Решение № 1510 от 09.11.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 1510

09.11.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

11-ти търговски

На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев

Павлина И. Христова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20201001002407 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 18.06.2020 г. на ответника Република България, представлявана от министъра на финансите, срещу решението от 26.05.2020 г. по гр. д. № 15476/2017 г. на Софийския градски съд, І-10 състав, в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца „Ботево 1 Солар“ ЕООД на осн. чл. 7 от КРБ във вр. с чл. 49 ЗЗД сумата 162 912 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от противоправно поведение на лица от състава на държавен орган, изразяващо се в приемане на противоконституционна разпоредба в закон и неизпълнение на задължението да уредят отношенията, възникнали от прилагане на разпоредбата, след обявяването й за противоконституционна, която вреда се изразява в удържани такси по чл.35а ЗЕВИ за периода 1.01.2014 г. – 30.06.2014 г., заедно със законната лихва от 28.11.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата 9 205,87 лв. – съдебни разноски;

В жалбата се твърди, че решението е постановено по недопустими искове, основани на приемането на законодателен акт на Народното събрание – Закона за държавния бюджет на РБ за 2014 г. Твърди се, че тези отношения не били частноправни или административноправни, а специфични държавно-властнически отношения, чиято законосъобразност не подлежала на контрол от органите на съдебната власт. Сочи се и, че искът не е подведомствен на гражданските съдилища. Поддържа се, че държавата не е пасивно процесуално легитимирана по предявения иск по чл. 7 КРБ, а такова е само държавното учреждение, с което се намират в правоотношение по възлагане физическите лица, които са извършили процесните действия, т.е. в случая Народното събрание. Твърди се, че неправилно СГС е уважил деликтния иск и неправилно е приел, че обявеният за противоконституционен закон поражда задължения за държавата да обезщети частноправните субекти за последиците от прилагането му. Твърди се, че поради липсата на обратно действие на решението на КС, таксата за периода до влизане в сила на РКС е събрана 1 правомерно и е дължима от ищеца. Сочи се, че събраните такси по чл. 35а ЗЕВИ не може да се третират като вреда, доколкото е налице пълно съвпадение между твърдяното плащане и твърдяната вреда, поради което претенцията не може да има репарационен /обезщетителен/ характер.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили или да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове, както и да му присъди направените разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна „Ботево 1 Солар“ ЕООД – ищец по исковете – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Народно събрание на Република България – ответник по евентуалните искове – чрез процесуалния си представител изразява становище за основателност на жалбата.

Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Ботево 1 Солар“ ЕООД с искова молба от 28.11.2017 г. В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници /слънчева енергия/ чрез собствена фотоволтаична централа /подробно описана/, въведена в експлоатация с разрешение за ползване от 2.11.2009 г., като е сключил и дългосрочен договор за изкупуване на ел. енергия с крайния снабдител „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по преференциални цени. Твърди, че с § 6, т. 2 и 3 от Закона за държавния бюджет за 2014 г., в сила от 1.01.2014 г., бил създаден раздел V в глава 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници, с който производителите на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия били задължени да заплащат в полза на държавния бюджет такса в размер на 20 % от преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ без ДДС, която се удържала и внасяла от обществения доставчик /“НЕК“ ЕАД/ или съответните крайни снабдители, които имали задължение за подаване на тримесечна справка в КЕВР и за превеждане на удържаните такси в срок до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. Впоследствие с решение № 13/31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд, в сила на 10.08.2014 г., КС е обявил за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от Закона за държавния бюджет за 2014 г., с което е отпаднало задължението за удържане и внасяне таксата. Твърди се, че през част от периода на действие на този закон /1.01.2014 г. – 30.06.2014 г./ ищецът е заплатил такси по чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ, удържани от крайния снабдител и постъпили в държавния бюджет, в общ размер на 162 912 лв. Поддържа се, че противоконституционната национална правна уредба противоречала и на правото на ЕС – чл. 63 и чл. 107 ДФЕС, Договора за енергийна харта, Директива 2009/72/ЕО от 13.07.2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, Директива 2009/28/ЕО от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и др. Поддържа се, че в нарушение на чл. 22, ал. 4 ЗКС Народното събрание не е уредило възникналите последици от обявения за противоконституционен закон, което било длъжно да стори в срок до 2 месеца от влизане в сила на РКС съгласно чл. 88 от Правилника за организацията 2 и дейността на 42-тото НС, респ. чл. 88 от ПОНС на 44-тото НС. Твърди се, че сумата подлежала на възстановяване от държавата като обезщетение за вреди, дължимо за нарушаване на вътрешното право и за нарушаване на правото на ЕС. Предвид това се претендира присъждане на сумата 162 912 лв., както следва: 1) от държавата поради нарушаване на вътрешното право, 2) евентуално от Народното събрание поради нарушаване на правото на ЕС, и 3) евентуално от държавата поради нарушаване на правото на ЕС. Претендира се присъждане и на законна лихва за периода от 9.10.2014 г. до окончателното изплащане.

