Определение № 3093 от 11.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3093 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Светлана Анг. Станева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20245300502547 по описа за 2024 година Обжалвано е разпореждане № 7302/28.08.2024г. на Пловдивския районен съд, ІІри бр. с. постановено по ч. гр. д. №12258/24г., с което се отхвърля заявлението в частта, с която се претендира присъждане на следните суми: 492.38 лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625122970 от 02.09.2021 г. изм. с Допълнително споразумение №060840702 от 22.11.2021г. по вина на потребителя и неустойка в размер на 160,37 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625475048 от 22.11.2021г. по вина на потребителя, както и за разноските над уважените размери до пълните претендирани.

Частният жалбоподател „Йеттел България“ ЕАД моли съда да отмени разпореждането на районния съд по съображения изложени в жалбата и се постанови издаването на заповед за изпълнение за вземанията, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК районният съд е приел, че искането за присъждането на процесните неустойки дават възможност на доставчика да получи пълен месечен абонамент, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата, поради което така уговорените клаузи за дължимостта им са неравноправни на основание чл. 143, ал.2, т.

5 от ЗЗП.

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК е посочено, че основанието за заплащане на неустойката в 1 размер на 492.38лв., че представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни вноски за съответния телефонен номер без сключен ДДС, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и с добавена разлика от 275.55лв. между стандартната цена на мобилен телефонен апарат без отстъпка и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 22.11.2021г., а другата неустойка в размер от 160.37лв. че представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни вноски за съответния телефонен номер без сключен ДДС ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора.

Така уговорените размери на дължимите неустойки противоречат на добрите нрави, защото не са съобразени с размерите на абонаментите вноски, които потребителят реално заплаща, а се начисляват, без да се вземат предвид договорените отстъпки. По този начин очевидно се надхвърлят очакваните вреди от неизпълнението, което излиза извън трите присъщи функции на неустойката, както са посочени в ТР № 1/15.06.10г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, а именно обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Следователно така претендирания размер на неустойките е необосновано висок, защото излиза извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Освен противоречието със същността на неустойката, относно обсъжданата клауза от процесния договор е налице обоснована вероятност тя да е неравноправна, като нарушаваща изискването на нормата на чл. 143, ал. 2, т. 15 от ЗЗП, която налага забрана потребителят да изпълнява своите задължения, дори и ако доставчикът не изпълни своите.

По отношение на претендираната разлика между стандартната цена на мобилен телефонен апарат без отстъпка и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 22.11.22г., съответстваща на оставащия срок на договора за мобилни услуги, съдът намира, че заплащането на такава неустойка противоречи на добрите нрави, понеже неплащането на лизинговите вноски е основание за разваляне на договора, а в случая се търси цена, която е по – висока от първоначално уговорената.

Изложеното налага извода, че неустойките се претендират на неравноправни клаузи, поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК в частта относно претенцията за неустойки следа да се отхвърли.

Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за посочените по – горе претенции, районният съд е постановил правилен акт, който следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 30431/17.09.2024г. по регистратурата на Пловдивския окръжен съд подадена от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Младост“, ж. к.

„Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, ет.5 против разпореждане № 7302/28.08.2024г. на Пловдивския районен съд, ІІ- р и бр. с. постановено по ч. гр. д.

№12258/24г., с което се отхвърля заявлението в частта, с която се претендира присъждане на следните суми: 492.38 лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625122970 от 02.09.2021 г. изм. с Допълнително споразумение №060840702 от 22.11.2021г. по вина на потребителя и неустойка в размер на 160,37 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625475048 от 22.11.2021г. по вина на потребителя, както и за разноските над уважените размери до пълните претендирани.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3