Решение № 3719 от 13.12.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3719 гр. София, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Ал. Малчев

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско дело № 20211100509963 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 20138306 от 14.06.2021 г., постановено по гр. д. № 15186/2020 г. на Софийски районен съд, 167 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че И. Т. П., ЕГН:**********, дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК:****, на основание чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД, сумата в общ размер на 110,41 лв. - задължения по фактура № 7233113809 от 20.11.2015 г., фактура № 7234425974 от 20.12.2015 и фактура № 7235764857 от 20.01.2016 г., от които:

5,62 лв. за предоставена и незаплатена услуга за периода 20.10.2015. 19.11.2015 г. по договор за мобилни услуги, сключен на 03.08.2015 г. и 104,79 лв. - вземания за 21 бр. вноски по договор за лизинг, сключен на 03.08.2015 г., ведно със законната лихва от 29.08.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 12.09.2018 г. по ч. гр. д. № 57421/2018 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - И. Т. П., действащ чрез адв. Й. С. – Ф.. Изложените доводи във въззивна жалба са за неправилност на съдебното решение. Посочва се допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение – нередовното призоваване на ответника чрез процесуалния му представител и незаконосъобразното в тази насока провеждане на 28.05.2021 г. на открито съдебно заседание по делото в отсъствие на ответната страна. Оспорва се изводът на районния съд за дължимост на процесните вземания на „Т.Б.” ЕАД. Поддържа се, че ответникът незаконосъобразно е лишен от право на 1 защита. Моли се да се уважи въззивната жалба, като се отхвърлят изцяло предявените искове.

Ответникът по въззивната жалба - „Й.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Т.Б.” ЕАД), е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че между страните са възникнали договорни отношения по силата на сключени договори за мобилни услуги и за лизинг, със съдържанието, посочено от ищеца и е осъществен факта на изпълнението на задълженията на оператора по договора за предоставяне на мобилни услуги и договора за лизинг, поради което за дружеството-ищец е възникнало правото да иска престиране на цената. Ответникът, който носи тежестта, не е ангажирал доказателства за плащане на претендираните суми, поради което в приложение на доказателствената тежест, районният съд е сметнал този факт за недоказан.

Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е уважил предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.

В разглеждания случай по категоричен начин се доказва от приетите в първоинстанционното производство договори за предоставяне на мобилни 2 услуги № 613667852 и договор за лизинг от 03.08.2015 г. възникването на облигационни отношения между страните по делото със съдържанието, посочено в исковата молба, с източник договор за далекосъобщителна услуга и продажба на изплащане, по които са възникнали вземания в общ размер на 110.41 лв., обективирани във фактура № 7233113809 от 20.11.2015 г., фактура № 7234425974 от 20.12.2015 и фактура № 7235764857 от 20.01.2016 г.

Съгласно договора за мобилни услуги на И. Т. П. са предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилно устройство „Tablet Alcatel Pixi3 7 Black”, като срокът на договора е 24 месеца, а услугите се фактурират месечно, на 20 число на месеца, за периода от 20-то число на предходния до 19-то число на текущия месец. Едновременно с договора за мобилни услуги е подписан и договор за лизинг на посоченото по - горе устройство, като цената по договора за лизинг е 114,77 лв. с вкл. ДДС, без първоначална вноска, с право на придобиване на лизинговата вещ в края на срока на договора и при заплащане на сума в размер на 4,99 лв. Срокът на договора за лизинг е 23 месеца (чл. 2), а заплащането е с погасителен план на 23 равни месечни лизингови вноски, всяка на стойност 4,99 лв. с вкл. ДДС (чл. 3, ал. 1 от договора). Съгласно чл. 4 от договора за лизинг, с подписването на същия лизингополучателят - ответник декларира и потвърждава, че лизингодателятищец му предава устройство във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики.

От заключението на вещото лице по приетата от районния съд съдебно счетоводна експертиза, което се кредитира от настоящия съдебен състав като обективно и компетентно изготвено, се установява, че размерът на общо дължимата от ответника сума възлиза на 110.41 лв., от които: 5,62 лв. за предоставена и незаплатена услуга за периода 20.10.2015. - 19.11.2015 г. и 104,79 лв. - вземания за 21 бр. вноски по договора за лизинг. Предвид изложеното правилен се явява изводът на районния съд, че процесните установителни искове са доказани по основание и са уважени в съответния дължим размер, като липсват данни да са заплатени процесните задължения.

Законосъобразно е и заключението на районния съд, че процесните вземания не са погасени по давност съгласно чл. 111, б. „в" пр. 3 ЗЗД с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност, доколкото в случая тя е била прекъсната на 29.08.2018 г. с подаването на процесното заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение.

Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба. Особеният представител на ответника адв. Й. С. – Ф. е била редовно призована на 17.03.2021 г. за насроченото за 22.04.2021 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 15186/2020 г. на Софийски районен съд, 167 състав. Поради нарочна молба на особения представител ход на делото на 22.04.2021 г. не е даден, като същото е отложено и насрочено за 28.05.2021 г.

За тази дата районният съд основателно е приел, че страните са редовно уведомени съгласно чл. 56, ал. 2 ГПК и затова не са им изпращани нарочни призовки за 28.05.2021 г. Следва да се изтъкне в тази връзка, че съдът няма задължение след като е призовал веднъж страните редовно да им изпраща следващи призовки за датите, за които отлага делото, когато те са обявени в откритото съдебно задание. Нормата, уредена в чл. 56, ал. 2 ГПК, възлага в задължение на страните, респективно техните процесуални представители, да 3 проверяват за датата, за която се отлагат делата, за които са били редовно призовани веднъж и когато следващата датата е била обявена от съда в откритото съдебно заседание, за което са били редовно призовани и независимо дали са се явили или не на него. Ето защо твърденията на въззивника за допуснато съществено процесуално нарушение – нередовното му призоваване за откритото съдебно заседание на 28.05.2021 г., са неверни.

Останалите възражения срещу правилността на обжалваното решение са оборени от приетите доказателства в първоинстанционното производство, които по-горе бяха обсъдени от въззивния съд. Предвид техния бланкетен характер и липсата в тях на конкретност, относима към предмета на спора, въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда в детайли.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението на районния съд следва да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция:

Предвид неоснователността на въззивната жалба и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК въззиваемата страна има право на разноски.

Доказателства за сторени във въззивното производство разноски са представени единствено за внесения депозит в размер на 150 лева за възнаграждение на назначения особен представител на И. Т. П.. Ето защо на въззиваемата страна следва да се присъди сума в такъв размер.

Воден от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20138306 от 14.06.2021 г., постановено по гр. д. № 15186/2020 г. на Софийски районен съд, 167 състав.

ОСЪЖДА И. Т. П. с ЕГН:********** да заплати на „Й.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Т.Б.” ЕАД), ЕИК:****, със седалище и адрес на управление - гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК, сумата 150 лева – сторени разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4