Определение № 2047 от 27.05.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 715/2024
- Вид
- Определение № 2047
- Подписан
- 27.05.2024
- В сила
- 29.04.2025
- Състав
- Ирена Николова Петкова, мл.с. Марина Кирилова Семова, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2047 гр. Варна, 23.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско дело № 20243100500715 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 12193/13.02.2024 г. , уточнена с молба с вх. № 13081/15.02.2024 г. и молба с вх. № 16418/27.02.2024 г., депозирана от В. Я. Т., ЕГН **********, чрез адв. И. Х.; по въззивна жалба 12195/13.02.2024 г., уточнена с молба с вх. № 16415/27.02.2024 г., депозирана от Д. В. Ш., ЕГН ********** и по въззивна жалба с вх. № 12194/13.02.2024 г., уточнена с молба с вх. № 16416/27.02.2024 г., депозирана от В. Т. С., ЕГН **********, тримата с адрес гр. Варна, ................... срещу Решение № 277/24.01.2024 г., постановено по гр.д. № 16072/2021 г. по описа на ВРС, 43ти съдебен състав.
Настоящият състав при извършване на дължимата проверка за допустимост е редовност на сезиращите съда жалби констатира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, с която Я. С. Т. е предявил два обективно кумулативно съединени отрицателни установителни иска с правно осн. чл. 439 от ГПК, изменени досежно размера по реда на чл. 214 от ГПК, срещу В. Я. Т. за признаване за установено в отношенията между страните, че Я. С. Т. не дължи на В. Я. Т. сумите по изпълнителен лист от 30.04.2003 г., издаден по гр.д. № 1693/2002 г. по описа на ВРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2803/2011 г. по описа на ЧСИ С. К.-Д. – дължима сума за издръжка в размер на 573.66 лева за периода от 01.03.2011 г. – 01.07.2011 г. и за законна лихва в размер на 20.46 лева за периода от 29.04.2011 г. – 04.11.2021 г. и сумите по изпълнителен лист от 05.07.2011 г., издаден по гр.д. № 17175/2010 г. по описа на ВРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2804/2011 г. по описа на ЧСИ С. К.-Д. – дължима сума за издръжка в размер на 12960 лева за периода от 05.07.2011 г. до 05.03.2018 г. и законна лихва в размер на 377.84 лева за периода от 05.07.2012 г. – 04.11.2021 г.
Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение, като е 1 признал за установено в отношенията между страните, че Я. С. Т. не дължи на В. Я. Т. суми по изпълнителния лист от 30.04.2003 г., а именно сумата от 480 лева – главница за период от 01.03.2011 г. – 01.07.2011 г. и сумата от 11.39 лева – законна лихва за период от 29.04.2011 г. – 04.11.2021 г., като отхвърлил за горницата над 480 лева до 573.66 лева за главницата и за горницата над 11.39 лева до претендираните 20.46 лева за законната лихва, както и суми по изпълнителния лист от 05.07.2011 г., а именно сумата от 12960 лева – главница за периода от 05.07.2011 г. до 05.03.2018 г. и сумата от 346.51 лева законна лихва за периода от 05.07.2012 г. до 04.11.2021 г., като отхвърлил иска за законна лихва за горницата над 346.51 лева до 377.84 лева.
В депозираната от В. Я. Т. – ответник по делото, въззивна жалба вх.№ 12193/13.02.2024 г. е формирано искане за отмяна на постановеното от ВРС решение. След дадени изрични указания от администриращия съд въззивницата е уточнила, посредством молба с вх. № 16418/27.02.2024 г., че отправеното към въззивния съд искане е за цялостна отмяна на първоинстанционното решение, като извежда правния си интерес от това, че последното освен неправилно е и недопустимо.
При съобразяване на така изложеното настоящият състав намира, че за ответната страна по делото – В. Т., въпреки изложените от последната съображения за противното, липсва правен интерес от обжалване на решението в частта, с която исковите претенции на ищеца са отхвърлени – за главници и лихви до съответните размери. Въззивната страна има интерес да обжалва решението единствено в частите, с които исковете са уважени, доколкото с тях е прието за установено, че в нейна полза не съществуват вземания по процесните изпълнителни листи до приетите от съда размери. В останалата част решението не засяга правната сфера на последната и в този смисъл за нея липсва интерес от обжалването му. При така изложеното въззивният съд намира, че по отношение на подадената от В. Т. жалба въззивното производство следва да се прекрати поради липса на правен интерес от обжалване в частта, с която жалбата е насочена към първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част.
