Решение № 1503 от 19.11.2021, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№...........................................

2021г., гр.Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври 2021г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

ЧЛЕНОВЕ: Марияна

Ширванян

Наталия

Дичева при секретаря Светлана Стоянова, с участието на прокурора Александър

Атанасов като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян, к.адм. дело № 2143 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от Ж.С.С. чрез адв. В.П. от ВАК срещу Решение № 260756/13.08.2021г. постановено по НАХД № 734/2021г. по описа на ВРС, ХХХVІ състав, с което е потвърдено НП № 419а-21/20 от 06.01.2021г. на началника на сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Варна.

В касационната жалба, касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.

Ответникът, в писмена форма изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на

ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 260756/13.08.2021г. постановено по НАХД № 734/2021г. по описа на ВРС, ХХХVІ състав, с което е потвърдено НП № 419а-21/20 от 06.01.2021г. на началника на сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Варна. С НП на Ж.С.С. за извършено нарушение на чл.264, ал.2 от ЗМВР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000лв.

За да постанови оспорения съдебен акт, съдията докладчик е констатирал, че на 05.12.2020г. около 23.30ч. в гр.Варна, на бул.

„Цар Освободител“ до кръстовището с бул.“Княз Борис І“ Ж.С.С. се намирал в МПС, водачът на което допуснал ПТП. На мястото на произшествието бил изпратен полицейски екип, част от който бил Ж.Д.М.. При пристигането си М. установил, че г-н С. и водача на МПС са във видимо нетрезво състояние и били предприети действия по съставянето на документи на виновния за ПТП водач. Междувременно г-н С. проявил агресивно поведение към органите на ОД МВР чрез отправяне на обиди и неочаквано извадил ръката си (която преди това била прибрана в якето му) и посегнал към гърдите на М., който приложил хватка и го съборил на земята.

След това г-н С. бил приведен във Второ РУП и му бил съставен АУАН за нарушение на чл.264, ал.2 от ЗМВР.

Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на г-н С., който не вписал в съдържанието му възражения. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал процесното НП, възприемайки изцяло установените от органите на ОД МВР факти.

При така установените факти съдът приел, че АУАН и НП са валидни актове. Съдът приел, че към установените в съответствие със събраните доказателства факти АНО е приложил правилно материалния закон и потвърдил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. При постановяване на оспорения съдебен акт съдът е приложил правилно процесуалния и материалния закон.

В касационната жалба е оспорена фактическата обстановка установена от въззивния съд. Възраженията са относно установяване на различни факти от съда от установените в НП. Тези твърдения на касатора са неоснователни. Фактическата обстановка установено в НП и от съда във въззивното решение е сходна, пресъздадена с различни думи. Установените от съда факти се основават на разпит на свидетел и на три броя обяснения снети от очевидци. Тези доказателства не са оспорвани в хода на въззивното производство. Освен това въззивната жалба е бланкетна и в нея не са изложени твърдения за различно настъпили факти, доказателства за които да е било необходимо да се събират във въззивното производство.

Неоснователен се явява доводът на касатора за незаконосъобразност на НП, по съображение, че АУАН е съставен от пострадалото лице. Визирано е правилото на чл.37, ал.3, т.1 от ЗАНН, което ще влезе в сила от 23.12.2021г. До тази дата въпросната разпоредба като процесуална не намира приложение. Към момента на установяване на нарушението действащата и съответно приложима е разпоредбата на чл.51, ал.1, б.а, пр. първо от ЗАНН, съгласно която „не може да участвува в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което е пострадало от нарушението„. Анализът на цитираната разпоредба влече извод, че ограничението на възможността на пострадалото лице да участва в разглеждането на административнонаказателната отговорност е поставено с оглед препятстването му да влияе на АНО или в качеството на АНО да посочи за установени факти, които не са настъпили, но са определящи за ангажирането на административно наказателната отговорност на лицето срещу което е започнато административно наказателното производство. От данните по делото се констатира, че пострадалото лице не е участвало в разглеждането на административнонаказателната преписка, както и, че нарушението се установява не само от описаното в АУАН, а и от дадените в същия смисъл обяснения от очевидци.

Налага се извод, че при правилно установените факти, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.

Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което Решение № 260756/13.08.2021г. постановено по НАХД № 734/2021г. по описа на ВРС, ХХХVІ състав следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №

260756/13.08.2021г. постановено по НАХД № 734/2021г. по описа на ВРС, ХХХVІ състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.