Определение № 11337 от 21.08.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11337 гр. Варна, 21.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110110548 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по постъпила молба с вх. № 56867/25.16.2025г. от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез адв. Б. М., с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските. В молбата се посочва че по отношение на присъдените разноски за адв. възнаграждение в полза на представляващия ищеца адвокат, следва да намери приложение практиката, установена с Решение по дело C-438/22 на СЕС, съгласно което съдът не е длъжен да се съобрази с установените с национална правна уредба минимални размери на адв. възнаграждения. Претендира присъденето адв. възнаграждение в полза на ищцовата страна страна, да бъде редуцирано под предвидения минимален размер на адвокатските възнаграждения, посочен в Наредба № 1 за минималните размери на адв. възнаграждения.

В предоставения за отговор срок е постъпил такъв от насрещната страна, с който по същество се оспорва молбата.

По допустимостта на молбата:

Молбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК, същата изхожда от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да иска изменение на постановеното по делото определение, с което произовдството по делото е прекратено, в частта за разноските, поради което се същата се явява допустима.

По основателността на молбата:

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съдът, като съобрази изложените от молителя доводи в подадената молба с пр. осн. чл. 248 ГПК за изменение на постановения по делото съдебен акт, намира че липсва основание за изменение на решението в частта за разноските. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че 1 наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която: от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет; и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл.633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и в приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС. Изложените по-горе обстоятелства дават право на съда да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от заявителя и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито и от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата. В разглеждания случай обаче съдът не счита, че присъденото с решението възнаграждение следва да бъде редуцирано допълнително. По делото процесуалният представител на ищеца е проявил активно процесуално поведение чрез ангажирането на писмени доказателства, обективирал е своите искания в защита правата и законните интересите на доверителя си, а искът е изцяло уважен. Макар делото да не се отличава с фактическа и юридическа сложност по – голяма от обичайните за дела със сходен предмет, не са налице основанията за присъждане на размер на адв. възнаграждение в размер, по – нисък от определения с решението.

Поради изложените съображения съдът счита, че липсва основание за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, воден от което:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 56867/25.16.2025г. от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез адв. Б. М., с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Варна в двуседмичен срок от съобщението, на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2