Решение № 5348 от 19.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5348 гр. София, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100513736 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Л. Е. Щ. и В. К. С. чрез адв. В. Г. срещу решение № 9845 от 26.09.2024., постановено по гр. д. № 12242/2021 г. по описа на СРС, 73 състав, в частта, с която Л. Е. Щ., ЕГН ********** и В. К.

С., ЕГН ********** са осъдени да платят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 150 ал. 1 ЗЕ следните суми: 2,395.21 лева, представляваща цената на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес гр. София ул. **** за периода ноември 2017 – април 2019, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 1.03.2021 до окончателното изплащане на сумата, 39.86 – главница за дялово разпределение за периода м.

01.2018 – м. 04.2019г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 1.03.2021 до изплащането на сумата, при квоти ¾ за Л. Е. Щ. и сумата от 798.40 представляваща цената на топлинна енергия на топлоснабден имот с адрес гр. София ул. **** за периода ноември 2017г. – април 2019г. ,ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 1.03.2021 до изплащането на сумата и сумата от 13.29 – главница за дялово разпределение за периода м. 01.2018 – м. 04.2019г. ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 1.03.2021 до изплащането на сумата при квота ¼ за В. К. С..

В депозираната въззивна жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение. Отправя се искане за неговата отмяна 1 и за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени, като в полза на въззивниците да бъдат присъдени сторените в производството пред двете съдебни инстанции разноски. Аргументират необоснованост на решението относно принадлежността на правото на собственост върху процесния недвижим имот, както и размерът на квотите в съсобствеността им. Сочат, че СРС не е конституирал всички наследници на починалото лице, като с въззивната жалба представят удостоверение за наследници № 889/08.06.2020г. на СО, район „Триадица“. Въззивниците твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът е провел пълно доказване на размера на сумата за доставена топлинна енергия за имота за процесния период на база „служебен отчет“. Поддържат, че при липса на измервателни уреди, незаконосъобразно е да се приеме, че със „служебен отчет“ действително се установява количеството на потребена топлинна енергия. Конкретно поддържат, че: вещите лица са работили по документи, които ищецът им е предоставил, но не са приложени по делото; служител на Топлофикация не бил посетил недвижимия имот, за да констатира потребена топлинна енергия, поради което искът неоснователно бил уважен.

Жалбоподателите твърдят, че протоколите, представени от „Техем Сървисис“ ЕООД, са частни документи, които са некоректно попълнени, не идентифицират ясно имотите и не съдържат подписи на служебни лица или свидетели, удостоверяващи опит за отчет. Оспорва се начисляването на енергия за битова гореща вода (БГВ) по служебен ред, тъй като ищецът не е доказал, че е бил осуетен достъпът до имота за отчет на уредите, както изисква законът. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост. Претендират разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна по жалбата на ответника – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046 – ищец в първоинстанционното производство, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми. Претендира разноски.

Третото лице помагач – „Техем Сървисис” ЕООД, не взема становище по делото.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно 2 и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано от страните.

По отношение на правилността на решението въззивнният съд намира следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване върху имота. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

На етапа на въззивното производство между страните по делото е безспорно установено, че сградата – етажна собственост (в която се намира топлоснабдения имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответниците са собственици на процесния имот за исковия период и имат качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.); че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД. За установяване на последното обстоятелство е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 58 от 31.10.2006 г., том 6, рег. № 11066, дело № 929 от 2006 г., по описа на нотариус с рег. № 260 при НК, от който се установява, че Л. Е. Щ. и К.Я. С. са придобили процесния имот на 31.10.2006 г., което налага извод, че всеки от тях е бил собственик на по ½ ид.ч. от процесния имот. След смъртта на К.Я. С. на 12.12.2019г., същият е оставил за свои наследници Л. Е. Щ. съпруга, В. К. С., Д.С. С. и К.М. С. – деца, за които няма данни да са се отказали от наследството, поради което се явяват клиенти на топлинна енергия. Действително, съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. При откриване на наследството, което е станало на 12.12.2019г. със смъртта на К.Я. С. лицата, които имат право да наследяват, в случая ответниците – съпруга и дъщеря, се призовават към наследяване като придобиването на наследството става с приемането му/изрично или мълчаливо/ и има обратно действие – от датата на откриване на наследството. В случая обаче наследниците - ответници не са оспорили факта на приемане на наследството, поради което не е в тежест на ищеца да го установява. Освен това същите са възразили, че не са ползвали процесния имот, но не са твърдяли, че не са наследници на починалия К.Я. С., нито че същият не е бил собственик на имота, поради изгубване правото на 3 собственост или учредено вещно право на ползване в полза на трето лице.

Изрично в отговора на исковата молба на ответниците е заявено, че не е предствено удостоверение за наследници, от което да е видно какви са квотите в съсобствеността, както и че не са ползвали имота. Пред въззивния съд, ответниците са представили удостоверение за наследници, от което е видно, че те и още две лица, неучастващи в производството са наследници на Кос С..

Следователно въззивниците и ответници в първоинстанционното производство – Л. Щ. и В. С. съобразно действащата нормативна уредба са клиенти на топлинна енергия през исковия период. Поради това, ответниците имат качеството „потребител на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г.), респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция ДВ, бр.

54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който въззивниците, като собственици на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явяват страна по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Така придобитото качество на битов клиент на топлинна енергия законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от фактическото ползване на топлоснабдения имот. В първоинстанционното производство са представени и приети приложимите за исковия период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.

Решението обаче е неправилно в частта относно квотите на наследниците в съсобствеността, като вместо ¾ за Л. Щ. и ¼ за В. С., сумите за главница за ТЕ и ДР следва да се определят при квоти 5/8 за Л. Щ. и 1/8 за В. С., тъй като наследници на Кос С. са и децата му Д.С. С. и К.М. С., макар и исковете да не са предявени срещу тях.

По отношение размера на вземането за главница:

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148). Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ), като според чл. 145, ал.

1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установено е въз основа на приетото заключение по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно 4 дадено, че делът на ответниците за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Посочено е, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове, Общите условия за продажба на топлинна енергия. Съгласно заключението, за процесния период в процесния имот с аб. № 62984 е начислена топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация и топлинна енергия за БГВ, като топлинна енергия за отопление на имота не е начислявана. За периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. топлинната енергия за БГВ е начислена служебно на „брой лица“ с разходна норма 140 л на денонощие за един потребител, тъй като не е бил осигурен достъп за отчет на уредите, което обстоятелство се установява и от представените по делото доказателства. Следва да бъде отбелязано, че не са наведени нито твърдения от ответниците, нито са ангажирани доказателства, сочещи за осигуряване на достъп от тяхна страна до имота за отчет на уредите.