Решение № 7568 от 11.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7568 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100513204 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД срещу Постановление от 08.10.2025 г. на ЧСИ М.Б., с което е прекратено изпълнително дело № 20118380404405 по описа на ЧСИ Б., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се поддържа, че съдебният изпълнител незаконосъобразно е прекратил изпълнителното производство, макар взискателят регулярно да е искал извършването на изпълнителни действия, с което срокът на перемпцията да е прекъсван. Освен това се посочва, че длъжникът е починал на 30.08.2022 г., от който момент изпълнителното дело е спряло, респективно е спрял да тече и срокът на перемпцията, до конституирането на наследниците. Поддържа се, че взискателят не бил уведомен за настъпилата смърт, поради което бил лишен от възможност да посочи наследниците на длъжника. С посочените съображения се иска обжалваното постановление да бъде отменено.

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл. 436, ал.

3 ГПК, в които се поддържа, че жалбата е недопустима и неоснователна. Изложени са подробни съображения, че изпълнителното производство е законосъобразно прекратено поради настъпила перемпция.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира следното от фактическа страна:

С изпълнителен лист от 10.05.2000 г. Е.П.И. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД 1312,05 лв. главница и 250,26 лв. лихва за забава. Върху изпълнителния лист е извършено отбелязване, че с протокол от 13.12.2010 г. изп. д. № 3068/00 г., съд.уч. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1 ГПК и че покана за доброволно изпълнение е връчена на 03.05.2004 г.

На 01.07.2011 г. „Топлофикация София“ ЕАД е подало до ЧСИ М.Б. молба за образуване на изпълнително дело, като е образувано изп. д. № 4405/2011 г. по описа на 1

ЧСИ М.Б..

През 2011 г. са изпратени запорни съобщения до множество банки, като няма данни да се е стигнало да налагане на ефективен запор и събиране на суми. През 2015 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника, но същият не е изпълняван, тъй като същата е била под размера на минималната работна заплата. На 17.04.2015 г. е връчено съобщение на длъжника Е.И., че съдебният изпълнител пристъпва към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи на посочен в съобщението адрес.

На 02.06.2015 г. е вписана възбрана върху ½ ид. ч. от недвижим имот на длъжника в гр. София.

По изпълнителното дело са извършвани множество справки и са изпращани запорни съобщения, но не са установени вземания на длъжника към работодатели или банки, които да бъдат запорирани.

На 21.04.2020 г. взискателят е поискал извършването на справки и евентуално пристъпване към опис и оценка на движимите вещи на длъжника.

На 17.06.2025 г. отново е поискано извършването на справки, налагането на запори и пристъпването към опис о оценка.

Представено е удостоверение за наследници, от което се установява, че длъжникът Е.П.И. е починала на 30.08.2022 г.

С Постановление от 08.10.2025 г. ЧСИ М.Б. е прекратил изпълнително дело № 20118380404405, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване, при представен документ за внесена държавна такса в необходимия размер, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Според чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК взискателят може за обжалва прекратяването на принудителното изпълнение. Според чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК е прието, че това прекратяване настъпва по силата на закона, без значение дали съдебният изпълнител е издал постановление за прекратяване. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. Перемпция не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, в случай че предходният изпълнителен способ се е осъществявал. В посочения смисъл е Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК.

Като се имат предвид гореизложените съображения, съдът намира, че изпълнително дело № 20118380404405 по описа на ЧСИ М.Б. е прекратено на 01.07.2013 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а издаденото Постановление от 08.10.2025 г. е законосъобразно. В случая след подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело на 01.07.2011 г. не са искани и не са осъществявани изпълнителни действия в продължение на повече от две години, поради което перемпцията е настъпила още на 01.07.2013 г. Изпращаните запорни съобщения не са 2 дали резултат, тъй като длъжникът не е имал банкови сметки в съответните банки, не е получавал трудови възнаграждения, а пенсията му е била несеквестируема. Ето защо, съдът приема, че през тези години не е осъществявано изпълнение и не са искани от взискателя изпълнителни действия. Извършваните след тази дата действия по изпълнителното дело са без правно значение, но следва да се посочи, че дори да бъдат съобразени, то отново срокът на перемпцията се явява изтекъл към момента на издаване на процесното постановление. Така например опис на движими вещи не е осъществяван, а след наложената на 02.06.2015 г. възбрана на недвижим имот в продължение на повече от две години също не са искани и осъществявани действия по изпълнението. Без значение е настъпилата на 30.08.2022 г. смърт на длъжника, тъй като към този момент изпълнителното производство е било прекратено по право.

Предвид гореизложеното, подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата „Топлофикация София“ ЕАД срещу Постановление от 08.10.2025 г. на ЧСИ М.Б., с което е прекратено изпълнително дело № 20118380404405 по описа на ЧСИ Б., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3