Решение № 143 от 19.04.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. В. Т. , 19.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ирена Колева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №

20204100100476 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази следното:

Подадена е искова молба от С. М. Н., ЕГН **********, с адрес град В. Т. кв. „Б.“, ул.“К. П.“ № 2, бл.3, чрез пълномощник - адвокат Х. К., срещу „Б. И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление град С., район Т., ул.“Д. Б.“ № 78. Ищецът твърди, че на 21.07.2017г., около 19.40 ч., в село О., ул.“Ч.“, пред дом № 11, водачът Т. К. Т. при управление на МПС – л.а. „М. 323“ с рег. № ВТ **** АМ, допуснал ПТП – при извършване на маневра на заден ход блъснал пешеходката С. С. П., и по непредпазливост причинил смъртта й. Твърди, че водачът на автомобила е бил признат за виновен в това, че на посочената дата и място нарушил правилата за движение по чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на посоченото по-горе лице, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата – престъпление по чл.343а ал.1 б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, с влязла в сила присъда по НОХД № 276/2019г. на Окръжен съд-В. Т.. Ищецът сочи, че пострадалата при произшествието е негова баба, от загубата на която той е претърпял неимуществени вреди. Излага, че между тях е съществувала особена и специална емоционална връзка.

Твърди, че в един от най-важните моменти от живота му – по време на лечение на онкологично заболяване, тя е била най-близкия му човек, който се е грижил за него и има изключително значение за преодоляване на заболяването му. Смъртта й предизвикала емоционален срив у него поради това, че тя е човекът, на който дължи живота си. Твърди, че към момента на възникване на деликта за процесния автомобил е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Излага, че е претендирал заплащането на претърпените от него неимуществени вреди от ответника, но получил отказ от последния. Поради това прави искане за осъждане на ответното дружество да му заплати обезщетение за претърпените вследствие смъртта на неговата баба неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното 1 изплащане. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищците фактически обстоятелства, на които основават претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.432 от КЗ – пряк иск на увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, както и акцесорна претенция за законна лихва.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Б. И.“ АД е подал писмен отговор на ИМ, в който оспорва иска по основание и размер. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата – нарушение на нормативно установени правила за движение на пешеходците, изразяващо се в несъобразено излизане на пътното платно зад автомобила, управляван от водача Т.. Оспорва ищцовите твърдения за претърпени неимуществени вреди от загубата на близък, както и че приживе между ищеца и неговата баба са били налице отношения на близост, обуславящи твърдените вреди. Твърди, че към датата на произшествието отношенията между двамата са били прекъснати. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа ИМ и предявения с нея иск. Моли последният да бъде уважен по съображения, изложени в писмена защита. Поддържа искането за присъждане на възнаграждение на един адвокат за оказаната безплатна правна помощ. Представя списък на разноските по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение и моли за намаляването му до законоустановения минимален размер.

Ответното дружество, представлявано от процесуалния представител по пълномощие, поддържа направените с писмения отговор на ИМ възражения и моли за отхвърляне на предявения иск. Излага фактически и правни доводи в писмена защита. Претендира разноски по делото съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че на 21.07.2017г., около 19.40 часа, в село О., ул.“Ч.“, пред дом № 11 настъпил пътен инцидент, при който водачът на л.а. „М. 323“ с рег. № ВТ **** АМ, при управление на същия, ударил пешеходката С. С. П., вследствие на което настъпила смъртта й. С присъда № 97/31.10.2019г. по НОХД № 276/2019г. по описа на Окръжен съд-В.

Т. влязла в законна сила от 18.11.2019г., водачът на процесния автомобил Т. К. Т. бил признат за виновен в това, че на 21.07.2017г. в село О., при управление на автомобила, негова собственост, нарушил правилата за движение – чл.40 ал.1 от ЗДвП - преди да започне движение назад, не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, и чл.40 ал.2 от ЗДвП – по време на движението си назад не е наблюдавал пътя зад превозното средство, а в случай, че е било невъзможно, не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, и по непредпазливост причинил смъртта на С. С. П., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата – престъпление по чл. 343а ал.1 б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Видно от справка от Информационния център на ГФ, управляваният от Т. К. Т. л.а. „М. 323“ с рег. № ВТ **** АМ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, към датата на събитието.

От представения по делото заверен препис от удостоверение за родствени връзки с изх.

№ 94СС-9685-1/06.01.2020г., издадено от община В. Т. се установява, че ищецът е внук на починалата при процесното ПТП С. С. П..

