Решение № 817 от 11.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. Бургас, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20242120108803 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Х. Г. Ж., Д.

И. Ж., Р. И. Ж. и Д. И. Ж., четиримата от гр. Бургас, против „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. С., с която претендират приемане за установено, че не дължат разделно на ответника парично вземане в общ размер на 1872,27 лева, съгласно изпълнителен лист от 04.09.2014 год., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № 3468/07.08.2014 год. по ч. гр. д. № 5856/2014 год. на БсРС, което сборно вземане е предмет на принудително изпълнение по изп. д. №№ 241/2015 год. и 673/2019 год. на ЧСИ рег. № ***, поради изтекла от 04.09.2014 год. до 10.01.2020 год. погасителна давност.

Исковата молба е уточнена с писмена молба от 13.01.2025 год., според която Х. Ж. не дължи 1/8 част от паричното вземане, а всеки от другите 3-има ищци не дължи по 1/8 част.

Ищците са изложили следните фактически правни твърдения: четиримата ищци са наследници по закон на И.Д. Ж., поч. на **** год.; наследодателят им е легитимиран като длъжник по изпълнителен лист от 04.09.2014 год., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3468/07.08.2014 год. по ч. гр. д. № 5856/2014 год. на БсРС, за следните суми: 1835,56 лева – главница по кредитна карта Visa от 19.08.2005 год., и 36,71 лева – разноски, или общо 1872,27 лева;

1 титуляр на вземането е ответникът; за събиране на вземането на „Еос Матрикс“ ЕООД е образувано изп. д. № 241/2015 год. на ЧСИ ***, прекратено поради перемпция; впоследствие е било образувано изп. д. № 673/2019 год. на същия ЧСИ; паричното задължение е погасено по давност, на основание чл.

110, ЗЗД; изп. д. № 241/2015 год. е образувано по повод молба на взискателя на 20.02.2015 год., в която взискателят е поискал да бъде направена справка в БНБ за банкови сметки и да бъде наложен запор; справката е извършена на 01.06.2015 год., но запор не е налаган, тъй като не са открити декларирани банкови сметки, а други действия по делото не са искани и не са предприемани; на 15.05.2019 год. взискателят е депозирал молба за прекратяване на изпълнителното дело; на 15.05.2019 год. той е приложил същият изпълнителен лист пред същия ЧСИ, за да образува ново дело – № 673/2019 год.; на 04.12.2019 год. до длъжника е изпратено съобщение, с което е уведомен за актуалното задължение по делото; на 21.12.2020 год. длъжникът И.Д. Ж. е извършил признание на дълга, като е предложил частичното му погасяване – тази му молба е по вече погасено по давност задължение и е без правно значение; погасителната давност е започнала да тече на 04.09.2014 год., когато заповедта за изпълнение по чл. 410, ГПК е влязла в сила; давността е спряна при образуване на изпълнителното дело на 20.02.2015 год., по силата на Постановление № 3/18.11.1980 год. на Пленума на ВС, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, и давността се е възобновила на 26.06.2015 год., с приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК; през периодите 04.09.2014-20.02.2015 год. и 26.06.2015-10.01.2020 год. са изминали 5 години на бездействие на взискателя, поради което задължението е погасено по давност; краен момент на давността е 10.01.2020 год., а молбата на длъжника, с която е признал задължението си, е от 21.02.2020 год., след изтичане на предвидения в закона давностен срок.

Ищците са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си; претендират присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК.

В срока по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е признал допустимостта на иска, но е оспорил основателността му; навел е следните насрещни твърдения: процесното задължение произтича от договор за кредитна карта от 19.08.2005 год., сключен между И.Д. Ж. и „Обединена българска банка“ АД; вземането е прехвърлено на „Еос Матрикс“ ЕООД съгласно договор за цесия от 06.12.2013 год., а считано от тази дата кредитор по вземането е ответникът; образуваното изп. дело № 241/2015 год. на ЧСИ *** е прекратено поради перемпция през 2019 год.; въз основа на същия изпълнителен лист е образувано второ изпълнително дело – № 673/2019 год. на ЧСИ ***; в неговия ход е установено, че длъжникът И.Д. Ж. е починал и са конституирани наследниците му – четиримата ищци; това 2 изпълнително дело е висящо и понастоящем; вземането се счита за безспорно установено с влизане в сила на заповедта за изпълнение; по отношение всички факти и обстоятелства, необхванати от законовите изключения, влязлата в сила заповед за изпълнение има преклудиращо действие и те не могат да бъдат навеждани по-късно по исков ред; следва да се приеме, че след като длъжникът веднъж не е възразил срещу вземането, то последното се счита за безспорно, което от своя страна препятства възможността за провеждането на последващ исков процес с предмет същото това вземане, без да са налице изрично предвидените в закона изключения; докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани изпълнителни дела преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. по тълк. д. № 2/2013 год. на ОСГТК, давност не е текла; след образуването на изп. дело № 241/2015 год. на ЧСИ ***, от 26.06.2015 год. е започнала да тече нова погасителна давност; след прекратяване на изп. дело № 241/2015 год. на ЧСИ *** погасителната давност е прекъсната с депозирането на молба за образуване на новото изпълнително дело – на 15.05.2019 год., тъй като с нея е поискано извършването на изпълнителни действия; в хода на новообразуваното изп. дело № 673/2019 год. погасителната давност е прекъсната многократно: на 17.12.2019 год., 21.02.2020 год. 10.06.2021 год., 15.06.2021 год., 02.08.2021 год., 24.08.2021 год., 12.04.2023 год., 16.05.2023 год., 09.06.2023 год., 26.06.2023 год., 12.01.2024 год.; на **** год. длъжникът е починал и производството е спряно ех lege; на 24.09.2024 год. е входирана молба за извършване на изпълнителни действия спрямо конституираните наследници; редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, включително когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18, ЗЧСИ; когато искането на кредитора за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, дори и изпълнителното действие да не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство; в процесния случай кредиторът не е бездействал, като са извършени множество действия, с които 5-годишната давност е била прекъсвана многократно; следва да се отбележи и удължаването на давностните срокове със ЗМДВИПОРНСПП – считано от 13.03.2020 год. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичването на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, а сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по този закон, продължават да текат след изтичване на 7 дни от обнародването на закона в Държавен вестник.

Ответникът ангажира доказателства; претендира присъждане на деловодните разноски.

3

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от писмените доказателства по делото, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 3468/07.08.2014 год. по ч. гр. д. № 5856/2014 год. на БсРС, на 04.09.2014 год. е издаден изпълнителен лист, с който И.Д. Ж. е осъден да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД следните суми: 1835,56 лева – главница по договор за издаване на кредитна карта от 19.08.2005 год., обезщетение за забава върху нея, начиная от 06.08.2014 год. до окончателното й изплащане, и 36,71 лева – деловодни разноски.

Видно от извършената от БсРС по настоящото дело писмена служебна справка, заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 30.08.2014 год.

За принудителното събиране на посочените парични вземания е било образувано изп. д. № 241/2015 год. на ЧСИ рег. № ***, което е прекратено поради перемпция на 14.05.2019 год. (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК). По молба на кредитора-ответник от 15.05.2019 год., за събиране на същите вземания е било образувано изп. д. № 673/2019 год. на ЧСИ рег. № ***, понастоящем висящо.

В хода на второто изпълнително дело, на **** год. длъжникът И. Ж. е починал, негови наследници по закон са ищците Х. Г. Ж. (преживяла съпруга) и децата му Д. И. Ж., Р. И. Ж. и Д. И. Ж., които отговарят за задълженията на наследодателя по реда на чл. 5 и сл., ЗН.

Ищците отричат дължимостта на процесните парични вземания, като се позовават на 5-годишна погасителна давност, изтекла през периода 04.09.2014-10.01.2020 год.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за неоснователен. По отношение спорните парични вземания приложение намира общата 5-годишна давност – чл. 110, ЗЗД. Според задължителните указания на ВКС по правилното прилагане на закона – т. 10 от 2/2013-2012-ОСГТК, погасителна давност започва да тече от датата, на която взискателят е поискал или съдебният изпълнител служебно е предприел извършване на последното валидно изпълнително действие. Ответникътвзискател носи тежестта за установяване, че през периода на висящност на двете изпълнителни дела са предприети изпълнителни действия през такива периоди от време, които изключват изтичане на 5-годишната погасителна 4 давност за паричните притезания. След влизане с сила на заповедта за изпълнение – 30.08.2014 год., е започнала да тече погасителна давност, която е била прекъсната на 26.02.2015 год., с образуване на изп. д. № 241/2015 год. С молбата за образуване на това дело е поискано извършването на изпълнително действие – налагане на запор, а и на ЧСИ е възложено извършването на действия по чл. 18, ЗЧСИ. За част от периода на висящност на изп. д. № 241/2015 год. – от образуването му на 26.02.2015 год. до 26.06. с. г., следва да се приеме, че погасителната давност не е текла поради съобразяване със задължителните указания на ВС в Постановление № 3/1980 год. Тези указания са действали към момента на образуване на изп. д. № 241/2015 год. и не могат да бъдат игнорирани за посочения период, тъй като обявяването на този акт за изгубил сила с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС няма обратно действие. Според цитираното постановление, през периода на висящност на изпълнителното производство давност не тече (вж. Решение № 68 от 24.04.2013 год. по търг. д.

№ 78/2012 год. на II ТО на ВКС). Това правно разрешение е променено едва с приемане на т. 10 от ТР 2/26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС – в този смисъл е Решение № 170/17.09.2018 год. по гр. д. № 2382/2017 год. на IV ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК. Давността е започнала да тече от постановяване на ТР 2/26.06.2015 год. (до тази дата не е настъпила перемпция и изпълнителното дело е било висящо), но до датата на образуване на изп. д. № 673/2019 год. – 15.05.2019 год., не е изтекъл 5-годишният давностен срок.

Образуването на второто изпълнително дело също е прекъснало давността, тъй като в молбата си до ЧСИ взискателят е направил искания за предприемане на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – налагане на запор на банкови сметки или сейфове, както и насрочване на дата за оценка и опис върху движими вещи.