Решение № 13677 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13677 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110152079 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу В. Н. П., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. Н. П. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 25,89 евро/50,64 лв. - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ***********, за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законна лихва от 24.07.2025 г. до изплащане на вземането, и 09,48 евро/18,54 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.07.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № 5623/2025 г. по описа на РС-Бургас.

Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.

153, ал. 1 от ЗЕ. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете с доводи, че исковете са били предмет на разглеждане на гр. дело № 13380/2024 г., СРС, а сумите платени, предвид което заявените са неоснователни.

Третото-лице помагач „Т.С.“ ЕООД на страна на ищеца намира исковете за основателни и представя писмени доказателства

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответницата е собственик на процесния имот през исковия период, извършена е доставка за периода и на претендираната стойност. Спори се по въпроса за допустимостта на претенциите и тяхното 1 погасяване.

От Решение № 18830/18.10.2024 г. по гр. дело № 13380/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, влязло в законна сила на 14.11.2024 г., се установява, че съдът е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В. Н. П. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1,34 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 21.04.2023 г.; 18,06 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.07.2021 г., ведно със законната лихва от 24.01.2024 г. до окончателното плащане на вземането; и 5,38 лв. – мораторна лихва за периода от 18.03.2021 г. до 17.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 4418/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, като платени в хода на процеса. Отделно от това, съдът, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК е осъдил ответницата В. Н. П. да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение за двете производства от по 50 лв., или общо 100 лв.

Съдът, след анализ и преценка на вида и периода на вземанията, за които са предявени настоящите искове и тези, които са предмет на производството по гр. дело № 13380/2024 г. на СРС, 36 състав и по които съдът се е произнесъл с влязло в законна сила решение, намира, че вземанията, удостоверени в заповедта, издадена по ч.гр. дело № 5623/2025 г. по описа на РС-Бургас и предмет на разглеждане в настоящия процес, не са били предмет на производството по гр. дело № 13380/2024 г., СРС. Касае се за вземания, предявени на различни основания –първото дело е било за неплатена главница за цена на услуга дялово разпределение, с лихва, а в настоящото се търси неплатена главница за цена на доставка на топлинна енергия, с лихва, в т.ч.са за различни периоди. Липсва обективен идентитет на делата и не е налице хипотезата на чл.

298, ал. 1 и чл. 299 от ГПК, поради което предявените искове са процесуално допустими.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо съдът приема, че през исковия период ответницата се е намирала в облигационни правоотношения с ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота, и отговаря за неплатените суми към ищеца.

При гореизложеното съдът приема, че за ответницата е възникнало задължение за плащане на стойността на доставената през исковия период от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г. топлинна енергия в размер на 25,89 евро/50,64 лв., доколкото с окончателния доклад по делото обстоятелството, че е извършена доставка за периода на претендираната стойност е отделено ненуждаещо се от доказване. Неоснователно е възражението на ответницата, че това вземане е погасено чрез плащане. От представения фискален бон от 11.11.2024 г. действително се установява, че в полза на ищеца е извършено плащане на сумата 100,00 лв. за имот в **********. Посоченият във фискалния бон абонатен номер – 4000099234, съвпада с посочената от ищеца по настоящото дело номер на 2 инсталация. От основанието за плащане „плащане по съдебно дело“ и „ЮВ“ и с оглед датата, на която е сторено може да се направи еднозначен извод, че то касае разноската за юрисконсултско възнаграждение, присъдена с решението по гр. д. №13380/2024 г., която е останала дължима. С разпореждане № 41033/31.03.2026 г., връчено на ответницата чрез пълномощника й на 17.04.2026 г., съдът е указал, че в неина доказателствена тежест е да установи, че платените 100 лв. касаят неплатени сметки за топлинна енергия от 2021 г., доколкото ищецът е оспорил относимостта на платежния документ. Във връзка с дадените от съда указания ответницата не е направила доказателствени искания. При тези фактически положения съдът намира, че от доказателствата не се установява по безспорен начин, че сумата 100 лв. е платена за погасяване на процесните вземания. Не е наведено в срок възражение по чл. 111 от ЗЗД. Ето защо искът за главница се явява основателен.

Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.

1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.

32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Ответницата не доказва да е погасила в срок паричното вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за периода на забавата.

Мораторната лихва за уважената главница за периода на забава от 15.09.2022 г. до 15.07.2025 г. възлиза в размер на сумата 09,48 евро (18,54 лв.), определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК след прилагане на служебен лихвен калкулатор, а с оглед изхода на спора по главния иск се явява основателна акцесорната претенция.

Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски за сумата общо 102,26 евро за платени държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, последното определено от Съда по реда на чл.

78, ал. 8, вр. чл. 37 от ЗПП.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Н. П., с ЕГН:**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 25,89 евро (50,64 лв.) – главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ***********, за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законна лихва от 24.07.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата 09,48 евро (18,54 лв.) – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.07.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 5623/2025 г. по описа на РС-Бургас.

ОСЪЖДА В. Н. П., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 102,86 евро – съдебни разноски по ч. гр. дело № 5623/2025 г. по описа на РС-Бургас и гр. дело № 52079/2025 г. по описа на СРС.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.

3

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4