Решение № 407 от 31.10.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Русе, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20254520200945 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А. П. И. против наказателно постановление № 25-3393000449/19.05.2025г. на Началника Второ РУ при ОД на МВР - гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. На 17.04.2025г., около 17,32ч, в гр.Русе по ул.”Никола Петков” управлявал т.а.”Фолксваген Туран ” с ДК№ Р 81 16 КН без да е поставил обезопасителния си колан. Това било възприето от св.Н. Е., полицейски служител, който в този момент изпълнявал служебните си задълженията по тази улица по контрол на движението и същият спрял автомобила за проверка. Св.Е. съставил АУАН срещу жалбоподателя в негово присъствие, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му било наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП. При съставянето на АУАН жалбоподателят посочил, че няма възражения.

1

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът кредитира с пълно доверие показанията на свидетеля Н. Е. - полицейския служител, възприел, че жалбоподателят управлява автомобила без да си е поставил обезопасителния колан. При разпит в с.з. същият заявява, че детайлно не помни конкретния случай, но е категоричен ,че „няма как жалбоподателят да е имал колан и аз да му съставя акт, абсолютно невъзможно е“, л.22 гърба от пр. за с.з. Всъщност дори в самата жалба, жалбоподателят не оспорва, че е бил без колан, като оправдава с това, че много е бързал и го е смъкнал непосредствено преди пристигането си до жилищния блок, в който е отивал.

По тези причини съдът намира, че жалбоподателят действително не е бил с поставен предпазен колан. Не основателно и възражението, което се прави в жалбата за наличие на крайна необходимост. На първо място това възражение почива на напълно голословни и недоказани твърдения за потенциални болести на бабата на съпругата му. На второ място липсват всички признаци на института на крайната необходимост, като само следва да се посочи, че не е имало никаква непосредствена опасност (дори и твърденията за болести да са верни), която да обуслови извършване на спасителното деяние (откопчаване на колана по време на движение); т.е. не е налице никаква причинноследствена връзка между тях. В този смисъл въпросът за съотношение между причинени и предотвратени вреди изобщо не може да се поставя, тъй като и с предпазен, и без предпазен колан жалбоподателят за едно и също време би откарал своята роднина до болнично заведение.

В този смисъл съдът намира, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН ,съдът :

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-3393-000449/19.05.2025г., издадено от Началник Второ РУ при ОД на МВР -гр.Русе, с което на А. П. И. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3