - продажба, която отразявала действителната им воля и чрез нея пряко бил постигнат законосъобразен резултат, който бил действителният и желан от тях, а именно – прехвърляне на собствеността върху процесния имот и получаването на справедлива цена, съобразена със стойността на имота и специфичните клаузи на договора. Счита, че не е налице и соченото от ищеца основание за нищожност на сделката – накърняване на добрите нрави. Излага, че константната съдебна практика на ВКС категорично сочела, че нищожност на една възмездна сделка, поради накърняване на добрите нрави, може да има само ако насрещните престации са толкова неравностойни, че едната от тях на практика следва да е пренебрежимо малка в сравнение с насрещната и то толкова, че практически е нулева. Намира, че конкретният случай категорично не бил такъв, тъй като продажната цена била 7 575,00 лева, което освен, че било много над нулата, била резултат и от постигнатото общо съгласие между страните при пълна свобода на договарянето. Също така цената била съобразена и с факта, че продажбата станала при запазване пожизненото право на ползване от страна на продавачите и тяхната дъщеря, което и до днес не се било погасило по отношение дъщерята на продавачите. В този смисъл излага, че цената била такава, защото била съобразена не само със стойността на имота, но и с факта, че продавачите са продължили да ползват имота до своята смърт – пет, съответно осем години след продажбата, а съобразно тяхната воля имотът продължавал да се ползва и от тяхната дъщеря. Оспорва се твърдението, че сделката била нищожна, тъй като представлявала привидна такава, прикриваща дарение, доколкото това основание категорично не било налице в случая. Твърди, че сделката е продажба, произвела е ефект на продажбата, а цената по сделката била платена преди изповядването й пред нотариуса, както изрично било записано и в самия нотариален акт. Поради това нямало и нужда от допълнително удостоверяване на плащането по банков път, доколкото сумата била такава, че било допустимо плащането да се извърши в брой. От друга страна точният размер на сумата и начинът на плащането й били записани в самия нотариален акт, който сам по себе си представлявал официален удостоверителен документ. Във връзка с твърденията на ищеца сочи, че ответницата започнала работа на трудов договор от 2014 г. насам, тъй като преди това била студент редовно обучение, като се представят трудови договори. Отправя искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, с присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.