Определение № 28891 от 10.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28891 гр. С., 10.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110129531 по описа за 2025 година

А. Й. Й. и А. Й. Й. са предявили срещу „Ф. Х. Б.“ ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 и пр.3 от ЗЗД за признаване за установено, че клаузата за договорна възнаградителна лихва в размер на 5,165 % на месец, за целия срок на договора, както и клаузата, договорена в т. 7, изр. 3 от Договор за заем № 0131 от 31.07.2012 г., както и клаузата договорена в т. 8, изр. 3 от Договор за заем № 0131 от 31.07.2012 г. са нищожни.

Ищците твърдят, че заедно с тяхната майка – Г. К. Й. (починала на дата 28.12.2015 г.) са подписали с ответното дружество Договор за паричен заем № 0131/31.07.2012 г. в размер на 11 248,42 евро, равняващи се на 21 999,99 лева.

Изтъкват, че по силата на процесния договор, тримата заемополучатели са се задължили солидарно да върнат получената в заем сума в срок до 10.08.2014 г., като същите се задължили още да заплатят и възнаградителна лихва в размер на 5,165 % месечно върху неизплатената част от главницата. Сочат, че заемът е следвало да бъде погасен с 24 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 828,32 евро, включваща главница и възнаградителна лихва, като първата е дължима на дата 01.09.2012 г., а последната на дата 01.08.2014 г.

Поддържат, че при просрочие, на която и да е месечна вноска по заема, неустойката за забавено плащане е в размер на 8,00 лева на ден, за всеки ден забава на всяка една просрочена вноска до настъпване на предсрочна 1 изискуемост. Посочват, че при просрочие в плащането на две поредни вноски, всички дължими по договора суми стават автоматично предсрочно изискуеми от момента на забавата на втората неплатена вноска, като се дължи неустойка в размер на 0,2 % на ден върху остатъчната неплатена сума. Сочат, че с цел обезпечаване на получената в заем сума е учредена договорна ипотека върху съсобствения на заемополучателите недвижим имот – апартамент 16, находящ се в гр. С., кв. О., ул. „М. Б.“ № 116, бл. 3, вх. А, ет. 2. Твърдят, че от страна на ищците и техния наследодател не е последвало плащане по договора за заем, като с изпълнителен лист от дата 04.03.2015 г., издаден по т.д. № 8353/2014 г. по описа на СГС, ищците са осъдени да заплатят на ответното дружество следните суми:-11 248,42 евро неплатена главница по Договор за заем №0131 от 31.07.2012 г., ведно с договорена неустойка за забава в размер на 0.2% на ден върху просрочената главница, считано от 22.02.2013 г. до окончателното плащане;-1149.19 евро възнаградителна лихва за месец септември и месец октомври 2012 г., ведно с договорена неустойка за забава в размер на 0.2% на ден върху просрочената сума, считано от 22.02.2013 г. до окончателното плащане;-232 лева договорна неустойка за забава за периода от 03.09.2012 г. до 01.10.2012 г.; --3446.53 евро неустойка по договора за заем за периода от 01.10.2012 г. до 17.02.2013г.;-4266.61 лева разноски пред АС при БТПП;-1771 лева разноски по делото пред СГС. Сочат, че въз основа на молба от 13.03.2015 г., с приложен изпълнителен лист, кредитодателят е образувал срещу ищците изпълнително дело № 20158510400685 по описа на ЧСИ М. П..

Изтъкват, че като изпълнително действие било поискано налагане на запор върху трудовите им възнаграждения, както и изнасяне на публична продан на ипотекирания за обезпечение имот – апартамент № 6, като след насрочени две публични продажби на 11.05.2015 г. и 11.06.2015 г., въз основа на наддавателно предложение от 18.11.2015 г. ответното дружество с Протокол за обявяване на наддавателни предложения от 20.11.2015 г. е обявен за купувач на имота за сумата от 48 001 лева. Изтъкват, че въпреки извършената публична продан на ипотекирания имот, ищците ежемесечно, чрез наложени запори на трудовите им възнаграждения заплащат и до днес суми по изпълнително дело № 20158510400685 по описа на ЧСИ М. П., като към дата 08.01.2025 г. изплатената от тях сума по изпълнителното дело е в размер на 89 917,92 лева, като е приспадната сумата от 44 899,56 лева, а за пълното погасяване на задължението по изпълнителното дело остава дължима сума в 2 размер на 116 775,56 лева. Считат, че уговорената възнаградителна лихва, която е в размер на 5,165 % на месец противоречи на добрите нрави, с оглед на което не дължат заплащането й. Посочват, че е налице нищожност и на другата неустойка, която предвижда, че при настъпила предсрочна изискуемост се дължи в размер на 0,2 % на ден върху остатъчната неплатена сума, включваща възнаградителна лихва от 5,165 % месечно неизплатената част от главницата. Намират същата за неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, като противоречаща на добрите нрави. Поддържат, че същата излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Сочат, че определеният от 0,2 % размер на ден върху цялата й стойност е прекомерно висок, предвид обстоятелството, че задължението е обезпечено с ипотека. Твърдят, че неустойката надвишава повече от 2/3 от стойността на просрочената главница, което представлява източник за неоснователно обогатяване за кредитора.Молят за уважаване на така предявените искове. Претендират и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ф. Х. Б.“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдения за недопустимост и неоснователност. Сочи, че с влязло в сила решение, постановено по т.д. № 8353/2014 г., по описа на СГС, VI-2 състав, ищците са осъдени да заплатят в полза на ответното дружество следните суми:-11248,42 евро – неплатена главница по Договор за заем № 0131 от 31.07.2012 г., ведно с договорена неустойка за забава в размер на 0,2 % на ден върху просрочената главница, считано от 22.02.2013 г. до окончателното изплащане;-1149,19 евро – възнаградителна лихва за месец септември и октомври 2012 г., ведно с договорена неустойка за забава в размер на 0,2 % на ден върху просрочената сума, считано от 22.02.2013 г. до окончателното изплащане;-232 лева – договорна неустойка за забава за периода от 03.09.2012 г. до 01.10.2012 г.;3446,53 евро – неустойка по Договора за заем № 0131 от 31.07.2012 г. за периода от 01.10.2012 г. до 17.02.2013 г.;-4266,61 лева – разноски пред АС при БТПП;-1771 лева – разноски по делото пред СГС. Изтъква, че въз основа на изпълнителен лист от 04.03.2015 г. е било образувано изпълнително дело № 20158510400685 по описа на ЧСИ М. П.. Счита, че след влизане в сила на решение, което установява със СПН вземане на договорно основание, длъжникът не може да въведе в нов процес между същите страни твърдения за нищожност на договора. Изтъква, че когато в предходно производство е 3 уважен иск за неустойка, въз основа на същата договорна клауза, без да е установена нейната нищожност, позоваването на нищожността й в последващ процес е недопустимо. В условията на евентуалност заявява, че прекомерността на неустойката не я прави “a priori” нищожна поради накърняване на добрите нрави. Счита, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. Заявява, че ищците не са ангажирали доказателства, от които да се установява, че неустойката многократно превишава действителните вреди на заемодателя.

