Решение № 395 от 24.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Плевен, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20254430106513 по описа за 2025 година

Производството по гр.д.№6513/2025г. на ПлРС е образувано по искова молба от А.

И. В., ЕГН**********, от ***, чрез адв. Н. Д., против „С. Г. ГРУП” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ул. „Рачо Петков - Казанджията“, № 4, ет.6, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 15134,33лв.- главница, сумата от 2730,52лв.- просрочена редовна лихва, сумата от 1353,61лв.- просрочена наказателна лихва, за периода 10.12.2008г. -12.05.2010г, ведно със законната лихва върху главницата, както и сумата от 1018,74лв.- деловодни разноски, за които суми е издаден ИЛ от 14.05.2010г. по ч. гр.д.№ 235/2010г. по описа на РС Никопол, предмет на изпълнително дело №20258150400894 по описа на ЧСИ Т.К., peг. №815, с район на действие- ОС Плевен поради изтекла погасителна давност. Твърди се, че по въз основа на изпълнителен лист от 14.05.2010г., издаден по ч.гр.д. №235/2010г. по описа на Районен съд- Никопол, ищецът е осъден да заплати на „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК***, сумата от 15134,33лв., представляваща неплатена главница по договор за банков кредит, сумата от 2730,52лв.просрочена редовна лихва, сумата от 1353,61лв.- просрочена наказателна лихва, както и сумата от 1018,74лв.- деловодни разноски. Сочи се, че по молба на кредитора, въз основа на издадения ИЛ е образувано изпълнително дело №248/2012 г., по описа на ЧСИ Т.К.. Сочи се, че на 11.09.2013г. взискателя е цедирал вземанията си по изпълнителния лист на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК***, който е бил конституиран като взискател. Излага, че последното действие на принудително изпълнение по изпълнително дело №248/2012 г. на ЧСИ Т.К., е извършено на 16.12.2013г., когато взискателят е направил искане за извършване на справки за имущественото състояние на длъжника и за налагане на запори върху банкови 1 му сметки. сочи се, че изп.д.№248/2012г. е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, на 23.07.2025г. Твърди се, че 07.03.2019г. „Фронтекс Интернешънъл ЕАД е цедирал вземанията си по ИЛ от 14.05.2010г., на ответника „С. Г. Груп” ЕАД. Сочи се, че по молба на ответника от 11.07.2025г. е образувано ново изпълнително дело №20258150400894 на 28.07.2025г., по описа на ЧСИ Т.К., по което общо задължението на длъжника към 08.08.2025г. възлиза на сумата от 48958,83лв. Твърди се, че през периода от 16.12.2013г. до 28.07.2025г., действия на принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело №248/2012г. не са извършвани, поради което е налице изтекла погасителна давност по смисъла на чл.110, вр. чл. 117, ал.2 от ЗЗД, като е погасена възможността на кредитора да събира вземанията си по принудителен ред. Сочи се, че към датата на образуване на изпълнителното производство по изпълнително дело №20258150400894 по описа на ЧСИ Т.

К.- 28.07.2025г., и понастоящем, правото на ответника, като взискател, да събира чрез принудително изпълнение, вземанията по изпълнителен лист от 14.05.2010 г., издаден от Районен съд - Никопол, по частно гражданско дело №235/2010 г., е погасено по давност.Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока за отговор, ответникът „С. Г. ГРУП” ЕАД, ЕИК***, чрез адв. М. Й., изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявеният иск. Сочи се, че изп.дело №248/2012г. на ЧСИ Т.К., е образувано преди постановяване на ТР №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т.е. при действието на Постановление на Пленума на Върховния съд /ППВС/ № 3/1980 г., съгласно което, погасителна давност за вземането на кредитора не тече докато трае изпълнителният процес за принудителното осъществяване на вземането. Това означава, че с образуването на изп.д. № 248/2012 г. на ЧСИ Т.К., рег. № 815, давността за вземанията по изпълнителен лист от 14.05.2010г. по ч.гр.д №235/2010 г. на РС Никопол, се счита за прекъсната по силата на чл. 116, б. „В“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване давността е спряла да тече докато трае изпълнителният процес.

Сочи, че по силата на ТР №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС, нова, петгодишна давност за процесните вземания, е започнала да тече от 26.06.2015г. и същата би изтекла на 26.06.2020г., ако в рамките на този период не са били предприети никакви изпълнителни действия срещу длъжника. Сочи се, че с конституирането на новия взискател по делото„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД , са били поискани извършване на действия по изпълнението- извършването на справки относно имущественото състояние на длъжника, с което е била прекъсната давността. Сочи се, че от последното изпълнително действие, извършено по изп. дело № 248/2012 г. на ЧСИ Т.К. и до образуването на изп.дело 894/2025г., не е изтекъл период, по-дълъг от 5 години, през който да не е било възлагано на съдебния изпълнител извършване на принудително действия спрямо имущество на длъжника. Сочи се, че по новообразуваното дело е възложено да направи справка за сключени трудови договори, движимо и недвижимо имущество на длъжника, което отново е била прекъсната давността за процесните вземания. Сочи се също, че за процесните вземания давност не е текла за времето от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., вкл. на осн. чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.) 2

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание събраните по делото писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото безспорно се установява, че въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№235/2010г. по описа на РС Никопол, по което е издадена Заповед за незабавно изпълнение №233/14.05.2010г. и Изпълнителен лист от 14.05.2010г, в полза на заявителя „Райфайзенбанк България” ЕАД. Установява се също, че въз основа на издаденият ИЛ е образувано изп. дело №248/2012г. по описа на ЧСИ Т. К.. Установява се също, че до длъжника е изпратена ПДИ, върната като непотърсена; по приложеното изп. дело няма доказателства за повторно изпращане на ПДИ до длъжника или за връчване по предвидените в ГПК способи.

Безспорно по делото се установява също, че вземането по ИЛ е цедирано в полза на Фронтекс Интернешънъл, въз основа на договор за цесия от 03.11.2011, и Приложение №1 към него; депозирана е молба от цесионера за конституирането му като взискател по изп. дело от 21.10.2013г. Установява се също, че изп. дело №248/2012г., е прекратено с Постановление от 23.07.2025г., на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК.

По делото се установява също, че вземането по ИЛ е цедирано в полза на ответника в настоящето производство, въз основа на Договор за цесия от 07.03.2019г. Установява се също, че въз основа на издаденият ИЛ, въз основа на молба от 28.07.2025г, е образувано изп. дело № 894/2025г. по описа на ЧСИ Т. К., по което са извършвани действия по изпълнението и с постъпвали суми, отразени върху ИЛ.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Искът с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, по своята правна същност, е отрицателно установителен иск, който длъжникът може да предяви против своя кредитор, за установяване, че не дължи вземането по изпълнителното основание, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено съответното изпълнително основание, като условие за допустимост. Съдът приема, че релевантна в случая е датата на влизане в изпълнителното основание- заповедта за изпълнение, въз основа на което е издаден ИЛ, доколкото фактът, на който е позовават ищеца, е изтекла погасителна давност. Съобразно нормата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо- в случая, считано от датата на издаване на ИЛ- 14.05.2010г. Съдът приема също, че ищецът- длъжник следва да се счита за редовно уведомен за издадената заповед за незабавно изпълнение найкъсно на датата на депозиран на молба за запознаване с делото- л.148-18.09.2025г., от която дата е започнал да тече и срока за възражение по чл. 414 от ГПК. По делото няма данни за депозиране на възражение от страна на длъжника.

Съобразно постановеното в ТР№ 2/2013г., т.10 на ВКС, в случаите на прекратяване на образуваното изп. производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите към т.10 на ТР, изрично са 3 посочени кои действия съставляват действия по изпълнението, прекъсващи давността давността: давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнителнасочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.. Със същата точка, е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. Съобразно цитираното ППВС№3/1980г., погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Цитираната т.10 от ТР№2/2013г. на ВКС поражда действие, считано от датата на обявяването на ТР- 26. юни. 2015г., и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства- каквото е и изп. дело №248/2012г, по описа на ЧСИ Т. К..

Поради изложеното, съдът приема, че до датата на постановяване на същото -26.06.2015г., на основание ППВС№3/1980г., давността спрямо вземането по ИЛ, не е текла. Същата е започнала да тече, считано от датата на постановяване на ТР №2/2013г. на ВКС- 26.06.2015г.

Съдът приема, че последното действие по изпълнението по изп. дело №248/2012г. е извършено на 16.12.2013г. –л. 86- в период, в който давността не е текла. Прекратяването на изпълнителното производство, по перемпция, става по право, по силата на самия закон и не е необходимо издаването на нарочен акт от страна на съдия- изпълнителя, поради което изп. дело №248/2012г. следва да се счита за прекратено по перемпция на 26.06.2017г. от която дата е започнала да тече нова, петгодишна погасителна давност,/ по арг. т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК, ВКС/. След прекратяване на изп. дело по перемпция, ново изпълнително производство – по изп дело № 894/2025г., с посочване на действия по изпълнението е образувано от взискателя едва на 28.07.2025г.- или след изтичане на петгодишната погасителна давност. Давността – към предприемането на действия по изпълнените по новообразуваното изп. дело следва да се счита за изтекла, и при съобразяване на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в сила от 14.05.2020г. Съобразно нормата на чл.3 от Закона, за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не е текла. Съгласно § 13 от ЗМДВИП, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в Държавен вестник- или давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020 г. дори и при това спиране на давностния срок, давността за вземането по ИЛ е изтекла през 2022г.