Определение № 2984 от 25.11.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2984 гр. Бургас, 25.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501602 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.122 от ГПК.

Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат от Районен съд- Бургас с Районен съд- Шумен относно заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от заявителя Л. В. С. с ЕГН:********** от *** против солидарните длъжници Б. Х. С. с ЕГН: ********** с адрес по заявление: *** и С. Д. Н. с ЕГН:********** с адрес по заявление: ***, за следните суми: 1000 швейцарски франка, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането на вземането, като задълженията на длъжника са основани на нотариално заверен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 4.12.2018г., сключен между заявителя и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.

На основание чл.122, изречение второ от ГПК, компетентен да разреши спора е Бургаският окръжен съд.

С описаното по-горе заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК първоначално е бил сезиран Шуменския районен съд.

С определение № 2451 от 18.09.2024г. по ч.гр.д.№ 2423 по описа за 2024г., съставът на РС- Шумен е приел, че съгласно чл.411, ал.1 ГПК заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящия му адрес, а при липса на настоящ- по постоянния. Посочил е, че в случая е безспорно, че длъжникът е потребител по смисъла на ЗЗП. Въз основа на служебно изготвената справка от НБД /за лицето Б. Х. С.- бел. на докладчика/ ШРС е констатирал, че длъжникът е с постоянен и настоящ адрес в гр.Бургас, поради което е приел, че заявлението е следвало да бъде подадено до Районен съд- Бургас Ето защо ШРС е прекратил производството пред себе си и го е изпратил местно компетентния според него съд- РС Бургас. Това определение не е обжалвано от заявителя.

Със свое определение № 6203 от 11.10.2024г. по ч.гр.д.№ 6930 по описа за 2024г.

Бургаският районен съд е приел, че не е местно компетентен да се произнесе по заявлението 1 срещу солидарните длъжници, поради което повдигнал спора за подсъдност.

В мотивите си е посочил, че от служебно извършената справка по реда на Наредба №14/18.11.2009г., се установява, че настоящият адрес на длъжника Б. С. е в гр.Бургас, а постоянният- в гр.Шумен. Приел е, че от служебно извършената от него справка за С. Д.

Никола се установява, че настоящият й адрес е в с.Стан, общ.Нови Пазар, а постоянният- в гр.Шумен. Посочил е, че в случая вземането се претендира въз основа на нотариално заверен договор за цесия, сключен между заявителя и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с който се прехвърлят вземанията на банката към длъжниците, произтичащи от договор за кредит за покупка на недвижим имот и договор за потребителски кредит. Районният съд е посочил, че в отношенията между заявителя и длъжниците, последните не се явяват потребители, в който случай компетентен би бил съдът по настоящите им адреси или поне на единия от тях.

По изложените съображения съставът на Районен съд- Бургас е приел, че заявлението не е подадено срещу потребител, поради което не е компетентен да разгледа заявлението.

За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, Бургаският окръжен съд взе предвид следното:

В случая местната подсъдност на спора се определя от разпоредбата на чл.411, ал.1 от ГПК, в редакцията й от ДВ бр.62/22г., в сила от 23.12.2022г.

Съгласно чл.411, ал.1, изр.1 от ГПК заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. В изр.2 от същата разпоредба е посочено, че заявлението срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на такъв- по постоянния.

Специалната задължителна местна подсъдност по заявление срещу потребители е въведена с приемането на ЗИД ГПК – ДВ бр.100/2019г. от националният ни законодател, в съответствие с изискването на чл. 169 ДФЕС.

В конкретния казус е налице именно хипотезата на чл.411, ал.1, изр.2 от ГПК /в действащата към момента редакция/. Съображения:

Заявителят посочва в т.9 от заявлението, че документът, от който произтича вземането му против длъжниците е нотариално заверен договор за цесия, който е сключен между него и първоначалния кредитор на длъжниците /“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД/.

В т.12 освен договора за цесия са посочени и двата договора за кредит: договор за кредит за покупка на недвижим имот от 16.07.2008г. и договор за потребителски кредит от 18.07.2008г. Посочено е, че съгласно договора за прехвърляне на вземания Л. С. е погасила всички вземания на банката срещу длъжниците срещу заплащането на цена в размер на 51896 евро, като е встъпила в правата на техния кредитор.

Предвид твърдението на заявителя, че е встъпил в правата на банката срещу длъжниците и като съобрази, че задължено лице по процесните вземания не е банката, а кредитополучателите- длъжници, като част от дългът им произтича от договор за потребителски кредит, настоящият съдебен състав намира, че заявлението е подадено срещу лица, които имат качеството на потребители по смисъла на ЗЗП и ЗПК, поради което местната подсъдност следва да се определи според правилото на чл.411, ал.1, изр.2 от ГПК /в 2 действащата към момента редакция/. Длъжникът Б. С. е с настоящ адрес в гр.Бургас, а С. Н. е с настоящ адрес в с.Стан, общ. Нови пазар, област Шумен, което село се намира в района на РС- Нови пазар.

В уредбата на заповедното производство липсва правило, уреждащо местната подсъдност при двама/ респективно- повече/ длъжници. По аналогия следва да намери съответно приложение правилото на чл.116 от ГПК, а именно: заявлението срещу длъжници от различни съдебни райони се предявява по избор на заявителя в съда на един от тези райони.

В случая заявителят не е упражнил правото си на избор да подаде заявлението пред компетентния съд според правилата за местна подсъдност на заповедните производства- по настоящия адрес на длъжниците, като е подал заявлението в Районен съд- Шумен, в чийто район се намират единствено постоянните адреси на двамата длъжници. Същевременно, заявителят не е обжалвал определението на РС- Шумен, с което производството пред този съд е прекратено. Ето защо делото следва да се върне на РС- Бургас, който е компетентен да го разгледа предвид обстоятелството, че настоящият адрес на длъжника Б. С. се намира в гр.Бургас /според регистрите на НБДН/.

Предвид разпоредбата на чл.411, ал.1, изр.2 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че местно компетентен да разгледа заявлението е Бургаският районен съд, на който делото следва да се изпрати за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното и на основание чл.122 от ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа и се произнесе по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от, е РАЙОНЕН СЪД- Бургас.

И З П РА Щ А делото на Районен съд- Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия с проверка за редовност и допустимост на заявлението.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3