Решение № 4359 от 04.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4359 гр. София, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100506291 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцовото дружество „Д.З.“ АД, чрез юрк. М.С., срещу решение № 20027794 от 06.04.2022 г. по гр.д. № 23983/2021 г. на СРС, ГО, 68 състав, с което са отхвърлени предявените срещу „ЗД Б.И.“ АД искове с правни основания чл. 411, изр. 2 КЗ – за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата 2032,38 лв., представляваща неиздължена част от платено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС, по щета № 210626992, за имуществени вреди, причинени на автомобил „Форд Транзит Куриер“, с рег. № ****, при реализирано на 03.02.2020 г. в гр. София пътнотранспортно произшествие с автомобил „Пежо 406“ с рег. № ****, чийто собственик е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата 168,25 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата 2032,38 лв. в периода 03.07.2020 г. – 26.04.2021 г.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му при съществени процесуални нарушения - на чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, чл. 574, ал. 12 КЗ, според която разпоредба данните от Информационния център на ГФ, до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или „Злополука“ на пътниците, началната и крайната дата на 1 покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство. Сочи се и необоснованост на фактическите изводи на съда, че не е доказано наличието на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между водача на автомобил „Пежо 406“ с рег. № **** и ответното дружество „ЗД Б.И.“ АД и поради. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендира се присъждане на направените разноски за разглеждане на делото пред двете инстанции.

С отговора на въззивната жалба, подаден от „ЗД Б.И.“ АД, чрез юрк. Г.И. се поддържа правилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че ищецът не е доказал материалноправната легитимация на ответна страна. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв.

Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от въззивника юрисконсултско възнаграждение.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът намира следното от фактическа страна:

Видно от застрахователна полица № 0320209907000592/08.01.2020 г. и общите условия към нея за автомобил марка „Форд“, с рег.№ ****, е имало сключена с ищцовото дружество „Д.З.“ АД застраховка „Каско“ на МПС, с покрит риск „Пълно каско“ и срок на валидност от 18.01.2020 г. до 17.01.2021г. включително.

В срока на застрахователния договор е възникнало застрахователно събитие, което е било сред покритите застрахователни рискове по застраховката „Каско“ на МПС: на 03.02.2020 г., в гр. София, ул. „Калотина“, е настъпило пътнотранспортно произшествие между автомобил „Пежо 406“ с рег. № ****, и автомобил „Форд Транзит Куриер“, с рег. № ****, при което е бил увреден застрахованият при ищеца автомобил „Форд Транзит Куриер“, с рег. № ****. Датата и мястото на произшествието се установяват от двустранен констативен протокол за ПТП от 03.02.2020 г., подписан и от двамата водачи на автомобилите (П.П. и И.Ц.).

Във връзка с настъпилото ПТП при ищцовото дружество е била заведена щета № 210626992/03.02.2020 г. и платена от „Д.З.“ АД на „Мото-Пфое“ ЕООД сумата 4064,76 лв. за извършен ремонт на автомобил „Форд Транзит Куриер“, с рег. № ****. Плащането на посочената сума е обявено от първоинстанционния съд като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, а и същото се установява от представените фактури от 27.02.2020 г. и от 27.02.2020 г., ликвидационен акт от 02.03.2020 г. и преводно нареждане от 05.03.2020 г.

Според заключението на изготвената автотехническа експертиза, от техническа 2 гледна точка, причинените вреди на автомобил „Форд Транзит Куриер“ са вследствие на реализираното ПТП, като стойността за възстановяването им възлиза на 4064,76 лв.

Към датата на настъпване на процесното ПТП за автомобил „Пежо 406“, с рег. № ****, с ответното дружество „ЗД Б.И.“ АД е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, с начална дата на покритие 31.12.2019 г. и крайна дата на покритие 30.12.2020 г. Този извод следва от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – признанието на ответното дружество и данните, съдържащи се в представената справка от ИЦ на ГФ. С отговора на исковата молба и в първото по делото открито съдебно заседание пред районния съд ответникът изрично е посочил, че не оспорва посоченото обстоятелство и че е съгласен същото да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, както и че се противопоставя на искането за представяне на застрахователната полица, тъй като „това обстоятелство не е спорно“. От представената справка от Гаранционен фонд се установява наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил с рег.

