Решение № 687 от 28.04.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 687

Враца, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - IV състав, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВА БОРИСОВА

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БОРИСОВА административно дело № 20267080700116 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Делото е образувано по жалба на Ш. Ш. М., [ЕГН] с адрес [населено място], обл. Враца, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0285-000175/30.12.2025 г., издадена от полицейски инспектор при ОДМВР – Плевен, РУ – Кнежа, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Излага се, че жалбоподателят не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на управлявания автомобил, не е знаел за това обстоятелство, не е бил информиран за липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, като автомобилът е бил с поставени регистрационни табели и не са били налице външни белези, от които да се направи извод, че регистрацията му е прекратена. Иска се отмяна на оспорената заповед.

Ответникът – полицейски инспектор при ОДМВР – Плевен, РУ – Кнежа, чрез писмен отговор оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и недоказана. Поддържа, че принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при наличие на материалноправните предпоставки и при спазване на административнопроизводствените правила. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът намира жалбата за допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес – адресат на оспорения акт, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и в предвидения от закона срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По отношение компетентността на административния орган съдът приема следното:

От приложената по делото Заповед рег. № 316з-2561/04.07.2022 г. на директора на ОДМВР – Плевен се установява, че полицейските инспектори в звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР – Плевен са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗДвП. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 30.12.2025 г. около 13:39 часа в [населено място], на [улица], с посока на движение към [улица], жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер].

При извършената полицейска проверка било установено, че управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 24.09.2025 г., поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Установено било и че МПС не е представено на годишен технически преглед към датата и часа на проверката, както и че водачът не представя свидетелство за регистрация на МПС – част II.

За констатираното бил съставен АУАН серия GA № 4584039/30.12.2025 г., в който е прието, че Ш. Ш. М. е извършил следните нарушения:

1. по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред;

2. по чл. 147, ал. 1 ЗДвП – като собственик не е представил ППС на технически преглед, когато същото участва в движението;

3. по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП – не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

Въз основа на АУАН и материалите по административната преписка е издадена процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0285-000175/30.12.2025 г., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

По делото е представен и писмен отговор от ответника, в който се поддържа, че прекратяването на регистрацията е от дата 24.09.2025 г., а задължение за уведомяване от страна на МВР не съществува с оглед изменението на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Ответникът се позовава и на разпоредбата на чл. 574, ал. 10 КЗ, относно уведомяване чрез Информационния център.

От приетия по делото съдебен протокол по АНД № 20261430200082 по описа на Районен съд – Кнежа се установява, че в съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа, че липсват доказателства доверителят му да е бил уведомен за прекратената регистрация, поради което не е налице основание за ангажиране на отговорността му.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и от компетентен орган, но е материално незаконосъобразна.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се прилага в предвидените от закона хипотези с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията.

Безспорно по делото се установява, че към датата на проверката – 30.12.2025 г., автомобилът, управляван от жалбоподателя, е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Това обстоятелство обаче само по себе си не е достатъчно, за да обоснове законосъобразност на наложената мярка в конкретния случай.

Съдът съобразява, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин жалбоподателят да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, нито да е налице друго доказателство, че е узнал за това обстоятелство преди извършената на 30.12.2025 г. проверка.

В административната преписка липсват данни за връчено уведомление, съобщение, обратна разписка, електронно уведомяване или друг удостоверителен документ, от който да се направи извод, че адресатът е бил надлежно уведомен за настъпилото прекратяване на регистрацията. Не са представени и доказателства от Гаранционен фонд или Информационния център, че конкретно до жалбоподателя е достигнала информация за липса на валидна застраховка и последиците от това.

Наред с това по делото не се установяват външни фактически белези, от които водачът да е могъл да направи еднозначен извод, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Автомобилът е бил с поставени регистрационни табели и е бил във фактическо ползване от собственика му.

Съдът приема, че при липса на доказателства за уведомяване или за по друг начин доказано узнаване за служебно прекратената регистрация, не може да се приеме, че са били налице всички относими фактически предпоставки за прилагане на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя.

Действително принудителните административни мерки имат преустановителен и превантивен характер. Това не освобождава административния орган от задължението да установи по несъмнен начин всички релевантни факти, обосноваващи намесата в правната сфера на адресата. При спор относно узнаването за служебно прекратената регистрация доказателствената тежест е на административния орган по силата на чл. 170, ал. 1 АПК. В случая тази тежест не е изпълнена.

Настоящият състав намира, че след като законът свързва налагането на мярката с констатирано поведение по управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, при конкретните данни по делото следва да бъде установено и че водачът е бил поставен в обективна възможност да узнае, че регистрацията е служебно прекратена. Когато това не е доказано, не може да се приеме, че административният орган е приложил правилно материалния закон.

Не променя този извод и обстоятелството, че ответникът се позовава на уведомяване чрез Информационния център по чл. 574, ал. 10 КЗ. Това е така, тъй като по делото липсват конкретни доказателства, че такова уведомяване е било извършено спрямо жалбоподателя и че е достигнало до него.

Съдът намира за принципно недопустимо принудителна административна мярка с толкова съществено засягане на правната сфера на адресата да се основава единствено на вътрешнослужебно отразяване в информационна система, без по делото да е доказано, че засегнатото лице е било уведомено или поне че е съществувала обективно удостоверима възможност да узнае за настъпилата промяна в правния статус на управляваното от него МПС. В противен случай би се стигнало до санкциониране чрез принудителна мярка на лице, спрямо което не е доказано, че е имало реална възможност да съобрази поведението си с настъпилите правни последици. Това противоречи на основните принципи на административния процес, на изискването за установяване на релевантните факти от административния орган и на забраната неблагоприятните последици от непълнотата на административната преписка да се понасят от гражданина.

Ето защо, след като ответникът не доказа по несъмнен и категоричен начин уведомяване или друго доказано узнаване от страна на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация, съдът приема, че материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед не са установени в необходимата пълнота, поради което оспореният акт следва да бъде отменен.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Враца

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0285-000175/30.12.2025 г., издадена от полицейски инспектор при ОДМВР – Плевен, РУ – Кнежа.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Съдия: