Определение № 267 от 22.11.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 267 гр. Бургас, 20.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. Петрова Дакова като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600286 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.

Постъпила е частна жалба от упълномощения защитник на Г. М. М. против определение по ЧНД №1238/2024г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 42/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

Упълномощеният защитник прави оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното определение. Излага обстойни съображения в подкрепа на релевираните доводи. Твърди, че първоинстанционният съд, формирайки извода си относно нивото на риска от рецидив, е пренебрегнал обстоятелството, че затворническата администрация не е провела целенасочен процес за поправително въздействие спрямо осъдения М.. Изтъква, че за целия си престой в затвора М. е бил включван единствено в трудова дейност, но не и в групова или индивидуална социална дейност и възпитателна работа, нито са му прилагани програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и вреди. Поради това счита, че представената от затвора оценка на риска не отразява действителното ниво на личностните дифицити и факторите, формиращи риска от рецидив и вреди.

Упреква съда, че приемайки безрезервно тази оценка, е формирал грешен извод относно този основен фактор и на него неправилно е базирал определението си. Заявява, че първата инстанция не е съобразила наличието 1 на всички кумулативно предвидени в чл.70, ал.1 от НК предпоставки – осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание и несъмнено е дал доказателства за своето поправяне. Намира за необяснимо становището в документите на затворническата администрация, че не следва да бъде подкрепяна молбата за условно предсрочно освобождаване при положение, че осъденият спазва реда и дисциплината в затвора и има една награда. Оспорва извода на съда, че у осъдения М. не е настъпил ефективен и устойчив превъзпитателен процес. Като твърди, че целите на наказанието спрямо осъдения са изпълнени, моли въззивният съд отмени първоинстанционното определение като неправилно и да постанови друго, с което да допусне условно предсрочно освобождаване на осъдения М. от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода по НОХД № 42/2024 г. на Окръжен съд – Сливен.

Апелативна прокуратура – Бургас чрез своя представител Зам. апелативен прокурор И. К. е депозирала писмено становище по частната жалба.

Апелативният прокурор счита, че жалбата е неоснователна. Изразява пълна подкрепа на всички аргументи, изложени в обжалваното определение.

Споделя изразеното в съдебното определение разбиране, че макар и да е налице формалната предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 от НК - осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното му наказание лишаване от свобода, то другата изискуема предпоставка на чл.70, ал.1 от НК – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, не е изпълнена. Като се позовава на задължителната съдебна практика, установена с ППлВС №7/1975г., изм. с ППлВС №8/1987г., приема, че констатацията за показано от осъдения добро поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина, като следва да са налице категорични доказателства, че осъденият се е поправил по време на изтърпяване на наказанието. Изразява позиция, че приложените по делото документи установяват, че на този етап от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода осъденото лице Г. М. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето окончателно поправяне.

Обръща внимание, че при настоящата оценка на риска, датираща от 2024г., е отчетено незначително понижение на стойностите в сравнение с първоначалната оценка – от 42 точки на 39 точки. Изтъква, че не е констатирана съществена промяна в проблемните за осъдения зони, свързани с 2 отношение към правонарушението, начина му на живот и обкръжението му, умения за мислене. Счита, че М. не е променил отношението си към правонарушението, като формално приема вината за извършеното престъпление и формално изразява съжаление, без да проявява необходимата самокритичност, не се интересува от последствията от криминалната си дейност. Обръща внимание, че М. не осъзнава и противоправното си поведение през годините, което е видно от предходните му осъждания и допуснатото през 2011 г. условно предсрочно освобождаване, последвано от друго престъпление. Прави извод за изграден при осъдения модел на криминално поведение и утвърдени криминални нагласи, които не са се променили съществено в резултат на осъществената до момента за кратък времеви период корекционна дейност. Приема, че липсата на допуснати от осъдения дисциплинарни нарушения и наложени наказания, както и дадената му награда, не оборват правилността на становището на съда, че не са налице достатъчно убедителни и категорични доказателства за промяна в поведението на М. и за неговото окончателно поправяне. В тази връзка се солидаризира със съдебното решение за необходимост от продължаване индивидуалната корекционна дейност спрямо осъдения съобразно констатираните проблемни зони – отношение към правонарушението, обкръжение и умение за мислене. Приемайки, че спрямо лишения от свобода М. не са постигнати целите по чл.36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание лишаване от свобода, прави извод за отсъствие на втората кумулативно дадена в чл.70, ал.1 от НК предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване. По тези съображения предлага въззивния съд да потвърди, като законосъобразно и обосновано, първоинстанционното определение, с което е отказано условно предсрочно освобождаване на осъдения.

Настоящата частна жалба е подадена от защитника на осъденото лице, което има право на такава съгласно чл.440, ал.2 от НПК и в предвидения за това преклузивен седмодневен срок по чл.342, ал.1, предл.1 от НПК, поради което тя е допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на защитник на лишения от свобода Г. М. М. за условно предсрочно освобождаване на основание чл.437, ал.2 вр. чл.438 от НПК вр. чл.70, ал.1 от НК.

3

Проявявайки дължимата процесуална активност, съдът е събрал необходимите относими и достатъчни доказателства, обстойно и задълбочено е анализирал същите, като въз основа на тях обосновано е приел за категорично установена изложената в определението фактическа обстановка, която се споделя и от настоящата инстанция.

Безспорно е установено по делото от фактическа страна следното:

С одобрено от съда споразумение от 24.01.2024 г. по НОХД №24/2024 г. на Окръжен съд – Сливен осъденият М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, изр.2 вр. изр.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, за което са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от две години при първоначален общ режим, както и наказание глоба в размер на 10 000 лева.

През 2009 г. осъденият М. е бил осъден от първоинстанционния съд в гр.

Брюксел, Кралство Белгия, на 37 месеца лишаване от свобода за три престъпления, квалифицирани по българския наказателен закон по чл.209, ал.1 от НК, чл.243, ал.1 от НК и по чл.244, ал.1 от НК. С определение от 24.02,2011 г., в сила от 08.03.2011 г. по НЧД №248/2011 г. на Окръжен съд – Бургас е допуснато условно предсрочно освобождаване на М. от неизтърпения остатък от посоченото наказание лишаване от свобода в размер на 11 месеца и 6 дни.

С определение №36 от 07.05.2015 г., в сила от 14.05.2015 г. по ЧНД №113/2015 г. на Окръжен съд – Сливен е допусната съдебна реабилитация на Г. М. относно осъждането му от съда в гр. Брюксел, Кралство Белгия.

С одобрено от съда споразумение от 20.12.2018 г. по НОХД №645/2018 г. на Окръжен съд – Сливен М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от три години.

Осъденият М. изтърпява наложеното му наказание от две години лишаване от свобода в Затвора Бургас. За начало на наказанието се счита датата 30.01.2024 г., когато осъденият постъпил в приемното отделение на затвора. От 06.02.2024 г. е разпределен в ЗО „Дебелт-1“. Полага доброволен труд на външен работен обект – Община Камено.

Към 24.10.2024 г. осъденият М. е изтърпял фактически 1 година 3 месеца 4 и 12 дни, има зачетени от работа 2 месеца и 20 дни. Към посочената дата е налице остатък в размер на 5 месеца и 28 дни. Към днешния ден неизтърпеният остатък от въпросното наказание е 5 месеца и 1 ден.

По време на престоя в Затвора Бургас осъденият М. не е наказван.

Награждаван е на основание чл.98, ал.1, т.6 от ЗИНЗС – свиждане с близките извън затворническото общежитие за срок от 8 часа.

Наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител, в становището на Началника на Затвора – Бургас, в доклада на ИСДВ в ЗО „Дебелт“, в становището на началник на сектор ЗО „Дебелт“, в становището на началник сектор „СДВР“ към Затвора Бургас и в доклада за пробационен надзор, установяват следното:

Като личност осъденият М. е спокоен, уравновесен, сигурен в себе си, социално желателен, умее да се самосъхранява и да се покаже в положителна светлина, не е конфликтен, предпочита да се дистанцира от проблемите на останалите.

Първоначалната оценка на степента на риска от рецидив на правонарушителя М. отчела 42 точки, която стойност сочи на средна степен на риск от рецидив. Констатирани проблемни зони със завишени стойности били отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение и умения за мислене.

По повод подадената от осъдения М. молба за условно предсрочно освобождаване, на 29.08.2024 г. е изготвена нова оценка на риска от рецидив и вреди, която е актуална и понастоящем. Отчетено е незначително понижение на общите стойности в сравнение с първоначалната оценка – от 42 точки на 39 точки. Рискът от рецидив преминал от средни нива в ниски, но близки към горната граница /нисък – 0 – 40/. Отчетено е минимално понижение в зоните: отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. В контролирана среда рискът от вреди от извършване на престъпления е отчетен като нисък, но в условията на свобода е вероятно осъденият под влияние на хора от близкото обкръжение, при недостатъчно финансови средства и с цел повишаване стандарта на живот да прояви рисково поведение и да извърши ново правонарушение, свързано със съхранение на прекурсори, материали и съоръжения за производство на 5 високорискови наркотични вещества с цел тяхното разпространение.

Началникът на Затвора Бургас, инспекторът СДВР в ЗО „Дебелт“, началникът на сектор ЗО „Дебелт“ и началникът на сектор „СДВР“ са депозирали отрицателни становища досежно условното предсрочно освобождаване на осъдения М.. Приемат, че при него в контролирана среда рискът от вреди от извършване на престъпления е в ниски нива. В зоната „отношение към правонарушението“ отчитат, че осъденият не признава напълно отговорността за извършеното престъпление, формално изказва съжаление, не проявява самокритичност, не осъзнава факторите, довели до извършване на престъплението, както и вредите за обществото от това деяние, омаловажава престъпната си дейност, има криминални нагласи. В зоната „умения за мислене“ констатират, че осъденият притежава способност за разпознаване на проблемите, но при него липсват умения за адекватно и законосъобразно разрешаване, не осъзнава последствията от собствените си действия, мисли за тях след настъпването им, поставя си кроткосрочни цели, но не проявява постоянство в постигането им. Приемат, че осъденият се справя добре с поставените му задачи в трудовата дейност, проявява отговорно и дисциплинирано отношение към трудовия процес. При него корекционният процес се води посредством труда като средство за превъзпитание и поправяне. Не е включван в специализирани групови програми. В обобщение правят еднозначен извод, че предвид съществуващите при осъдения М. криминални нагласи, нуждата от повишаване на самокритичността му досежно собствените поведенчески прояви и затвърждаване на мотивацията му за промяна на криминалното поведение, е необходимо възпитателно-корекционната дейност спрямо осъдения да продължи.