Решение № 897 от 08.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 897 гр. Пловдив, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря И. Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330201618 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-010521 от 13.12.2024г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на Х. Н. К., ЕГН ********** е било наложено административно наказание на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл.104А от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 8 точки.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като неправилно е незаконосъобразно. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията.

Жалбоподателят Х. Н. К. не се явява, редовно и своевременно призован. В съдебно заседание се представлява от адв. М. която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна – Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В приложено по делото становище моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се възражение при евентуално уважаване на жалбата за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

На 28.11.2024г., около 13.09 часа жалбоподателят Х. Н. К. ** в гр.

Пловдив, по ул. „Георги Измирлиев“ до № 10, лек автомобил „Мерцедес Г 63 АМГ“ с рег. № **, лична собственост. При управлението на автомобила използвал мобилния си телефон, без да използва устройство позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Действията му били забелязани от полицейски служители при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив – свидетеля Й. В. К. и негов колега К.М.К.. Преди да завие по ул. „Георги Измирлиев“ която била еднопосочна, жалбоподателя извършил нарушение като навлязъл в улицата след пътен знак забраняващ влизането.

Тъй като посочените нарушения били възприети от св. К., на жалбоподателя била извършена проверка. При проверката били установена самоличността на нарушителя и за установеното нарушение по чл. 104а от ЗДвП му бил съставен АУАН. АУАН бил подписан от нарушителя и на същия му бил връчен препис за което подписал нарочна разписка. В акта било отразено че нарушителя има възражения. По реда на чл. 44 от ЗАНН нарушителя не направил такива. В съставения АУАН било отразено като място на което било извършено нарушението ул. „Георги Измирлиев“, като след името улицата, на ръка било добавено „№ 10“. Посоченото било извършено от актосъставителя св. К., като тази добавка направил и в трите екземпляра на съставения отнего АУАН, преди да връчи екземпляр на нарушителя.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление в което нарушението било описано и квалифицирано по сходен начин с начина даден в съставения АУАН. Мястото на нарушението било посочено като ул. „Георги Измирлиев“ - № 10 Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, справка АНД, оправомощителна заповед, както и от свидетелските показания на свидетеля Й. К., които се кредитират изцяло от съда. Свидетеля К. макар и в началото да заяви че не помни подробности, в действителност детайлно разказа за възприетото от него, какви нарушения е видял да извършва нарушителя и по какъв начин ги е констатирал. напълно подкрепи описаното в АУАН. Разказа че свидетеля е извършил и други нарушения –паркирал върху тротоара и навлязъл в еднопосочната улица след забранителен знак, за което на жалбоподателя били съставени още един АУАН и един фиш. По отношение на нарушението описано в процесното НП, свидетеля беше категоричен че лично е видял как жалбоподателя говори по мобилния си телефон по време на движението на управлявания от него автомобила. Свидетеля разказа че в автомобила на жалбоподателя не помни да е имало пътник. По отношение на 2 дописания на ръка „№ 10“, свидетеля заяви че от служебния таблет акта е излязъл без да е отразен номер поради което той е написал саморъчно номера и на трите екземпляра на акта, в това число и на този който е дал на жалбоподателя. Настоящия състав напълно кредитира показанията на разпитания по делото свидетел доколкото същите са съответни на събраните по делото доказателства. Те произхождат от безпристрастен свидетел, служител на полицията който е призван да спазва законите и да следи за нарушаването им, като по делото не се събраха каквито и да е доказателства да е заинтересован от изхода на делото и умишлено да иска да влоши положението на жалбоподателя. Поради изложеното и съдът дава вяра на показанията на този свидетел.

По делото по молба от страна на жалбоподателя беше разпитан и С.К. – приятел на жалбоподателя. Свидетеля К. заяви пред съда че е бил в автомобила на жалбоподателя когато е бил проверен от св. К. който видял да уринира върху друг негов автомобил. Разказа че неговия приятел не е говорил по мобилен телефон. Не отрече че от страната от която жалбоподателя е влязъл по ул. „Георги Измирлиев“, има поставен знак забраняващ влизането на автомобили. Съдът не кредитира заявеното от св. К., че жалб. К. не е говорил по мобилен телефон тъй като това противоречи на останалите кредитирани по делото доказателства. Показанията на този свидетел се приемат като изхождащи от заинтересован източник /приятел на жалбоподателя/, които са нарочно дадени за да изградят защитна версия на жалбоподателя. Факт е че този свидетел не отрече че жалб. К. е извършил другото нарушение – навлязъл е в еднопосочната улица, при наличието на забранителен знак като се опита да го оправдае и за това свое действие, което неминуемо характеризира жалбоподателя като човек склонен да извършва нарушения.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по

НЕОСНОВАТЕЛНА. същество, жалбата се преценя като

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да оборват презумптивната доказателствена сила на редовно съставения АУАН, като нарушението се доказва и от 3 свидетелските показания на актосъставителя К., който беше категоричен че е видял с очите си как жалбоподателя управлява МПС и едновременно с това ползва мобилен телефон без устройство позволяващо това да се случва без участието на ръцете му. Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП указва че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му и това използване включва всички възможни дейности с мобилен телефон тъй като всичко би могло да отвлече вниманието на водача от управлението на МПС.

