Определение № 2454 от 12.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2454 гр. София, 12.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20268002101109 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор С. Ц. и по касационна жалба на Д. И. С., подадена чрез процесуален представител адв. Л. В. против решение № 281/08.12.2025г., постановено по в.гр.д. № 282/2025г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново в различни части.

С обжалваното въззивно решение след частична ревизия на първоинстанционно решение № 235/08.05.2025г. постановено по гр.д. № 1107/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е постановено друго, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. И. С. с ЕГН [ЕГН] сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на повдигане и поддържане на обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по което е образувано наказателно производство /за периода от 24.02.2021г. до 06.02.2024г./, приключило с оправдателна присъда № 16/11.10.2022г. по НОХД № 245/2022г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, влязла в сила на 06.02.2024г., както и сумата от 6500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за защита по воденото наказателно производство по НОХД № 245/2022г. по описа на ВТОС, ведно със законната лихва върху всяко присъдено обезщетение, считано от 06.02.2024г. до окончателното плащане, като искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до 20000 лева.

Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, с която предявените 1 искове за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди са уважени, а Д. И. С. обжалва въззивното решение в частта, с която искът за обезщетение на неимуществени е отхвърлен за разликата до размера от 20000 лева.

И в двете жалби се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение в съответните части поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и съответно предявените искове да се отхвърлят, респ. искът за обезщетение за неимуществени вреди да се уважи до заявения размер.

Писмен отговор по касационната жалба на Прокуратурата на Република България е депозиран от Д. И. С., в който страната изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази обжалвана част. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение в частта, с която предявените искове са уважени е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

По жалбата подадена от Д. С., Прокуратурата на Република България не е депозирала писмен отговор.

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ищец и ответник по делото с правен интерес от обжалване на отделни части от решението срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към всяка от жалбите е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: с постановление от 12.08.2021г. по ДП № ЗМ 38/2021г. по описа на ОДМВР – Велико Търново ищецът Д. С. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 249, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК – за това, че в периода от 14:57 ч. на 31.12.2020г. до 11:12 ч. на 05.01.2021г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е използвал платежен инструмент – дебитна карта на „Банка ДСК“ ЕАД, издадена към разплащателна сметка № 26329396, без съгласието на титуляря С. Й. В. от [населено място] и на наследниците му В. С. М. и Й. С. Й. от същото село, като на няколко пъти е извършил транзакции теглене на парични суми в общ размер 4400 лв. Спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“. С постановление от 14.03.2022г. обвинението е прецизирано, като отново е определена мярка за неотклонение „подписка“. На 10.06.2022г. прокуратурата е внесла в Окръжен съд – Велико Търново обвинителен акт срещу ищеца, по който е образувано НОХД № 245/2022г. По това дело са проведени три съдебни заседания в периода от 11.07.2022г. до 11.10.2022г., като с присъда № 16/11.10.2022г. по същото Д. И. С. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото обвинение на основание чл. 9, ал. 2, пр. последно от НК. По подаден от прокуратурата 2 протест срещу тази присъда е образувано ВНОХД № 30/2023г. по описа на Великотърновския апелативен съд, по което са проведени шест съдебни заседания в периода от 27.02.2023г. до 11.12.2023г. С решение № 12/19.01.2024г. на ВТАС е потвърдил оправдателната присъда, която е влязла в сила на 06.02.2024г.

От приети по делото писмени доказателства – пълномощни и договори за правна защита и съдействие, въззивният съд приел за установено, че в рамките на досъдебното производство и двете съдебни инстанции по наказателното дело ищецът е бил защитаван от адвокат, на когото е заплатил общо 6500 лв. адвокатско възнаграждение – 500 лв. за защитата в досъдебното производство и по 3000 лв. за всяка от двете съдебни инстанции.

Съобразно разпечатки от публикации в електронните издания на местни ежедневници – вестник „Борба“, вестник „Янтра днес“, общинско радио Велико Търново, интернет сайта „Болярски новини“, както и в медии „Пик“ и „Труд“ от периода 02–03.09.2021г., приел, че случаят бил отразен като разкриване на 59-годишен мъж от [населено място], обвинен в използването на чужда дебитна карта без знанието и съгласието на титуляра.

Обсъдил приети по делото трудов договор от 2020г., по силата на който ищецът заемал длъжността „кофражист“ при „Метрон“ ООД, прекратен със заповед от 30.06.2023г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, както и покана от дружество с регистрация в Н., адресирана до ищеца, съдържаща конкретно предложение за започване на работа, с посочени условия относно продължителността на работната седмица, почасовото заплащане и начална дата на работа – 02.08.2023г.

Въз основа на обсъждане на събрани по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Е. Д. И. /син на ищеца/ и Т. Г. С. приел за доказани понесените от ищеца неимуществени вреди в причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Приел за доказано, че информацията за повдигнатото срещу ищеца обвинение се разпространила в [населено място] чрез публикация във фейсбук група на селото, съдържаща твърдения, че ищецът е изтеглил пари от банкова карта на починало лице. Вследствие на това в селото възникнали негативни коментари и предупреждения към местните жители да се пазят от ищеца; започнали да го отбягват, да не отговарят на обажданията му, а работните му ангажименти като строител намалели значително. Ищецът обичайно бил търсен за дребни строителни услуги, но след случилото се това се преустановило. В семейството му настъпило напрежение, а ищецът започнал да повишава кръвно налягане и да избягва социални контакти, изпитвал срам, станал недоверчив, като спрял да посещава центъра на селото и пазарувал в съседното населено място. В следващите месеци здравословното състояние на ищеца се влошило, той станал затворен в себе си и трудно си намирал работа, което наложило синът му да се върне в България, за да му оказва помощ При тези факти, от правна страна апелативният съд направил извод, че при безспорност на фактите по развилото се наказателно производство и установените обстоятелства от събраните по делото писмени доказателства, са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Като спорен приел въпроса за това какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди и прекомерен ли е размерът на имуществените вреди. За да определи същия, съобразил, че на 3 ищеца било повдигнато обвинение за извършено едно тежко умишлено престъпление от общ характер, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума; че първоинстанционната присъда е била оправдателна поради явно незначителна обществена опасност на деянието, поради което извършеното не представлява престъпление; съобразил след това, че наказателното производство е започнало на 24.02.2021г. /когато е образувано ДП/ и продължило до 06.02.2024г. /когато е влязла в сила оправдателната присъда/ - приблизително три години, протекло е в досъдебна фаза и пред две съдебни инстанции, с явяване на ищеца в съдебни заседания и поддържане на обвинението до постановяване на окончателния съдебен акт.

Тази обща продължителност приел, че не обосновава надвишаване на разумния срок, но е достатъчно значителна, за да обоснове трайно напрежение и несигурност у обвиненото лице, особено в условията на малко населено място и съпътстващо медийно отразяване.

Пряка последица от самото естество на предприетото спрямо ищеца наказателно преследване, както и от обективните данни във връзка с характера на обвинението, продължителността на процеса, отразяването на случая в медиите и в местната фейсбук група на селото, промяната в отношението на съселяните към ищеца и настъпилата за него социална изолация, приел, че ищецът неминуемо е понесъл неимуществени вреди –стрес, тревожност, нарушаване на нормалния му житейски, трудов и социален ритъм. За установени от свидетелските показания, които кредитирал като обективни и кореспондиращи помежду си приел, че ищецът е бил потиснат, спрял да посещава центъра на селото, започнал да пазарува в съседно населено място; преди случая е бил активен, трудолюбив и социално приет, а след повдигане на обвинението е станал по-затворен, започнал да вдига кръвно налягане, че не се чувствал комфортно в средата, в която е обявен за престъпник, като ограничил социалните си контакти и станал затворен в себе си; повдигнатото обвинение е намерило отражение върху трудовата ангажираност на ищеца като строител – намалели поръчките, изпитвал затруднения при намиране на работа. Тези обстоятелства приел за житейски логични и кореспондиращи с представените писмени доказателства за медийното отразяване на случая.

При преценка на вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, страдания и неудобства, въззивният съд съобразил в същото време, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, без да е прекомерно ограничена правната му сфера, а по делото не е доказано трайно влошаване на здравословното му състояние, конкретно заболяване или необходимост от продължително лечение; за недоказан приел доводът, че прекратяването на трудовия му договор е в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство, както и че ищецът обективно да е бил лишен от възможността да започне работа в чужбина поради процесуална забрана за напускане на страната – посочил, че по делото липсват данни той да е искал разрешение за пътуване и същото да му е било отказано или да са били насрочвани съдебни заседания по начин, който практически да е изключвал заминаването му.

От съвкупността на събраните писмени и гласни доказателства приел за установено, че вследствие на воденото срещу него наказателно преследване ищецът е изпитвал силна 4 тревога, притеснение, основателен страх от осъждане и от факта, че случаят е добил обществена известност и че се обсъжда публично в малката общност, в която живее.