Решение № 153 от 25.06.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Айтос, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело № 20212110100802 по описа за 2021 година и като съобрази следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. А., с която срещу Г. П. П., С. А. Н. (починала в хода на процеса и заместена от наследника си С. Г. П.) и С. Г. П. са предявени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът е собственик на изградените постройки в североизточната част на поземлен имот, находящ се в местността „Бивш стопански двор“ в землището на ***, представляващ УПИ IV от квартал 9 по плана на ***, одобрен със Заповед № РД-09-31 от 03.02.1998 г., издадена от Община Айтос, при граници: от североизток – улица, от югоизток – улица и УПИ V, от югозапад – УПИ VI и улица, от северозапад – УПИ III, а именно следните постройки: постройка, представляваща пункт за изваряване на ракия/казан за ракия, със застроена площ от 50 кв. м., и стопанска постройка – склад и гаражи със застроена площ от 740 кв. м., на основание приращение по чл. 92 ЗС спрямо закупения с Нотариален акт № 119, том IV, рег. № 3979, нот. д. № 554 от 10.09.2021 г. на нотариус Г. Г., с рег. № 557 на НК, поземлен имот, евентуално придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, вр. с чл. 82 ЗС.

В исковата молба се излага, че с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 119, том IV, рег. № 3979, нот. д. № 554 от 10.09.2021 г. на нотариус Г. Г., с рег. № 557 на НК ищецът е придобил от „ЕКО-ЕВРО-ТУР“ ЕООД, с ЕИК № 201283795, правото на собственост върху 3600/5101 идеални части от описания по-горе поземлен имот. Владението било предадено в деня на сключване на договора. Сочи се, че с договори, 1 обективирани в Нотариален акт № 118, том II, рег. № 1711, нот. д. № 246 от 10.05.2021 г. и Нотариален акт № 119, том II, рег. № 1713, нот. д. № 247 от 10.05.2021 г. на същия нотариус, „ЕКО-ЕВРО-ТУР“ ЕООД е придобило от „РОИЗ БИЙЧ“ ЕООД, с ЕИК 202213885, имота, ведно с построената в югоизточната част на УПИ двуетажна масивна административно-битова сграда, със застроена площ от 70 кв. м., както и всички подобрения, насаждения и движими вещи в имота. Тъй като владението не било предадено, „ЕКО-ЕВРО-ТУР“ ЕООД се снабдило със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 894/2021 г. на Районен съд – Несебър и било въведено във владение на 13.08.2021 г. Дружеството било въведено и във владение на процесните постройки. Срещу извършения въвод била подадена жалба до Окръжен съд – Бургас от Г. П. П., с приложен Нотариален акт № 120, том III, рег. № 2140, нот. д. № 321 от 19.04.2016 г. на нотариус Г. Г., съгласно който на „РОУЗ БИЙЧ“ ЕООД било прехвърлено право на собственост и предоставено реално ползване на 3600 кв. м. от поземления имот в следните граници: от северозапад – тютюносушилня и склад за вино, находящ се в ползваната от Г. П. П. и неговата съпруга С. А. П.а част от поземления имот; от североизток – улица, от югоизток – улица, от югозапад – улица, УПИ VI и УПИ V, а на Г. П. П. и неговата съпруга С. А. П.а били предоставени за реално ползване собствените им 1501 кв. м. от поземления имот в следните граници: от североизток – улица, от северозапад – УПИ III, от югозапад – улица, от югоизток – частта от съсобствения поземлен имот, ползвана от „РОУЗ БИЙЧ“ ЕООД. Към жалбата бил приложен и Нотариален акт № 172, том I, рег. № 2240, нот. д. № 148 от 11.06.2021 г. на нотариус Ж. Д.а, рег. № 665 на НК, с който Г. П. П. прехвърлил на сина си С. Г. П. 9/20 ид. ч. от 1501/5101 ид. ч. от поземления имот, ведно с 9/20 ид. ч. от изградените в североизточната част на имота масивна сграда – пункт за изваряване на ракия, със застроена площ от 50 кв. м., и стопанска сграда – склад, със застроена площ от 740 кв. м., обособени чрез преустройството на съществуваща сграда склад и гараж № 68 в бивш парцел VI, квартал 8 по парцеларния план, ведно със съответния процент от правото на строеж, както и съответния процент от подобренията и приращенията в имота. Ищецът счита, че договорът за дарение не е породил вещно-транслативен ефект по отношение на процесните постройки. Сочи, че с Нотариален акт № 120, том III, рег. № 2140, нот. д. № 321 т 19.04.2016 г. са прехвърлени като приращение изградените в североизточната част на имота масивна постройка – пункт за изваряване на ракия, със застроена площ от 50 кв. м., както и стопанска постройка – склад, със застроена площ от 740 кв. м.

