Определение № 29882 от 18.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29882 гр. София, 18.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20251110143736 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ***., чрез адв. М., срещу „***.

Съдът след като констатира, че предявеният иск е процесуално допустим, исковата молба отговаря на изискванията на закона и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

I .Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 22.08.2022 г., в качеството си на кредитополучател, сключил с ответника договор за кредит, за сумата в размер на 5000 лв. В договора било посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължи сума в размер на 3320,26 лв. или 63% от размера на главницата, като заплащането на допълнителната такса „Бързо разглеждане“ било включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит. Счита, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от процесния договор за допълнителна услуга е нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави, за което излага подробни съображения. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като прогласи за нищожна клаузата на чл. 9, ал. 1 от процесния договор за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. ***, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от процесния договор не накърнявала добрите нрави. Твърди, че допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за отпускане на кредита, а били единствено по желание на клиента. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. 22 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 9, ал. 1 от договор за кредит № ***, сключен на 22.08.2022 г., поради противоречие със закона, евентуално с добрите нрави.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:

1

1/ между страните е сключен на 22.08.2022 г. договор за кредит № *** за сумата от 5000 лв. при годишен лихвен процент в размер 40,04 %, платим на 24 месечни вноски в размер 306,05 лв. всяка;

2/ кредиторът не е включил в ГПР таксата за „Бързо разглеждане“ по чл. 9, ал. 1 от договора като част от разходите по кредита.

IV . Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от процесния договор за кредит е нищожна на заявените правни основания.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в каквато насока е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № ЗЗ42/2017 г., IV г. о., ГК, съгласно която решаващият съд следи служебно за недействителността на сделките, когато последиците на сделката са явно несъвместими с обществения ред, каквито например са последиците на неравноправна клауза в договор с потребител.

V . По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК, тъй като процесните документи са представени с исковата молба.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по кратки срокове.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните са налице пречки по смисъла на чл.

140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед на това, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.11.2026 г. от 14,20 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2