Оспорват твърденията на ищците за нищожност на процесните клаузи. Молят за отхвърляне на така предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът като се запозна с доводите на страните намира следното:

С Решение от 11.11.2013 на А. съд при БТПП са осъдени А. Й. Й., А. Й. М. и Г. К. Й. да заплатят солидарно на „Ф. Х. Б.”ООД сумата от 11 248.42 евронепогасена главница по договор за заем №0131 от 31.07.2012, сумата от 1 149.19 евро – неплатени възнаградителни лихви по договора за заем, заедно с неустойката по т.8 на договора в размер на 0.2% върху претендираната сума, считано от 22.02.2013 до окончателното плащане; сумата от 232 леванеустойка по т.7 от договора-за забавено плащане на погасителна вноска за м.09.2012, за периода от 03.09.2012 до 01.10.2012 и 3 446.53 еевро- мораторна неустойка по т.8 от договора, дължима при предсрочна изискуемост, за периода от 2.10.2012 до 17.02.2013, както и 4266.61 лева – разноски по делото.

Въз основа на разпорждане от 16.01.2015 по т.д. №8353/2014, СГС, ТО, VI-2 състав е издаден изпълнителен лист за горепосочените суми.

Предмет на делото е нищожност на клаузите за възнаградителна лихва, на клаузата на т.7, изр.3 и т.8, изр. 3 от Договора за заем №131 от 31.01.2012.В случая ищците претендират нищожност на клаузи на договор, по който вече са осъдени с влязло в сила решение и по който има вече издаден изпълнителен титул.

Арбитражното решение има последиците на влязло в сила съдебно решение.Поради това с постановяването му са преклудирани възраженията за нищожност на договора за заем и на отделните клаузи от договора.

Възраженията за нищожност на клаузите по договора е следвало да бъдат 4 релевирани в рамките на производството пред А. съд преди постановяване на решението.При наличие на влязло в сила решение нищожността на отделни клауди по договора не може да бъде релевирана с иск. По този начин би се стигнало до пререшаване на спор, по който има постановено влязло в сила решение.

Преклудирани са фактите, представляващи основание за нищожност на правните сделки, на които се основава съдебно признатото право.След влязло в сила решение, което установява със сила на пресъдено нещо вземане на договорно основание, длъжникът не може да въведе в нов процес между него и кредитора възражения за нищожност на договора, съответно да предяви иск за нищожност. В този смисъл е и практиката на ВКС.

В случая нищожността е могла да бъде заявена в срока за отговор по първоначалното дело и не е факт, който не е бил известен на длъжника, нито е настъпил след влизане в сила на решението.

Поради това съдът намира, че възраженията за нищожност са преклудирани с влизане в сила на съдебното решение.Поради това ищците нямат правен интерес от предявяване на исковете.

. С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 и пр.3 от ЗЗД са недопустими и исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.130 от ГПК.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ответника на основание чл.78, ал.4 от ГПК.Ответникът не е ангажирал доказателства за реализирани разноски, поради което не следва да му бъдат присъдени.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

ВРЪЩА на основание чл.130 от ГПК искова молба с вх.

№179036/22.05.2025, подадена от А. Й. Й., ЕГН**********, и А. Й. Й.-М., ЕГН**********, и двамата със съдебен адрес:гр.С., жк”Л.”, бл.430, вх.Б, ет.10, ап.107, чрез адв. Н., срещу „Ф. Х. Б.“ ООД,,ЕИК2...4, със съдебен адрес:гр.С., бул. „А. С.”№125-2, ет.2, чрез адв. Ш., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 и пр.3 от ЗЗД за признаване за установено, че клаузата за договорна възнаградителна лихва в размер на 5,165 % на месец, за целия срок на договора, както и клаузата, договорена в т. 7, изр. 3 от Договор за заем № 0131 от 31.07.2012 г., както и клаузата договорена в т. 8, изр. 3 от Договор за заем № 0131 от 31.07.2012 г. са нищожни.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №29531/2025, СРС, 49 състав.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6