Решение № 2503 от 16.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2503 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена А.

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100504230 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20005318/19.01.2022 г., постановено по гр. д. № 17664/16 г. по описа на СРС, 38 състав, е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на „П.З.“ ЕАД, че ищците М. А. В., А. Г. Б., Т. Т. М., Л. Т.

Б., И. Д. Д. и А. Ц. А., са съсобственици: на реална част от поземлен имот от 0,643 дка, находящ се в строителните граници на Филиповци, в м. „Лозище“, к. л. № 238, 261, представляващ имот № 5100257, от кадастралния лист от 1958 г., при съседи: наследници на З.С.П., бул. „Захари Стоянов“, имот, стопанисван от общината, наследници на Н.И.П., който имот попада в границите на урбанизирана територия, одобрена със ЗРП на м. „Красная пресня“, одобрен със заповед № РД – 09 – 251/1991 г., и представлява част от парцел II, кв. 7, от която реална част, с площ от 572 кв. м. /заключена между т. 1 – 6 – 7 – 8 – 3 – 9 – 10 – 1/, попада в поземлен имот с идентификатор ***, и реална част с площ от 71 кв. м. /заключена между т. 9 – 10 – 5 – 4 – 9/, попада в ПИ с идентификатор ***, съгласно комбинирана скица, съставляваща Приложение № 1 към основната СТЕ, находяща се на л. 173 от делото, неразделна част от решението, при квоти от:

1

1/8 ид. ч. – за М. А. В., 1/12 ид. ч. – за А. Г. Б.; 1/8 ид. ч. – за Т. Т. М., 1/8 ид. ч.

– за Л. Т. Б., 1/24 ид. ч. – за И. Д. Д., и 1/24 ид. ч. – за А. Ц. А., и на основание чл. 108 ЗС „П.З.“ ЕАД е осъдено да предаде владението на М. А. В., А. Г. Б., Т. Т. М., Л. Т. Б., И. Д. Д. и А. Ц. А., върху собствения им недвижим имот: реална част от поземлен имот от 0,643 дка, находящ се в строителните граници на Филиповци, в м. „Лозище“, к. л. № 238, 261, представляващ имот № 5100257, от кадастралния лист от 1958 г., при съседи: наследници на З.С.П., бул. „Захари Стоянов“, имот, стопанисван от общината, наследници на Н.И.П., който имот попада в границите на урбанизирана територия, одобрена със ЗРП на м. „Красная пресня“, одобрен със заповед № РД – 09 – 251/1991 г., и представлява част от парцел II, кв. 7, от която реална част, с площ от 572 кв. м. /заключена между т. 1 – 6 – 7 – 8 – 3 – 9 – 10 – 1/, попада в поземлен имот с идентификатор ***, и реална част с площ от 71 кв. м. /заключена между т. 9 – 10 – 5 – 4 – 9/, попада в ПИ с идентификатор ***, съгласно комбинирана скица, съставляваща Приложение № 1 към основната СТЕ, находяща се на л. 173 от делото, неразделна част от решението. С решението „П.З.“ ЕАД са осъдени да заплатят на М. А. В., А. Г. Б., Т. Т. М., Л.

Т. Б., И. Д. Д. и А. Ц. А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3506,84 лв., представляваща разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от „П.З.“ ЕАД срещу решение № 20005318/19.01.2022 г., постановено по гр. д. № 17664/16 г. по описа на СРС, 38 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че ищците не са съсобственици на целия реституиран имот, поради което предявеният иск може да бъде уважен само до установените по делото 13/24 идеални части от имота. Твърди, че този извод се потвърждава от TР № 3/20 г. на ОСГК на ВКС, според което отделният съсобственик не може да завладява и владее повече от отговарящото му на идеалната му част, а до това би се стигнало, ако се уважи ревандикационен иск за предаване на владение, надхвърлящо притежаваните идеални части. Поддържа, че не е надлежно възстановена собствеността върху процесните части от имоти на ищците.