Изтъква се, че на 20.08.2018 г. Г. П. П. е подписал декларация, с която потвърждава, че постройките са обхванати от нотариалния акт. На следващо място, ищецът твърди, че от 19.04.2016 г. „РОУЗ БИЙЧ“ ЕООД е започнало да владее всички изградени в поземления имот постройки до 20.05.2021 г., когато са прехвърлени на „ЕКО-ЕВРО-ТУР“ ЕООД. Излагат се съображения, че последното дружество ги е владяло до прехвърлянето им на ищеца, който е присъединил владението на праводателите си.

2

Ответникът е подал отговор на исковата молба. Сочи, че е предявил иск за прогласяване на нищожността на договора за покупко-продажба от 19.04.2016 г., по който е образувано гр. д. № 927/2021 г. на Районен съд – Айтос. Излага, че е придобил поземления имот по време на брака си, ведно с изградената в югоизточната част едноетажна стопанска постройка с площ от 880 кв. м., складове, стопански постройки, тютюносушилня с площ от 450 кв. м. Едноетажната постройка била надстроена с още два етажа. В имота имало и изграден пункт за изваряване на ракия с площ от 50 кв. м., в който извършвал стопанска дейност. Поради липса на средства за развиване на стопанска дейност се обърнал към своя познат Н. Д. Г. – управител на „РОУЗ БИЙЧ“ ЕООД за предоставяне на заем. Договорили се да бъде предоставен заем в размер на 37 000 лв., а за обезпечение ответникът да прехвърли идеална част от поземления имот, както и два етажа от триетажната сграда в имота.

Уговорили се имотът да бъде върнат обратно след изплащане на заема. Твърди се, че договорът е нищожен поради липса на съгласие, противоречие с чл. 152 и чл. 209 ЗЗД и привидност. На следващо място, ответникът твърди, че винаги той е владял процесните имоти до незаконното му отстраняване от частен съдебен изпълнител. Изтъква, че процесните постройки не са приращение, а са самостоятелни обекти.

Другите ответници не са подали отговор на исковата молба в предоставения им срок.

По допустимостта:

Ищецът е направил възражения за недопустимост на предявените искове.

Първото е, че ищецът извежда правото си на собственост от декларация от 20.08.2018 г., подписана само от първия от ответниците, а не на документ за собственост, удостоверяващ права. Освен това се изтъква, че ищецът се е позовавал на приращението, евентуално на давност, с което на практика е признавал, че не разполага с титул за собственост. Според съда тези доводи касаят основателността на иска, а не допустимостта му. Ищецът не извежда правото си на собственост от декларация, а се позовава на придобивния способ приращение по чл. 92 ЗС.

Второто възражение е, че с иска се цели оспорване на правна сделка, по която ищецът не е страна. Поради това ищецът не разполагал с правен интерес. Съдът намира, че възражението е неоснователно, доколкото искът за установяване, че ищецът е собственик на поземлен имот, а не за оспорване на правна сделка. Правният интерес за водене на исковете се извежда от това, че ответникът оспорва правото на собственост на ищеца. В този смисъл е например подадената на 17.08.2021 г. жалба до Окръжен съд – Бургас (л. 19 от делото).

Ищецът е направил и възражение за нередовност на исковата молба поради липса на описание на процесните сгради по кадастър. Съдът го е оставил без уважение, тъй като според практиката на ВКС (например 3

Определение № 508/20.12.2010 г. по ч. гр. д. № 478/2010 г. на ВКС, II г. о.) индивидуализацията на недвижимия имот съобразно кадастралните данни не е част от изискванията за редовност на исковата молба. Кадастралните данни могат да бъдат събрани в хода на исковото производство както чрез представяне на скица, така и чрез други доказателства (например съдебна експертиза). В случая по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чрез която са установени идентификаторите на процесните сгради съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри. Поради това съдът ще ги индивидуализира в диспозитива на решението.

