Решение № 54 от 14.04.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка П. Петрова при участието на секретаря Поля М. Георгиева като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело № 20241450101359 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

М. И. М. от с. Горна Кремена, чрез адв. Д. Г. от АК- Ловеч, е депозирала искова молба против „Вивус.БГ“ ЕООД със седалище и адрес на правление гр. София, с искане съдът да признае за установено, че Договор за кредит №9736980003/24.07.2023 г., сключен между М. И. М., ЕГН ********** и "Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК 202393458 е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД да осъди "Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК 202393458 да заплати на ищцата сума в размер 300.00 лв., която сума представлява сбор на заплатени при изначална липса на основание суми.

В условията на евентуалност, моли за решение, с което да се признае, че клаузата, уреждаща закупена допълнителна услуга „бързо разглеждане“ от Договор за кредит №9736980003/24.07.2023 г., сключен между М. И. М., ЕГН ********** и "Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК 202393458, е нищожна на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

В условията на евентуалност, моли за решение, с което да се признае за установено, че клаузата, уреждаща закупена допълнителна услуга „такса за удължаване“ от приложените анекси към Договор за кредит №9736980003/24.07.2023 г., сключен между М. И. М., ЕГН ********** и "Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК 202393458, е нищожна на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Исковете са с правно основание чл.22 ЗПК, вр. с чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, във вр. с чл. 26 ал.1 , пр.1 ЗЗД, чл.26, ал. 1 ЗЗД

По делото са събрани писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че на 24.07.2023 г. между ищцата в качеството си на „Кредитополучател“ от една страна и ответника "Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК 202393458, в качеството му на „Кредитор“ от друга страна е сключен Договор за кредит №9736980003 , при следните условия: 200.00 лева главница; 40.94% годишен лихвен процент; 49.6% 1 годишен процент на разходите; 30 дневен срок на кредита; 252.86 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя; 46.13 лв. - такса за бързо разглеждане.

При кандидатстване за кредит на уебсайта на ответника - https://www.vivus.bg/ Потребителят има две опции - дадената по презумпция „Искам бърз заем до 15 минути“ и чак когато потребителят умишлено махне отметката на въпросното „Искам бърз заем до 15 минути“ се появява текст, съгласно който средното време за разглеждане на кандидатура е 7 дни.

По начинът по който е организирана процедурата за кандидатстване потребителя още с влизането си на сайта на ответното дружество започва кандидатурата си с избрана не от него „допълнителна услуга“ и се изисква допълнително действие за да не използва тази услуга.

Съгласно чл. 4.1.-4.5. от Общите условия към договора за заем Кредитополучателят може да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит при което да получи отговор на искането си в срок до 15 (петнадесет) минути от изпращането на запитването.

За въпросната услуга Кредитополучателят дължи т. нар. Такса за бързо разглеждане, която кредиторът изчислява спрямо сумата на кредита. В процесния случай тази такса е в размер на 46.13 лв. при главница в размер 200.00 лв. или почти 25% от сумата.

Ищцата сключила договора за заем, но в деня преди падежа на вноската е била в невъзможност да погаси задължението си и е сключила с ответното дружество, съгласно чл.

13 от ОУ Анекс за удължаване на срок, за което също е платила такса.

През целия период от сключване на договора за заем до датата на настоящия иск ищцата е сключила множество поредни анекси с кредитора за удължаване на срока и за допълнителни суми. Към всеки един анекс за допълнителна сума е била начислявана допълнителна върху вече начислените такси „бързо разглеждане“, а към всеки един анекс за удължаване на срока е начислявана допълнителна такса за това (7 дни - 85 лв., 14 дни - 159 лв. и т. н.)

Счита, че таксата за бързо разглеждане и последващите такси платени за промяна на падежната дата следва да бъдат включени в ГПР. Видно от съдържанието на договора за кредит:

„Изчисленият по-горе ГПР не включва разходите, които Кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.“, същите определено не са.

Видно от сключеното споразумение за изготвяне на погасителен план от 23.11.2023 г. предоставените суми по процесния договор за кредит са в размер на 1,100 лв. В случая ищцата е заплатила обща сума в размер на 1,400 лв., като кредиторът продължава и към днешна дата да й изисква огромни суми за предсрочно погасяване на заема.

Счита, че договорът е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР и сумата в размер на 300 лв., съобразно чл. 23 ЗПК е платена при изначална липса на основание.

Счита, че клаузата уреждаща такса за бързо разглеждане е в противоречие с разпоредбите на ЗПК и в частност чл. 10а ал. 2 от ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквото представлява бързото разглеждане на искането за кредит. В случая таксата за бързо разглеждане на документи представлява именно такса, свързана с усвояване и управление на кредита, поради което счита, че същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

2

Нещо повече, тази такса не е включена в годишния процент на разходите по кредита, съответно заобиколена е и нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, което е отделен довод да се прогласи нищожност на клаузата, на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК - задължение на кредитора по договора е да посочи точен (верен, коректен) процент на общите разходи по кредита, при което всяко неточно посочване заобикаля закона. Казаното важи дори в хипотеза, в която годишния процент на разходите няма да надвиши законовия праг, ако в него се включат тези допълнителни плащания по договора, както и в хипотезата, в която точния процента на разходите е по - нисък от посочения в договора, тъй като и в двата случая, е налице като резултат заобикалянето на закона.

За пълнота, следва да се отбележи, че в българското право, общото понятие за такса е стойността на оказана от администрацията или друго публично тяло услуга, като самата такса има за цел единствено да възстанови направените от оказалия услугата разходи, до себестойността на последните. Таксата няма и не може да има за цел обогатяването на лицето, което оказва тези услуги.

Следва да се отбележи фактът, че таксата е в значителен размер в процентно съотношение от размера на получения заем, с което безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност.

Дори обработката на искането за кредит да се е случило в рамките на 15 минути, това не обосновава цена на посочената услуга в размер на почти 1/5 от размера на предоставената главница. Твърди, че чрез посочената клауза е налице скрито оскъпяване на кредита и се постига забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на кредитора, поради което, съгл. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, е нищожна.

Следва да се има предвид, че всяка нееквивалентна такса по договор между равноправни субекти всъщност прикрива възнаграждение на кредитора (ако се дължи и при точно изпълнение) или неустойка (ако се дължи в хипотеза на неизпълнение). Затова и таксата, ако e „доброволно“ (а тя не е в настоящия случай) договорена или платена, следва да залегне като елемент на годишния процент на разходите, което не е направено, и оттам заобиколена е нормата на чл. 19 от ЗПК в частта, предвиждаща максимален размер на годишния процент на разходите по кредита.

Предвид гореизложеното, счита таксата за бързо разглеждане на искането за кредит с която кредиторът е начислил допълнително суми от Договора за заем за нищожна на основание чл. 10а ал. 2 и чл. 19 ал. 5 от ЗПК, като противоречаща на добрите нрави по ЗЗД и неравноправна съгласно ЗЗП.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдържанието на Договора за заем и анексите към него счита, че и клаузата уреждаща такса в тежест на потребителя при удължаване на срока по договора за нищожна поради следното:

В чл. 13 от ОУ към Договора за заем е предвидена допълнителна услуга "Удължаване на срока за връщане на кредита", която услуга предвижда удължаване на срока на връщане на кредита срещу заплащане на определена сума, съобразно Тарифата на Кредитора. Поради невъзможност да върне цялата сума на ищцата е предложена опцията да сключи анекс към 3 договора за удължаване на срока за връщане на сумата, която услуга се заплаща. По силата на този и последващите анекси същата е удължавала срока за издължаване на различни периоди, за което е плащала допълнителни суми които не са били отчетени към дължимите по кредита вноски.

На първо място счита, че удължаването на срока за връщане на кредита със 7, 14 или 30 календарни дни над първоначално определения срок за връщане на кредита не представлява услуга по смисъла на ЗЗП и ЗПК, поради което не следва да се дължи заплащане за нея. Същата по същество няма характеристиката на услуга по смисъла на ЗПК, тъй като представлява предварително уговорена евентуална (под условие) промяна в съдържанието на кредитното правоотношение, което по принцип (при добросъвестно поведение на кредитора) може винаги и по всяко време да бъде договорено между страните арг. от чл. 20а, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД.

Със заплащането на определена от кредитора сума за удължаване срока на връщане на сумите по договора по същество длъжникът си „закупува" едно по-блогосклонно поведение от страна на кредитора при определени предпоставки. Това води до извода за наличие на недобросъвестно поведение от страна на кредитора, който принуждава длъжника да заплаща допълнителни суми, за да си осигури длъжникът по-благоприятно кредиторово поведение.

Подобни уговорки противоречат на добрите нрави, респ. на добрите търговски практики при предоставянето на кредит, тъй като кредиторът третира по различен начин едни кредитополучатели от други в случай на забава в зависимост от това дали е получил или не допълнително възнаграждение. Също така смята, че размерът на всяка една от таксите оскъпява по скрит начин кредита, доколкото тази сума не се вписва в ГПР, като включването на сумите по горецитираните анекси и респективно увеличаване на срока, относим към ГПР ще надвишава законоустановения императивен максимум, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Нещо повече, тази услуга - за продължаване на първоначално уговорения падеж по договора е свързана с управлението на кредита, доколкото принципно касае промяна на условията по договора, за което се изисква съгласието и на двете страни, като е без значение коя от страните иска тази промяна, тъй като без съгласие на другата, същата е невъзможна.

В този смисъл, ако на клиента е предоставена възможност да поиска промяна на срока на договора, независимо от причината за това, се касае за действия, свързани с управление на кредита, изискващи съответно поведение и на двете страни по договора, а същото не представлява допълнителна услуга, без наличието на която длъжникът да няма право да предоговаря условията по кредита си, в частност касаещи крайния падеж. Напротив законодателят не забранява на страните възможността да предоговарят условията по договора, поради което това е законово предвидена възможност, а не предоставена такава от кредитора на длъжника, за която той да му дължи възнаграждение. По този начин реално се плаща за права, които потребителят има, което е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.

Счита, че в процесния случай липсва каквато и да е еквивалентност на насрещните престации, защото цената на тази услуга надвишава многократно размера на лихвата на забава, която би се дължала, ако липсва плащане на падежа. Затова клаузата води до 4 значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя и така тя се явява нищожна. В този смисъл наличието на клауза в анекса към договора, предвиждаща начисляването на допълнително дължима такса за удължаване на срока на падежа със 7, 14 или 30 дни, наред с лихвите за забава и с другите дължими суми по договора, е в разрез с разпоредбите на чл. 143 т. 8, т. 8а и т. 13 ЗЗП.