Решение № 82 от 26.03.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. ХАСКОВО, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500915 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба на С. Г. В. от гр. ***.

С Решение № 153 от 18.07.2024 г., постановено по гр.д. № 829 по описа за 2023 г. , РС Свиленград е допуснал да се извърши съдебна делба по отношение на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. ***, с площ: 613 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: ***, квартал ***, парцел ***, при съседи:

***, ***, ***,***, ***, ведно с построените в имота: 1/. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***, намиращ се на етаж 1 /едно/ в сграда с идентификатор ***, с предназначение на сградата: жилищна сграда – еднофамилна, с предназначение на обекта: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с брой нива на обекта: 1, с площ: 65,00 кв.м., със съответни прилежащи части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта - ***, над обекта - ***; 2/.

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***, намиращ се на етаж -1 /минус едно/ в сграда с идентификатор ***, с предназначение на 1 сградата: жилищна сграда – еднофамилна, с предназначение на обекта: жилище, апартамент – сутерен, с площ: 84,00 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта - няма, над обекта - ***; 3/. СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ: 26 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: гараж; 4/.

СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ: 16 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда, която делба да се извърши между М. Я. Т., ЕГН**********, и С. Г. В., ЕГН- **********, при квоти от правото на собственост: 1/2 ид. част – за М. Я. Т. и 1/2 ид. част – за С. Г. В..

Съдът е отхвърлил предявения от С. Г. В. против М. Я. Т. иск за признаване за установено в отношенията на страните, че С. Г. В. е придобила въз основа на давностно владение 1/2 ид. част от следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор ***, , ведно с построените в имота 1/. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***, 2/. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор

***; 3/. СГРАДА с идентификатор *** с предназначение - гараж;

4/. СГРАДА с идентификатор *** с предназначение - селскостопанска сграда / описани подробно по-горе/.

Недоволна от постановеното решение е останала въззивницата С. Г. В., която обжалва в срок. Твърди,че постановеното от РС Свиленград решение е неправилно, поради неговата необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на РС Свиленград и постанови друго по същество на спора, с което да уважи предявения от нея установителен иск и отхвърли иска за делба или да отмени решението на РС Свиленград и върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Неправилно съдът извършил размяна на книжата по първоначално предявения иск за делба и по предявения инцидентен установителен иск. Въпреки направените възражения в тази насока съдът не разпореди повторно и надлежно връчване на исковата молба и на вписаната искова молба, с което било нарушено правото й на защита. Представения от ищцата М. Т. отговор на предявения инцидентен установителен иск също не й бил връчен надлежно. На следващо място неправилно съдът не уважил искането за назначаването на съдебно техническа експертиза и отказал събиране на гласни доказателства, посочени от ответницата.

Неправилно първоинстанционният съд не уважил направеното възражение за изтекла придобивна давност в полза на нейния наследодател и на самата нея. Съдът неправилно кредитирал събраните в производството гласни доказателства, поради което достигнал и до неправилни изводи . Неправилно преценил и събраните в производството писмени доказателства.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. В., пълномощник на М. Я. Т., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Свиленград решение е 2 правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивницата лично и чрез пълномощника си адв. Ж. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи.

В съдебно заседание въззиваемата лично и чрез пълномощника си адв. В. оспорва въззивната жалба, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС Свиленград решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

РС Свиленград е сезиран с иск за делба, предявен от М. Я. Т. против С. Г. В..

В хода на производството е предявен инцидентен установителен иск за собственост от С. Г. В. против М. Я. Т. за признаване за установено по отношение на М. Т., че е собственик на процесните недвижими имоти, които е придобила чрез дарение на ½ идеална част и по силата на давностно владение на останалата 1/2 идеална част.

При разглеждане на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от страните и съотносими към спора доказателства. Въз основа на тях е изградил изводи за основателност на предявения иск за делба, които настоящата инстанция споделя.Правилно съдът е индивидуализирал имота предмет на делбата и страните, между които следва да се извърши, квотите, при които следва да бъде допусната делбата. Правилно съдът е приел за неоснователно направеното от ответницата възражение за придобиване по давност правото на собственост върху процесния имот и отхвърлил предявения от нея инцидентен установителен иск. Изложените от РС Свиленград мотиви се споделят от настоящия съдебен състав на основание чл.272 от ГПК. Пред въззивната инстанция се събраха допълнително гласни доказателства, които обаче не дават основание да се направят изводи, различни от направените от първоинстанционния съд.

Между страните няма спор относно възникването на съсобствеността между тях и притежаваните от всеки един от тях квоти в тази съсобственост. Основното възражение, наведено пред първоинстанционния съд и поддържано пред въззивната инстанция от въззивницата С. В. е, че тя изключителен собственик на процесния имот, като е придобила чрез дарение - ½ идеална част от него, а останалата ½ идеална част е придобила по давност.