Твърди, че решението за възстановяване на собствеността от 06.01.2006 г. е издадено в производство по ЗСПЗЗ, в което въззивникът не е участвал, поради което то подлежи на проверка за законосъобразност в исковото производство на основание чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК. Поддържа, че изводите на 2 първоинстанционния съд при извършения косвен съдебен контрол върху процесното решение са неправилни. Твърди, че в процесната част от имота са построени сгради, което обстоятелство изключва възстановяването на правото на собственост върху претендираната част от терена, поради което ищците не са станали собственици на това основание. Посочва, че от заключението на първоначалната СТЕ на вещото лице Х. /отговор на задача 2/ е видно, че в претендираната от ищците част от процесния имот попадат три сгради, които съществуват още към 1991 г. – нанесени са в кадастралната основа на регулационния план, одобрен през 1991 г., като този извод се потвърждава и от Приложение № 3 към допълнителното заключение на СТЕ на вещото лице Попов – в скицата – извадка от регулационния план от 1991 г. трите сгради са нанесени като съществуващи. Твърди, че ирелевантно обстоятелство е, че към датата на огледа – 12.11.2021 г. сградите вече не съществуват. Поддържа, че по делото се установява по безспорен начин наличието на сгради в имота, поради което мероприятието следва да се счита за реализирано, и пречката по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ е налице. Твърди, че ирелевантно обстоятелство е дали предвиденото мероприятие е законосъобразно осъществено и дали е изпълнено при спазване на съответните строителни норми. Посочва, че правно релевантно е единствено обстоятелството дали е налице сграда или не към м. март 1991 г., както и дали е налице свободна за възстановяване на собствеността им площ към м. март 1991 г. Твърди, че доводът, че процесните сгради са с временен статут, е неоснователен, тъй като в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ няма изискване относно статута на сградите, а обстоятелството, че същите имат временен статут към м. март 1991 г. следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване от ищците. Твърди, че по делото не е доказано поземлен имот с идентификатор *** да има правна връзка с ответното дружество. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли иска, а при условията на евентуалност се иска обжалваното решение да бъде отменено за разликата над 13/24 ид. ч. и по отношение на реалната част от 572 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемите страни - И. Д. Д., А. Ц. А., М. А. В., Т. Т. М., Л. Т. Б. и Е.

В. Т. /последните четирима конституирани и като правоприемници на 3 починалата в хода на въззивното производство А. Г. Б./ са подали отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Твърдят, че съгласно трайната съдебна практика предявяването на иск е действие на управление и когато съсобствена вещ се държи от трето лице, то без значение е каква част от вещта притежава съсобственикът, респ. съсобствениците, и същите могат да искат предаването на цялата вещ от лицето, което я държи без правно основание. Оспорват твърдението, че процесният имот не е възстановен на ищците и че те не са собственици на имота. Твърдят, че от представените по делото доказателства се установява, че наследодателят на ищците Д.С. П. е бил собственик на процесния имот към момента на обобществяването, че същият е бил заявен за възстановяване в законния срок и че имотът им е възстановен с решение № 180 Ф/06.01.2006 г. на ОСЗГ „Овча купел“, влязло в сила на 07.04.2006 г., като неразделна част от него е скица и удостоверение по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ. Твърдят, че възстановяването на имот е извършено въз основа на удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ, издадено от СО, район Люлин, скица и заповед № РД – 09 – 555/18.07.2005 г. на кмета на район Люлин, с която е определена застроената и незастроената част от имота, която може да бъде възстановена, и е отразена идентичността на имота с този на наследодателя им. Оспорват твърдението на въззивника, че в процесния имот е имало сгради, които представляват пречка за реституцията му. Посочват, че по делото са приети съдебно – техническа и допълнителна съдебно – техническа експертизи, от които се установява, че процесният имот, възстановен на ищците, е идентичен с част от УПИ I I , кв. 7 – за общ. обслужване и трафопост, с площ от 572 кв. м., 71 кв. м. – са отредени за улица – тупик, която не е реализирана, и 65 кв. м. попадат в УПИ III – 92, a по КК процесният имот попада в ПИ с идентификатор ***, с площ от 572 кв. м., в ПИ с идентификатор ***, с площ от 71 кв. м., и в ПИ с идентификатор ***, с площ от 65 кв. м. Твърдят, че по силата на регулационния план от 1974 г. процесният имот е бил отреден за кино и театър, а едва на 30.09.1991 г. със заповед на главния архитект на гр. София имотът е включен в УПИ II - за общински нужди, фирмена дейност и подземни гаражи. Поддържат, че от събраните по делото доказателства се установява, че общинският пазар на територията на кв. 7 има временен характер. Посочват, че създаването на общински пазар в УПИ II oт кв. 7 не 4 съответства на предвижданията на действащия към 1991 г. застроителен план, съгласно който е предвидено изграждане на многосекционна жилищна сграда и подземни гаражи в парцела. Твърдят, че от заключението на СТЕ се установява, че отразените в кадастъра мебелен магазин и ресторант не съществуват на място, същите са съборени, а от останките на посочените сгради е видно, че те са били без основи и са били поставени на бетонен фундамент, т. е. не са трайно прикрепени към земята. Следователно целият процесен имот е свободен и няма строеж, който да създава пречки за реституцията му. Поддържат, че към 01.03.1991 г. /датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ/ процесният имот не е бил ползван и не е имал статут на пазар.

Твърдят, че на 02.12.1994 г. има издадена виза за проучване и проектиране на общински пазар, а на 20.11.1998 г. има издадено разрешение за ползване на временен общински пазар. Посочват, че СО е актувала процесния имот с АОС № 5251/18.02.1999 г. и с последващия АОС № 5513/01 г. без да е налице правно основание за това. Твърдят, че СО не е била собственик на имота към 1999 г., когато е издаден първият АОС, тъй като няма реализирано мероприятие до 01.03.1991 г. Молят за потвърждаване на решението.

Претендират разноски. Правят възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Ищците М. А. В., А. Г. Б., Т. Т. М., Л. Т. Б., И. Д. Д. и А. Ц. А. твърдят, че са съсобственици на поземлен имот /нива/, с площ от 0,708 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на Филиповци, м. „Лозище“, к. л. № 238, 261, представляващ имот № 5100257, от кадастралния план от 1958 г., при съседи: наследници на З.С.П., бул. „Захари Стоянов“, имот – стопанисван от общината, наследници на Н.И.П.а, като имотът попада в границите на урбанизирана територия, одобрена със ЗРП на м. „Красная пресня“, одобрен със заповед № РД – 09 – 251/91 г., и представлява част от парцел I I , кв. 7. Посочват, че имотът им е възстановен с Решение № 180 Ф/06.01.2006 г. на ОСЗГ „Овча купел“, което е влязло в сила на 07.04.2006 г., като неразделна част от решението е скица и удостоверение по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ. Твърдят, че възстановяването на имота е станало въз основа на 5 удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ от СО, район Люлин, скица и заповед № РД – 09 – 555/18.07.2005 г. на кмета на район Люлин, с която е определена застроената и незастроената част на имота, която може да бъде възстановена и е отразена идентичността на процесния имот с имота на наследодателя им.

Посочват, че след възстановяването на имота са подали молба за нанасяне в кадастъра на възстановения имот и от там са получили скица – проект, от която е видно, че имотът е включен в поземлен имот с идентификатор 6834.4361.94 и му се дава проектен номер ***, с проектна площ от 643 кв. м. Твърдят, че за да бъде отразен имотът, следва да е налице съгласие на вписания като собственик – „П.З.“ ЕАД, което липсва, поради наличие на спор. Поддържат, че процесният имот се владее от ответника без правно основание, тъй като имотът е собственост на ищците. Оспорват включването на процесния имот в капитала на ответното дружество, тъй като същото е направено без правно основание. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищците са собственици на реална част от поземлен имот от 0,643 дка, находящ се в строителните граници на Филиповци, в м. „Лозище“, к. л. № 238, 261, представляващ имот № 5100257, от кадастралния лист от 1958 г., при съседи: наследници на З.С.П., бул. „Захари Стоянов“, имот, стопанисван от общината, наследници на Н.И.П., който имот попада в границите на урбанизирана територия, одобрена със ЗРП на м. „Красная пресня“, одобрен със заповед № РД – 09 – 251/1991 г., и представлява част от парцел II, кв. 7, а по кадастрална карта представлява реална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 572 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи на реалната част: ***, *** и останалата част на имот ***, и реална част от