По делото са събрани допуснатите гласни доказателства на ищеца. От показанията на 2 св. И. Д., съученик на ищеца от гимназиалния етап на обучение, се установява, че още когато ищецът бил ученик в осми-девети клас родителите му имали финансови и семейни проблеми и заминали в чужбина, където трайно се установили. От тогава до настоящия момент майката на ищеца постоянно пребивава в Гърция, а неговият баща – в различни европейски страни, като си идвал за кратко и отново заминавал. От напускането на страната на родителите на С.Н., за него се грижела единствено баба му Снежанка /по майчина линия/, която поела ролята на родител. От тогава ищецът живеел изцяло при нея в дома й до настъпване на смъртта й, като нейният дом бил и негов дом. Двамата били винаги в много добри и близки отношения. През цялото това време ищецът разчитал основно на нея, включително и за финанси. При завършване на средното си образование, тъй като били финансово затруднени, а и родителите му не му осигурявали парични средства, баба му продала един недвижим имот, който притежавала и му предоставила средства, за да учи в град С.. Ищецът бил приет за студент специалност „молекулярна биология“, заедно със св.

Д., а след това учил медицина в град П.. По време на студентството си се прибирал ежемесечно при баба си, помагал й в ежедневните дейности. Докато Стоян бил студент нещата никак не били лесни за него, но баба му винаги му предоставяла материална подкрепа, когато се прибирал в дома им му приготвяла храна за следващата учебна седмица, перяла дрехите му, полагала изцяло родителски грижи за него. Свидетелят установява, че много често посещавал дома им в град В. Т. и докато били ученици, а след това и студенти, където бабата на ищеца ги гощавала, като има непосредствени впечатления от близките отношения между двамата. Свидетелят установява, че през 2012г., докато учили в С., Стоян се разболял от тежко онкологично заболяване, което наложило да прекъсне обучението си.

Тогава той се прибрал при баба си в дома им във В. Т.. По време на лечението и възстановяването му, в продължение на около година и половина, баба му му оказала ежедневно огромна физическа и морална подкрепа, особено след химиотерапевтични процедури. И тогава родителите му не му осигурили каквито и да било грижи, а това сторила единствено баба му. След като се възстановил, ищецът бил приет медицина в град П. и станал студент, но продължил да поддържа връзка с баба си, като се прибирал при нея през месец-два. Свидетелят установява, че ищецът приел много тежко загубата на баба си.

Личало си, че страда и споделял за това. След смъртта й, Стоян рядко се прибирал във В. Т..

Според свидетеля Д., ищецът бил в по-близки отношения с баба си отколкото със своята майка.

Св. К. П., също съученик на ищеца от гимназията, установява, че още преди да завършат училище, родителите на Стоян се разделили и напуснали страната. От тогава той останал на грижите на баба си до смъртта на последната. Баба му го издържала и финансово с получаваната от нея пенсия и получените средства от продажбата на свой имот. С последните тя му помогнала да учи в С., където ищецът бил приет за студент. Тя се грижела за него и при прибиранията му в дома им във В. Т. вършела цялото домакинство, готвела, перяла му дрехите, двамата били много близки, тя му била като майка. Когато приятели на Стоян ходели в дома им, баба му ги посрещала и им приготвяла храна. Освен с тези си грижи и финансови такива, тя му била и морална подкрепа. Когато през 2012г. се разболял тежко от онкологично заболяване, баба му била постоянно при него в болницата във В. Т. – хранела го, обгрижвала го и го окуражавала. Свидетелят установява, че родителите му и тогава не се върнали от чужбина, а разчитали на грижите на баба му. След като оздравял, ищецът започнал да учи медицина, но постоянно се прибирал във В. Т. при баба си. Тя му помагала, изпращала му пари, за да учи, хранела го и постоянно му изпращала домашно приготвена храна. Тя се грижела за домакинството и той се прибирал ежемесечно при нея.

Когато се случил инцидента с баба му, ищецът бил шокиран, споделил, че му е много тежко.

Телефонирал му, за да потърси неговата подкрепа, тъй като това бил най-близкия човек до него. Споделил, че се чувства сам. Успели да се съберат заедно с техни приятели на 40-я ден от смъртта й и да направят помен.

3

От представената медицинска документация на ищеца се установява, че през 2012г. същият е диагностициран с онкологично заболяване – злокачествено образувание на тестиса и е било провеждано лечение. С ЕР на комисия при болничното заведение му е била определена 91 % трайно намалена работоспособност.

Видно от представените от страните документи, ищецът е предявил застрахователна претенция пред ответника за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на неговата баба, настъпила при процесното произшествие, въз основа на която е бил образувана щета № 2010002195/22.01.2020г. С писмо с изх. № НЩ-1007/12.02.2020г. ищецът бил уведомен, че застрахователят отказва да удовлетвори претенцията му поради липсата на установени особено близки отношения с починалата и действително претърпени от смъртта й вреди.

От установената по-горе фактическа обстановка, съдът изведе следните правни изводи:

Производството по делото е образувано по иск, квалифициран по чл.432 ал.1 от КЗ.

Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. В настоящия случай исковата претенция е допустима доколкото ищецът е предявил извънсъдебна претенция към застрахователяответник, който е отказал заплащане на претендираното от него застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Поради това и с оглед наличието на всички абсолютни процесуални предпоставки, предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане.