Решение № 67 от 01.03.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Варна, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20223001000489 по описа за 2022 година за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№1942/17.05.2022г. по описа на ОС – гр.Разград, депозирана от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез ю.к.Ц. П., срещу решение №56/20.04.2022г., постановено по ГД №295/2021г. по описа на ОС - Разград, в отхвърлителната част по искове, предявени от АСВ ЕАД срещу А. И. А. и Ю. Ю. А., а именно: в частта, в която е отхвърлен иска за главница за сумата 3 912.73 лева, представляващ разлика между претендирания размер от 39 517.86 лева и уважения размер от 35 605.13 лева; в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на сумата от 2 962.55 лева, представляващи просрочена договорна лихва за периода 07.12.2019г. до 23.06.2020г. както и за сумата от 2406.16 лева, представляваща лихва за забава. Твърди се, че постановеното решение в тези части е неправилно.

Въззивникът излага, че е изпълнил изискванията на закона за уведомяване длъжниците за цесията както и за настъпилата предсрочна изискуемост на процесното вземане от Уникредит Кънсюмър Фейненсинг 1

ЕАД чрез АСВ ЕАД /като пълномощник на цедента/, чрез връчване на съобщение от ЧСИ Г.С, рег.№912 в КЧСИ. Твърди връчване на уведомленията на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 ГПК, на 29.04.2021г. като считано от тази дата въззивникът поддържа, че е налице изискуемост на целия дълг.

Твърди, че кредиторът е изпълнил изискването на чл.33а от ЗПК за подробно посочване методика за изчисляване на променливия лихвен процент и референтния лихвен процент като е посочено, че потребителят дължи плаваща лихва, начислена върху главницата съобразно приложимия ГЛП, считано от усвояване на кредита. Методиката за определяне на плаващата лихва се твърди, че е посочена в ОУ и не може да бъде променяна едностранно от УКФ. Посочени са компонентите на плаващата лихва като са описани ГЛП, РЛП, среден депозитен индекс, фиксирана надбавка. В тази връзка въззивникът твърди, че тези понятия са точно, ясно и разбираемо за потребителя формулирани като в чл.6 от ОУ са посочени и взетите предвид допускания при изчисляване на лихвения процент. Твърди се, че потребителят би могъл да събере данни за промяната в посочените показатели, които влияят на променливия лихвен процент по кредита, тъй като понятията са използвани в техния терминологичен смисъл по един и същи начин както по договора, така и в БНБ. Прави се довод, че с полагане подписа на потребителя под ОУ и договора, последният е обективирал изявление, че е запознат и разбира написаното.

Въззивникът твърди още, че договорът съдържа цялата необходима за издължаване на кредита договорна информация. Договорът не съдържа неравноправни клаузи, не противоречи на изискванията на ЗПК и ЗЗП, в него е посочен ГПР и общата дължима по договора сума, изчислени към датата на сключването му. Определената стойност на ГПР не противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че в ОУ/договора е посочена възможността на потребителя да получи извлечение от сметка под формата на погасителен план както и да се откаже от договора. Спазени са разпоредбите на чл.11 и чл.10 от ЗПК, съответно не са налице основания за недействителност на договора.

Поддържа, че в първоинстанционното производство кредиторът е доказал неизпълнението на процесния договор за кредит както и връчено на потребителя уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост. Сочи се, 2 че уговорената в договора застраховка и дължимата по нея застрахователна премия не представляват част от главницата по договора нито е условие за отпускане на кредита, а представлява поемане на допълнителен ангажимент по свободно усмотрение на клиента. Изтъква се допълнително, че застрахователната премия не е предмет на предявените искове. Прави се довод, че служебното правомощие на съда да следи за спазване на законодателството касателно потребителските договори, съотв. наличието на неравноправни клаузи, не може да дерогира свободната воля и договорната свобода на страните в допустимите граници на закона.

Твърди се, че съдът неправилно е преценил като несъответен на чл.10 ЗПК използвания размер на шрифта по договора като не е съобразил, че представеният екземпляр по делото представлява сканирано копие на договора, а не копие от оригинала на документа, за който е използван от банката специално разработен продукт със шрифт 12. Въз основа на горното въззивникът поддържа, че е спазил всички разпоредби на ЗПК, поради което договорът е действителен и ответниците дължат изпълнението му изцяло.

Не на последно място въззивникът сочи, че ответникът Ю. А. изрично е признала иска по основание и размер, поради което съдът е дължал постановяване на решение по реда на чл.237 ГПК, при признание на иска.

Претендира отмяна на обжалваната част на съдебния акт и вместо това уважаване на предявените искове изцяло ведно със сторените разноски в производството. В жалбата е обективиран списък по чл.80 ГПК на сторените пред въззивния съд разноски.

С писмена молба, докладвана в съдебно заседание, въззивникът, чрез ю.к.Цв.П., поддържа жалбата.

В срока за отговор въззиваемите Ю. А. и А. А., не са депозирали становище по жалбата. Същите не се явяват и не се представляват в открито заседание.

За да се произнесе по жалбата съдът констатира, че производството е образувано по искова молба на Агенция за събиране на вземания ЕАД срещу А. А. и Ю. А., в която се съдържа искане за осъждане на двамата ответници да заплатят солидарно на кредитора, първият като кредитополучател, а втората като поръчител, изискуеми задължения по сключен с УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, Договор за потребителски кредит от 3

09.04.2019г., а именно: 39 517,86лв., представляващи главница по обявен за предсрочно изискуем

Договор за потребителски кредит

№3634227/02.04.2019г.; 2 962,55 лева - възнаградителна лихва, дължима за периода 07.12.2019 до 23.06.2020г., при действие на обявения за предсрочно изискуем Договор за потребителски паричен кредит както и сумата 2 406,16.лв., дължими на осн.чл.86 ЗЗД като обезщетение за забава, начислено за периода от забавата 08.12.2019г. до 19.10.2021г. /датата на депозиране на исковата молба/ Ищецът основава материално-правната си легитимация по спора на възмездно придобити на 23.06.2020г. с договора за цесия права и задължения по ДПК №3634227/02.04.2019г между ответниците и цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД. В исковата молба ищецът твърди, че с нея упражнява правото си да обяви за предсрочно изискуеми непадежирали към датата на предявяваното вноски в общ размер на 34 664,43лв.

В законоустановения и предоставен им за това срок, ответниците не са депозирали отговор на исковата молба.

В съдебно заседание се явила лично ответницата Ю. Ю. А., която признава исковете по основание и размер; не оспорва заявените обстоятелства, моли за разсрочване изпълнението на решението съгласно чл.241 ГПК.

Въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, в пределите на въззивното обжалване, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка допустимостта на производството съдът констатира, че жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, чрез упълномощено лице по чл.32, т.3 ГПК, в преклузивния срок и при интерес в обжалваната част. Жалбата е администрирана редовно. Няма постъпил отговор от насрещната страна.

В жалбата не се правят оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Не се правят нови доказателствени искания.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, по всички останали въпроси съдът е ограничен от въведените с жалбата 4 оплаквания.

Постановеното от ШОС решение е валидно и допустимо.

С въззивната жалба са поставени за разглеждане и преценка идентични обстоятелства, свързани с действието на договор за потребителски кредит, неговата действителност и изискуемостта на задълженията по същия.

Решението се обжалва единствено в частта, в която е отхвърлен иска за част от главницата до предявения с исковата молба размер, в частта, в която е отхвърлен иска за възнаградителната лихва и за обезщетението за забава като последица от приетата от първоинстанционният съд недействителност на договора за кредит съгласно чл.23 от ЗПК. В останалата част решението е влязло в законна сила, вкл. в частта, в която съдът е отказал разсрочване на изпълнението съгласно чл.241 ГПК.

Съгласно приобщените писмени доказателства, ответникът А. И. А. е сключил Договор за потребителски кредит с "Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД, рег.№3634227/09.04.2019г., по силата на който му е предоставена сумата 40 000 лева, част от които са предназначени за погасяване на предходни кредити, а останалата част, в размер на 13 655.37 лева – е преведена като разполагаема парична сума по депозитна лична сметка. Не се спори, че задълженията по договора са обезпечени с поръчителство на втората ответница Ю. А., приподписала както договора, така и Общите условия към същия, вкл. погасителния план. /документите във връзка със застрахователното покритие на задълженията по кредита не са подписани от А./ Не се оспорва усвояване на сумата по кредита по посочения от кредитора начин до размера на общо 40 000 лева. Конкретните суми, използвани за погасяване на други кредитни задължения както и тези за лично ползване, са посочени изчерпателно в заключението на ССЕ като ответниците не оспорват доказателството на л.15. Със същото е отправено от кредитополучателя изрично волеизявление за погасяване на съществуващи задължения по три други кредита с Уникредит кънсюмър файненсинг ЕАД, с Пощенска банка и с Българо –американска кредитна банка. Останалата част от отпуснатия кредит от 40 000 лева е усвоен по лична сметка на кредитополучателя А. в Уникредит Булбанк АД.

С подписване на договора кредитополучателят се е задължил да заплати и такса за разглеждане на кредита в размер на 800 лв., включена към 5 предоставения кредит в общ размер от 40 800 лева и в месечната погасителна вноска, както и месечна застрахователна премия в размер на 35,75 лв., в общ размер на премията за срока на договора от 4 290 лева. Продължителността на разсроченото връщане на кредита е до 07.04.2029г. като задължението е разпределено в 120 анюитетни вноски, по 624.76 лева, с падежна дата 7-мо число от месеца. В договора и погасителния план към него е посочен ГЛП от 11.99% и ГПР от 14.89 %. Видно е, че в погасителната вноска се включва част от премията по застрахователното задължение в размер на 35.75 лева както и част от сумата 800 лева – еднократна такса за разглеждане на кредита.

Посочена е обща стойност на задължението по кредита в размер на 74 971,10 лв, която сума кредитополучателят се е задължил да върне в рамките на периода на 120 месечни погасителни анюитетни вноски. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит, договорна лихва върху нея към момента на предоставяне на кредита и съответна част от застрахователната премия /чл.2 и чл.3 от Общите условия, неразделна част от ДПК /л.8-11/

Съгласно чл.12, ал.1 и ал.3 от Общите условия към договора, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя освен всички просрочени неизплатени месечни суми и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забавата, изчислена върху просрочената дължима погасителна вноска. Дължи се обезщетение за забава в размер на законната лихва и след връчване на поканата за изпълнение и липсата на такова в продължение на 15 дни от получаване на известието. На това основание е начислено обезщетение за забава в общ размер на 2406,16 лева, дължими за периода от 08.12.2019г. /изпадане в забава/ до предявяване на иска на 20.10.2021г. В същата клауза от ОУ е предвидена възможност за кредитодателя да обяви кредита за предсрочно изискуем при непогасяване на две поредни анюитетни вноски от длъжника. От приложеното като доказателство извлечение от банкова партида на ответниците е видно, че последното плащане по кредита е на 09.11 и на 25.11.2019г. /главница/ и част от лихва – на 07.12.2019г. Съобразно твърденията на ищеца, последното плащане на вноска, дължима за м.11.2019г., е извършено на 25.11.19г. В този смисъл е и заключението на счетоводната експертиза, която сочи, че кредитополучателят е извършил последно плащане по кредита на 25.11.2019г.