Определение № 216 от 26.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 216 гр. Бургас, 26.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г.ева Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Петя Г. Г.ева Стоянова Въззивно частно наказателно дело № 20252100600160 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Кънчо Крумов от БАК като упълномощен защитник на подсъдимия Г. В. М., с правно основание чл. 270, ал. 4 НПК. Иска се отмяна на определение на Районен съд Царево по НОХД 509/24 г., с което на основание чл.66, ал.1 от НПК е заменена мярката „гаранция в пари“ в размер на 500лв. спрямо М. , с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като е постановено и отнемане в полза на държавата, на основание чл.66, ал.2 от НК на внесената гаранция.

Изразява се несъгласие с акта на съда, който счита неправилен. Заявява се, че на датата за провеждане на разпоредително заседание, на 13.01.25г. лично пред ЦРС са се явили както подсъдимия, така и неговия защитник. Обявено им било от съдията новата дата, за която се отсрочва делото. Защитникът бил отразил в своя адвокатски дневник различна дата от определената от съда, което според него е довело и до объркване и у подсъдимия. Наред с това, по мнение на защитника, замяната на мярката с по-тежка не било обосновано от нови обстоятелства. Така също, тя била и непропорционална с обществената опасност на дееца и на деянието. Оспорва се мотивът на ЦРС за опасност от укриване, навеждайки твърдението за трудова ангажираност на М.. Така също, подчертавайки , че деянието не е извършено при условията на опасен рецидив.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид частната жалба и изложените в нея доводи и материалите по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователно.

С атакуваното определение, постановено в публично съдебно заседание от 30.01.25г. ,в производство по чл.270, ал.1 от НПК, по искане на прокурора, по реда на чл.66, ал.1 от НПК, ЦРС е заменил на основание чл.270, ал.2 от НПК взетата по отношение на подсъдимия Г. М. марка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 500лв. с по-тежка 1 такава –„Задържане под стража“. В мотивите на същото, съдът е посочил като основание неявяването на подсъдимия без уважителни причини в разпоредителното заседание.

Така постановеното определение настоящият въззивен състав намери за правилно по следните съображения:

НОХД №160/2024г. на ЦРС е образувано по внесен обвинителен акт срещу Г. В. М. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, а именно за управление на МПС след употреба на алкохол в кръвта на 1.2промила.

За насроченото разпоредително заседание подсъдимият, многократно търсен не е бил намерен на посочения от него адрес, за да бъде призован. Защитникът е отказал да получи призовката, поради липса на връзка с клиента си.

На проведеното на 13.01.25г. разпоредително заседание, независимо от нередовното призоваване, лично са се явили както подсъдимия, така и защитника му. В същото, съгласно отразеното в съдебния протокол и двамата са се противопоставили да се даде ход, поради връчването на препис от обвинителния акт едва в същото заседание. С оглед спазване на 7-дневния срок по чл.247в, ал.3 от НПК, съдът е отложил делото за 30.01.2025г. в 11.40ч.

На посочената дата не са се явили нито подсъдимия, нито защитника му, като никой от тях не е посочили уважителна причина за своето отсъствие. Следва да се има предвид, че явяването на защитника не е задължително, предвид размера на предвиденото наказание по повдигнатото обвинение. Подсъдимият същевременно е задължен да се явява при призоваване, каквото се счита уведомяването устно в съдебната зала в проведеното на 13.01.25г. заседание. За промяната на адреса или за други обстоятелства препятстващи явяването му пред съда е следвало да уведоми надлежно до започване на делото. Наличието на такова , което еднозначно да сочи на уважителна причина, такава обективно препятстваща го да се яви, по делото не се намира, но не се и заявява с частната жалба.

Несъстоятелен е мотива релевиран в жалбата, за отбелязване от защитника на дата различна от действителната. Личното участие в проведеното заседание дава възможност на всеки поотделно слухово да възприеме указанията на съда , в това число и датата за която се отлага делото. Объркването на защитника не касае отговорността на подсъдимия да следи за движението на процеса.

Поради това и правилно ЦРС е приложил разпоредбата на чл.66, ал.1 от НПК, по искане на прокурора, щом подсъдимият не се яви пред съда и не е посочил уважителни причини за това. Заменената мярка парична гаранция с по-тежката Задържане под стража се явява санкция за недобросъвестното процесуално поведение на неявилия се подсъдим.

Неоснователни са възраженията на защитата за несъразмерност на мярката, отчитайки данните по делото , както е сторил и първостепенния съд, а именно: Обвинението е за престъпление извършено в изпитателния срок на друго умишлено престъпление и не само, касае се за същото по вид престъпление, което индикира на системност в незачитането на законовите правила и то такива обезпечаващи безопасността на движението по пътищата.

Именно опасността от евентуално ефективно наказване, в случай, че М. бъде признат за виновен е в състояние да го мотивира да се укрие, с което да препятства провеждането на наказателното преследване срещу него. Неявяването на същия пред съда, при направените разсъждения е възприето логично от ЦРС като укриване. Трудовата ангажираност на подсъдимия в гр.София, където е и адресната му регистрация, но при призоваване не е намиран , не притежава потенциала да изключи така направения извод .

С оглед липсата на уважителни причини, които да препятстват явяването на подсъдимия Г. М. в разпоредителното заседание на 30.01.25г. пред ЦРС, частната жалба се явява неоснователна.

Определението на съда е правилно и законосъобразно, поради което същото следва 2 да се потвърди.

Мотивиран от горното и на основание чл. 345 НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.01.2024 г. по НОХД №509/2024 г. на РС –Царево.

Да се уведомят страните за настоящото определение на съда.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3