След като се запозна с доказателствата по делото и след като съобрази становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е приложен Нотариален акт № 24, том I, дело № 81/1991 г. на съдия Л. Р. от Районен съд – Айтос (л. 21 от делото), с който Г. П. П., е признат за собственик на основание покупко-продажба и замяна на три поземлени имота, находящи се в землището на *** в местността „Стопански двор на ТКЗС – ***“: 1) земеделска земя, представляваща парцел VII в квартал 8 с обща площ от 980 кв. м., ведно с построената в него тютюносушилня със застроена площ от 450 кв.м.; 2) земеделска земя, представляваща парцел III в квартал 9 с обща площ от 580 кв. м., ведно с построения в него склад за вино със застроена площ от 160 кв. м.; 3) земеделска земя, представляваща парцел IV в квартал 8 с обща площ от 3600 кв. м., ведно с построените в него склад и гаражи със застроена площ от 880 кв. м. Общата площ на имотите е 5160 кв. м.

Не се спори между страните, че към момента на придобиване на имотите Г. П. П. е бил женен за С. А. Н., поради което те са придобити в режим на съпружеска имуществена общност.

Трите горепосочени поземлени имота са обединени в един (в този смисъл е скицата на л. 350 от делото, съпоставена със скицата на л. 137 от делото).

Днес поземленият имот е с обща площ от 5101 кв. м. и представлява УПИ IV в кв. 9 по плана на ***, одобрен със Заповед № РД-09-31 от 03.02.1998 г. В него са изградени административно-битова сграда с площ от 97 кв. м. и пункт за изваряване на ракия с площ от 50 кв. м. Пунктът е обособен чрез преустройството на съществуващата сграда с предназначение за склад и гараж (в този смисъл са разрешението за строеж и за ползване на л. 109-110 от делото). Според назначената по делото съдебно-техническа експертиза поземленият имот е нанесен в кадастъра с идентификатор 000151.8.34.

Пунктът за изваряване на ракия е нанесен в кадастъра с идентификатор 000151.8.34.2, а стопанската постройка – с идентификатор 000151.8.34.3.

По делото няма спор, че процесните сгради са самостоятелни обекти на правото на собственост.

С договор за покупко-продажба и за разпределение на реалното ползване, обективиран в Нотариален акт № 120, том III, рег. № 2140, нот. д. № 321 от 4

19.04.2016 г. на нотариус Г. Г. (л. 27 от делото), Г. П. П. и съпругата му С.

Атансова Н. са прехвърлили на „РОУЗ БИЙЧ“ ЕООД правото на собственост върху 3600/5101 идеални части от поземления имот, ведно с построената в югоизточната му част двуетажна масивна административно-битова сграда със застроена площ от 70 кв. м., както и ведно с всички подобрения, приращения и насаждения по продаваните недвижими имоти. Освен това на „РОУЗ БИЙЧ“ ЕООД е предоставено реалното ползване на следната площ: от северозапад – тютюносушилня и склад за вино, находящ се в ползваната от Г. П. П. и неговата съпруга С. А. П.а част от поземления имот; от североизток – улица, от югоизток – улица, от югозапад – улица, УПИ VI и УПИ V. За Г. П. П. и неговата съпруга С. А. П.а са останали 1501 кв. м. от поземления имот в следните граници: от североизток – улица, от северозапад – УПИ III, от югозапад – улица, от югоизток – частта от съсобствения поземлен имот, ползвана от „РОУЗ БИЙЧ“ ЕООД.

При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните и тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В случая съдът намира, че волята на страните поземленият имот да стане съсобствен; административната сграда и останалите подобрения, приращения и насаждения към поземления имот, сред които са и процесните сгради – пункт за изваряване на ракия и стопанска постройка (склад и гаражи), да станат индивидуална собственост на „РОУЗ БИЙЧ“ ЕООД; П.и да ползват частта от поземления имот около административно-битовата сграда, а „РОУЗ БИЙЧ“ ЕООД – останалото. Според съда желанието на страните да прехвърлят цялата собственост върху процесните сгради следва от структурирането на акта в две обособени части: за поземления имот и за административно-битовата сграда. Съсобственост се предвижда само в първата част. Подобренията, приращенията и насажденията са добавени към втората част, касаеща административно-битвата сграда, върху която не възниква съсобственост, поради което следва да се приеме, че същият режим важи и за тях. Освен това може да се предположи, че страните са разпределили ползването само върху поземления имот, а не и върху сградите, защото не са ги считали за съсобствени.