№ **** с ответното дружество „ЗД Б.И.“ АД за посочения период, а съгласно чл. 574, ал. 12 КЗ данните от Информационния център на Гаранционен фонд, до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или „Злополука“ на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство.

По делото няма данни относно механизма на настъпване на процесното ПТП. В протокола за ПТП механизмът на произшествието не е описан и не са посочени никакви обстоятелства около настъпването му. В графа „Забележка“, в колона „Превозно средство А“ има нечетлив ръкописен текст. Дори да се приеме, че същият е „С вина“, както се твърди от ищеца, той отразява субективна преценка на участник в ПТП, която не обвързва съда и верността на която не може да бъде проверена поради липсата на каквито и да е данни за настъпване на инцидента. В заключението на автотехническата експертиза вещото лице също е констатирало, че в протокола за ПТП няма отразени обстоятелства за начина на настъпване на произшествието. Данни за това има отразени в искането за оценка на вреди по застраховка „Каско“ на МПС от 03.02.2020 г., направено от водача на автомобил „Форд Транзит Куриер“, с рег. № ****, но същите са неясни и непълни, без възможност да се провери достоверността им въз основа на останалите събрани по делото доказателства.

От правна страна:

За да бъде уважен предявеният от „Д.З.“ АД против „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание на чл. 411, изр. 2 КЗ, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищцовото дружество по имуществената застраховка „Каско на МПС“; 2) наличие на вземане на увредения към делинквента, основано на чл. 45 ЗЗД – делинквентът, чрез своето виновно и противоправно поведение да е причинил процесните вреди на лицето, застраховано при ищцовото дружество; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към 3 момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

В случая по делото се установи, че към датата на настъпване на процесното ПТП за автомобил марка „Форд“, с рег.№ **** е била сключена застраховка „Каско“ на МПС с ищцовото дружество „Д.З.“ АД, а за автомобил „Пежо 406“, с рег. № **** е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество „ЗД Б.И.“ АД. Доказа се, че във връзка с настъпилите вследствие на процесното ПТП вреди на автомобила „Форд“, с рег.№ ****, ищцовото дружество е платило сумата 4064,76 лв. за ремонт на автомобила.

По делото обаче не е доказано инцидентът да е причинен в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на автомобил „Пежо 406“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Липсата на достатъчно доказателства за механизма на извършване на пътнотранспортното произшествие води до невъзможност да се установи по вина на кой от двамата водачи същото е настъпило, нито липсата на данни е основание да се приеме, че и двамата водачи са виновни за настъпване на процесното ПТП.

Вярно е, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е оставил без уважение исканията на страните за допускане до разпит по един свидетел на всяка страна за установяване механизма на процесното ПТП, които гласни доказателства са били допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна. Във въззивната жалба обаче въззивникът не се е позовал на това процесуално нарушение на съда и не е поискал допускане на гласни доказателства от въззивната инстанция.

Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е обусловена от отговорността на застрахования водач (застрахователят отговаря само и доколкото са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на водача по чл. 45 ЗЗД). Невъзможността да се реализира деликтната отговорност на застрахования водач към увредения поражда невъзможност да се ангажира и отговорността на застрахователя му по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Предвид изложеното предявеният от „Д.З.“ АД против „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание на чл. 411, изр. 2 КЗ се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Неоснователността на главния иск по чл. 411, изр. 2 КЗ води до неоснователност и на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което последният също подлежи на отхвърляне.

Поради съвпадение между крайните изводи на настоящата инстанция с тези на районния съд за неоснователност на предявените искове, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, включително в частта за разноските.

При този изход на делото въззивникът „Д.З.“ АД следва да понесе отговорността за разноските, направени от въззиваемото дружество „ЗД Б.И.“ АД пред настоящата 4 инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Поради това претенцията на дружеството за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, е основателно и следва да бъда уважено за сумата 100 лв., определена съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20027794 от 06.04.2022 г. по гр.д. № 23983/2021 г. на СРС, ГО, 68 състав.

ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ****, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплати на „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК ****, сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________