За да се приеме за основателно това възражение следва да се установи по безспорен и категоричен начин,че въззивницата В., респ. нейният праводател В.Я. Г. са осъществили фактическа власт върху целия наследствен имот повече от 10 години необезпокоявано от никого и че са отблъснали владението на другия наследник, ищцата М. Я. Т., като са манифестирали ясно пред нея намерението си да владеят целия наследствен имот за тях. В трайно установената съдебна практика се приема, че когато съсобствеността произтича от 3 наследяване собственикът, който упражнява фактическа власт и върху идеалните части на другите сънаследници следва да извърши спрямо тях такива действия, които по явен и недвусмислен начин показват отричането на владението на останалите. Завладяването на частите на останалите сънаследници следва да се манифестира явно,чрез действия, установяващи своене. Презумпцията на чл.69 от ЗС е неприложима, когато съсобствеността произтича от наследяване/ ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК/.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично не водят до извода, че въззивницата В. и нейният праводател майка й В.Я. Г. са осъществили тР. фактическа власт върху идеалните части на другия сънаследник повече от 10 години, необезпокоявано от никого, а още по-малко дават възможност да се направи извода,че те са извършили по отношение на него действия, които по явен и недвусмислен начин да показват отричането на владението му. Такива действия биха представлявали например декларирането на имота като свой, което обаче следва да е станало известно на останалите, защото само тогава би представлявало действие на отричане на правата на останалите наследници. Извършването на ремонтни дейности в имота не следва да се цени като действие, което да отрича владението на един от наследниците, освен ако се установи ,че е заявено,че действията се извършват именно защото счита имота за свой, каквито доказателства не са събрани. Като начало, от който момент би могло да се приеме,че са извършени действия, които да са отблъснали владението на наследника М. Т., може да се приеме м. декември 2017 г., когато видно от показанията на св. В. В. – брат на въззивницата С. В. и племенник на въззиваемата М. Т., леля му се е оплакала,че С. държи всички документи за къщата и земеделските земи и че от 2018 г. майка му е дала всички ключове за имота на С. и друг не е разполагал с ключове. Но от м. декември 2017 г. до подаването на исковата молба на 05.12.2023 г. не е изтекъл предвиденият в закона десет годишен срок, за да се приеме,че въззивницата е придобила по давност дела на другия наследник.

Не може да бъде споделен доводът на въззивницата,че още приживе майка й е демонстрирала по отношение на сестра си намерение за своене, както и че леля й М. Т. се е дезинтересирала от имота. Видно от представеното и прието като доказателство по делото и неоспорено от въззивницата В. решение №313/03.12.2013 г., постановено по гр.д. № 80182010 г. е,че в образуваното производство по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС са участвали равноправно всички съсобственици, а именно А.Б., В.Г. и М.

Т., което опровергава твърденията на въззивницата,че въззиваемата Т. се е дезинтересирала от имота и само майка й била ангажирана във връзка с делото. Същата е участвала лично в производството – протокол от с.з. от 12.09.2021 г. В насока липса на доказателства,че М. Т. се е дезинтересирала от имота е и представеното Постановление на ДСИ при РС Свиленград от 24.08.2015 г. по изп.д. № 119/2015 г., с което ДСИ се е произнесъл по подадена от В.Г. и М. Т. молба за намаляване на размера на разноските в изпълнителното дело.

По делото е представен и договор за покупко продажба на недвижим имот от 26.03.2014 г., с който М. Т. и В.Г. закупуват по равно от Община *** дворно място от 12 4 кв.м., което се придава към УПИ *** в кв.*** по плана на гр.***, т.е към процесното дворно място, което също явно и недвусмислено сочи,че наследникът М. Т. не се е дезинтересирала от имота и че В.Г. не е променила своето отношение по отношение наследствените права на другия наследник. С най-голяма тежест в тази насока следва да се ценят представените по делото 2 бр. нотариални покани, а именно нотариална покана /л.122/ от 24.11.2017 г., в която В.Г. заявява,че е съсобственик на имота заедно с М. Т. и предлага на последната да закупи притежаваната от нея ½ идеална част и нотариална покана от 05.11.2018 г. /л.117/, с която С.

В., като съсобственик с М. Т., предлага на последната да закупи собствената й 1/2 идеална част от подробно изброени недвижими имоти, между които й процесния. На практика в тези две покани се съдържа волеизявление и признание от страна на един от наследниците,в частност на въззивницата С. В., че имотът е съсобствен и че права върху него има наследникът М. Т.. А това, както се посочи по-горе опровергават твърденията на въззивницата В.,че тя лично и нейният наследодател В.Г. са демонстрирали по отношение на другия наследник М. Т. намерение да своят нейната част и че са осъществили трайно и необезпокоявано владение върху тази част, което е продължило повече от 10 години.