По делото е представено разрешение за ползване № ДК-07-037/2.11.2009 г., издадено от началника на РДНСК Ямбол, с което е разрешено ползването на следния строеж: „Фотоволтаична електроцентрала“ с инсталирана мощност 2 МWp, 2 бр. БКТП 0.27/20 kV, 1х1000 kVA и кабелна линия 20 kV, находяща се в УПИ І-94, 100, 101, 102, 103 по КВС в землището на с. ***, община ***, област ***, с възложител „Новинтер“ ЕООД.

За присъединяването на същата ФВЦ към електроразпределителната мрежа е бил сключен договор № 112041594/16.09.2009 г. между „Новинтер“ ЕООД и „ЕВН България Електроразпределение“ АД.

С договор за изкупуване на електрическа енергия № Ц-01/28.10.2009 г. продавачът „Новинтер“ ЕООД се е задължил да доставя на купувача „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД електрическа енергия по цени и условия, определени в договора и в съответствие с действащите нормативни актове, за срок от 25 г., чрез Фотоволтаична електроцентрала, находяща се в УПИ І-94, 100, 101, 102, 103 по КВС в землището на с. ***.

Не е спорно, а това е видно и от вписванията в електронния Търговски регистър, че на 28.03.2012 г. същият обект е бил апортиран от „Новинтер“ ЕООД в капитала на ищеца „Ботево 1 Солар“ ЕООД при неговото учредяване.

С договор от 18.04.2012 г. е бил изменен договор № Ц-01/28.10.2009 г., като „Ботево 1 Солар“ ЕООД е заместило в правата и задълженията по този договор „Новинтер“ ЕООД.

Между „Ботево 1 Солар“ ЕООД и „ЕВН България Електроразпределение“ АД е бил сключен и договор за достъп до електроразпределителната и електропреносната мрежа № 112041594/11.04.2013 г.

Във връзка с изпълнението на договора за изкупуване на ел. енергия по делото са представени множество фактури, издадени от ищеца за продадена ел. енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД. Същите са обобщени от изслушаното и прието пред СГС заключение от 1.08.2019 г. на съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице Л. Б.. Вещото лице е установило и, че от страна на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД са били удържани такси по чл. 35а ЗЕВИ. Обобщените данни са следните:

Фактури, издадени от ищеца фактура №

Сума с ДДС – лв. сума за

Платени сума от Прихваната балансираща

ЕВН – лв. енергия – лв.

Удържана такса по чл.

35а ЗЕВИ – лв.

22/31.01.2014

60 944,22

3

73 133,06

12 188,84

102 836,28

23/28.02.2014

24/31.03.2014

123 403,54

20 567,26

142 820,63

23 803,44

172 179,05

28 696,51

232 463,87

38 743,98

233 525,95

38 920,99

977 526,10

162 921,02

119 017,19

143 482,54

25/30.04.2014