Думата която употребява законодателя в посочената разпоредба е „използва“ и това недвусмислено показва че е имал предвид всякакъв вид дейност без устройство „Свободни ръце“. В настоящия случай безспорно се установява че жалб. К. е използвал мобилен телефон което е било възприето от полицейския служител К.. Закона не въвежда задължение за служителите на реда да установят точно за какво е бил употребен мобилния телефон. В противен случай това нарушение би станало недоказуемо, доколкото няма начин служителите на реда да установят дали нарушителя си пише в някоя социална мрежа, дали говори по телефона, дали прослушва съобщение или нещо друго.

Очевидно не такава е била целта на законодателя. Поради изложеното и настоящия състав приема че в съставения АУАН и издаденото НП, нарушението е описано достатъчно ясно и точно, и по никакъв начин не нарушава правото на защита на нарушителя. Без значение е по какъв начин е бил спрян автомобила на жалбоподателя – с палка, с ръка, или дали той сам е спрял и непосредствено след това му е била извършена проверка от св. К..

Факт е че той е възприел извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.

140а от ЗДвП, за което е съставил АУАН. Актът е подписан от жалбоподателя с отбелязване че има възражения, но такива така и не са постъпили по реда на чл. 44 от ЗАНН.

Съдът не споделя възражението направено от страна на жалбоподателя за допуснато нарушение изразяващо се в дописване на ръка, на номера на ул.

„Георги Измирлиев“ в съставения АУАН. Действително беше установено по делото че номера е бил дописан на ръка от актосъставителя, но това е станало и на трите екземпляра които са били отпечатани от служебния принтер, в това число и на екземпляра връчен в последствие на жалбоподателя. Това е видно и от приложеното от жалб. К., към подадената от негово име жалба, копие на АУАН, което доказва че тази добавка е била извършена от актосъставителя преди да връчи екземпляр на АУАН на жалбоподателя. Действително допуснато е нарушение свързано с реда за нанасяне корекции във вече съставен документ, а именно добавката да бъде съпроводена с подписа на лицето което я е направило и останалите присъствали лица. Това нарушение 4 обаче не е съществено по своя характер доколкото по никакъв начин не е нарушило правото на защита на жалбоподателя и не му е попречило да разбере в какво точно нарушение е обвинен. Естеството на това нарушение е такова че не е от значение точния номер пред който е бил видян нарушителя да извършва нарушение по ч. 140а от ЗДвП, а е достатъчно и споменаването на улицата по която се е движел управлявания от жалб. К. автомобил. За разлика от други нарушения като например нарушение на забрана въведена с пътен знак, когато точното място би могло да е от значение с оглед оспорване дали забранителен пътен знак е имал действие или не. В конкретиката на настоящия казус посочването на номера е без каквото и да е значение. Още повече гаранция за правото на защита на нарушителя е обстоятелството установено безспорно по делото, че и върху екземпляра връчен на жалбоподателя е било изписано на ръка „№ 10“, което е видно от копието предоставено с жалбата, поради което допуснатия процесуален пропуск не е от категорията на съществените процесуални нарушения водещи до отменя на издаденото въз основа на процесния АУАН, НП. Нещо повече, въз основа на чл. 53 от ЗАНН наказващия орган може да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В настоящия случай безспорно е установено извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което и административнонаказващия орган правилно е издал обжалваното НП.

Съдът не възприема защитната теза на адв. М. че тъй като автомобила на жалб. К. бил с изградена система хендс фри, няма как да е било извършено посоченото нарушение. Какви са техническите характеристики на конкретния автомобил е без каквото и да е значение, тъй като наличието на такава система не създава задължение за водача да я използва. Това става по желание и по преценка на всеки човек.

Санкционната норма е правилно определена и съответна на извършеното нарушение. Относно размерът на наложеното наказание съдът прие, че същия съответства на закона, тъй като е определен в твърд размер и наказващия орган няма възможност за индивидуализация на размера му.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати процесуални нарушения водещи до отмяна на издаденото НП. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Издадения акт и въз основа на него НП, отговарят на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, респективно чл. 57 от ЗАНН и са издадени от компетентни органи.