Що се отнася до въззивна жалба 12195/13.02.2024 г. и въззивна жалба с вх. № 12194/13.02.2024 г. последните са депозирани от лица, които нямат качество на страни в процеса – Д. В. Ш. и В. Т. С.. Страни в производството, образувано по искове по чл. 439 от ГПК, са единствено Я. С. Т. – ищец и длъжник по процесните изпълнителни листи, и В. Я. Т. – ответник и кредитор по последните. Д. В. Ш. няма качеството на страна по делото, доколкото тя е участвала във водените изпълнителни процеси не в качеството си на кредитор-взискател, а единствено като законен представител на малолетната си към онзи момент дъщеря В. Т., в полза на която са възникнали вземания за издръжка от нейния баща Я. Т.. Другият жалбоподател В. Т. – дядо на ответната страна, също няма качеството на страна по делото, като обстоятелството, че е получавал суми като пълномощник на законния представител на ответницата в хода на изпълнителните процеси не води до противния извод. Поради това и Д. В. Ш. и В. Т. С., доколкото не притежават качеството на страни в процеса, не са процесуално легитимирани да обжалват постановеното решение. Те на са обвързани от силата на пресъдено нещо на последното, като в този смисъл и за тях липсва правен интерес от обжалването.
С оглед изложеното съдът намира, че въззивното производство следва 2 да продължи единствено по депозираната от В. Я. Т. въззивна жалба вх.№ 12193/13.02.2024 г. и то само в частта насочена към първоинстанционното решение, с което исковите претенции са уважени, а в останалата част, в това число и по въззивна жалба 12195/13.02.2024 г. от Д. В. Ш. и по въззивна жалба с вх. № 12194/13.02.2024 г. от В. Т. С. – прекратено поради липса на правен интерес.
При тези констатации производството по делото следва да бъде спряно до стабилизиране на разгледаните в настоящото определение въпроси, които се явяват преюдициални за разглеждане на делото от въззивния съд, доколкото касаят предметните предели на въззивното производство и надлежните страни, които следва да участват в него.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по в.гр.д. № 715/2024 г. по описа на ОС-Варна В ЧАСТТА по въззивна жалба 12195/13.02.2024 г., уточнена с молба с вх. № 16415/27.02.2024 г., депозирана от Д. В. Ш., ЕГН ********** и по въззивна жалба с вх. № 12194/13.02.2024 г., уточнена с молба с вх. № 16416/27.02.2024 г., депозирана от В. Т. С., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Варна, ................... срещу Решение № 277/24.01.2024 г., постановено по гр.д. № 16072/2021 г. по описа на ВРС, 43ти съдебен състав, КАКТО И В ЧАСТТА по въззивна жалба вх.№ 12193/13.02.2024 г., уточнена с молба с вх. № 13081/15.02.2024 г. и молба с вх. № 16418/27.02.2024 г., депозирана от В. Я. Т., ЕГН **********, гр. Варна, ................... насочена срещу отхвърлителната част на Решение № 277/24.01.2024 г., постановено по гр.д. № 16072/2021 г. по описа на ВРС, 43ти съдебен състав, с което са отхвърлени исковите претенции на Я. С. Т. за признаване за установено, че не дължи на В. Я. Т. сумите по изпълнителен лист от 30.04.2003 г., издаден по гр.д. № 1693/2002 г. по описа на ВРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2803/2011 г. по описа на ЧСИ С. К.-Д. – дължима сума за издръжка за разликата над 480 лева до претендирания размер от 573.66 лева за периода от 01.03.2011 г. – 01.07.2011 г. и за законна лихва за разликата над 11.39 лева до претендирания размер от 20.46 лева за периода от 29.04.2011 г. – 04.11.2021 г., както и за сумите по изпълнителен лист от 05.07.2011 г., издаден по гр.д. № 17175/2010 г. по описа на ВРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2804/2011 г. по описа на ЧСИ С. К.-Д. – дължима сума за законна лихва за разликата над 346.51 лева до претендирания размер от 377.84 лева за периода от 05.07.2012 г. – 04.11.2021 г., поради липса на правен интерес.
СПИРА производството по в.гр.д. № 715/2024 г. по описа на ОС-Варна до стабилизиране на въпросите относно предметните предели на последното и надлежните страни, които следва да участват по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд – Варна.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4