Решение № 2813 от 24.06.2019, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15139/2018
- Вид
- Решение № 2813
- Подписан
- 24.06.2019
- В сила
- 15.08.2019
- Състав
- НЕЛА КРЪСТЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.46, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е Н И Е
№
2813 / 24.6.2019г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 07.06.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА при секретар А.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15139 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по молба на „В.Е.В.'' ЕАД, ЕИК
А.И., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изп. директор Б***, чрез адв. А*** - ВАК, в качеството на процесуален представител, адрес за връчване на призовки, съобщения и книжа: гр. Варна, ул.„ *** "№12, офис 2,, с правно основание чл.422 ГПК, за приемане установено, че ответника В.С.С. ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за връчване на призовки, съобщения и книжа: гр.Малко
Търново, обл.Бургаска жк"
*** " бл.1, вх.2,ет.1, ап.3, ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА за потребена и незаплатена топлинна енергия по партида 7320 за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“ ***“, бл.***, вх.6, ап.12, сумата в общ размер 1425.35 лева /хиляда четиристотин двадесет и пет лева и тридесет и пет стотинки, от които:
- главница 3.85 лева за периода от м. 04.2016 г. до м. 04.2016 г. вкл. и лихва 0.59 лева за забава за периода от 01.06.2016 г. до
27.11.2017 г.,
- главница 857.41 лева за периода от м. 11.2016 г. до м. 04.2017 г. вкл. и лихва 54.52 лева за забава за периода от 01.01.2017 г. до 27.11.2017 г.,
- главница 497.57 лева за периода от м. 06.2017 г. до м. 09.2017 г. вкл. и лихва 11.41лева за забава за периода от 01.08.2017 г. до 27.11.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателно погасяване на задължението, които суми са присъдени с издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 112/2018г., 11 състав по описа на ВРС.
Моли се, при уважаване на претенцията, да бъдат присъдите извършените в производството съдебни разноски и адвокатски хонорар.
Обстоятелствата, от които се твърди че произтичат претендираните с исковата молба права, се свеждат до следното: В исковата молба ищецът твърди, че в изпълнение на Разпореждане № 35530/05.09.2018г. по ч.гр.д. №112/2018г., 11 състав по описа на ВРС, с което са били дадени указания на заявителя, че по делото е постъпило възражение на основание чл. 414 от ГПК от В.С.С., в качеството й на единствен наследник по закон на починалия в хода на производството длъжник Д***, се завежда настоящата искова молба от заявителя „В.Е.В." ЕАД, ЕИК А.И., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предмет на иска е установяване на задълженията на починалия в хода на заповедното производство длъжник Д***към ищеца за заплащане на дължими суми за потребена и незаплатена топлинна енергия по партида 7320 за топлофициран имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. ***, бл.***, вх.6, ап.12 и неплащането на начислените и дължими суми във връзка с тази доставка от Д***, в качеството й на потребител на топлинна енергия.
Видно от заявеното в заповедното производство, претендираните вземания са за - главница 3.85 лева за периода от м.04.2016 г. до м. 04.2016 г. вкл. и лихва 0.59 лева за забава за периода от 01.06.2016 г. до 27.11.2017 г., главница 857.41 лева за периода от м.11.2016г. до м. 04.2017 г. вкл. и лихва 54.52 лева за забава за периода от 01.01.2017 г. до 27.11.2017 г., главница 497.57 лева за периода от м.06.2017г. до м.09.2017г. вкл. и лихва 11.41лева за забава за периода от 01.08.2017 г. до 27.11.2017г.
Сочи се, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение. Починалият в хода на заповедното производство длъжник Д***, в качеството му на собственик на топлоснабдявания имот през целият процесен период, е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 ЗЕ. Починалият в хода на заповедното производство длъжник Д***се легитимира като собственик на топлофицираният недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. ***, бл.***, вх.6, ап.12 с Договор №5657/06.03.1984г., издаден от ОНС - Варна, видно от справка за собствениците и носителите на други вещни права за един имот от КРНИ, направена по електронен път. Видно от справки в СВ - Варна по ЕГН на починалият в хода на заповедното производство длъжник Д***няма вписани сделки в СВ - Варна.
В изпълнителното производство по изп. дело № 8029/2016г. по описа на ДСИ при ВРС, образувано от „В.Е.В."ЕАД срещу длъжника Д ***за задълженията на длъжника за топлинна енергия за предходни периоди от време е установено, видно от приложената към писмените доказателства справка от ТД на НАП гр.Варна, че Д***е декларирала в качеството си на собственик топлофицираният имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. ***, бл.***, вх.6, ап.12. Излага се от ищецът, че не разполага с документа за собственост, с който Д***се легитимира като собственик, поради което и прави доказателственото искане по точка две за снабдяване с документа за собственост.
За задълженията на Д***, предмет на изпълнителното производство по изп. дело №
8029/2016г. по описа на ДСИ при ВРС, излага, че е сключен договор за встъпване в дълг на дата 22.03.2016г. с ответника В.С.С., който прилага към доказателствата към настоящата искова молба.
Сградата е присъединена към топлопреносната мрежа, топлофицирана е и не е прекъсван достъпа и доставката на топлинна енергия за нея.
Присъединяването на Етажната собственост на адрес: гр.Варна, ж.к. ***, бл.***, вх.6 към топлопреносната мрежа на "Топлофикация-Варна" ЕАД, е извършено през 1994 г. Съгласно нормативната уредба продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, включително за общите части в сграда - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Законът регламентира влизането в сила на общите условия в едномесечен срок от публикуването им, без писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, те влизат в сила за заварените потребители (какъвто е конкретният случай) на топлинна енергия в едномесечен срок от публикуването им. От 13.01.2008 г. и до настоящия момент са в сила и действат в отношенията между страните Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация -Варна" ЕАД на потребители за битови нужди, публикувани във в-к „Черно море" на 13 декември 2007 г., приложени като доказателство по делото и одобрени с Решение на ОУ - 062/19.17.2007 г. на ДКЕВР.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ предвижда също, че потребителите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
С изложеното, ищецът обосновава правният си интерес от предявените искови претенции.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът В.С.С.
ЕГН **********, с който се изразява становище за допустимост, но основателност на исковата претенция.
В отговорът е изложено, за сведение на съда, че ответницата преговаря с ищеца за постигане на споразумение за разсрочено плащане на дълга и прекратяване на делото.
С подаване на исковата молба с правно основание чл.422 ГПК, от ищецът по делото „В.Е.В.“ЕАД, е изразено становище от ответницата, че подаденото от В.С.С. възражение срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№112/2018г., 7 състав по описа на ВРС, е след двуседмичния срок от връчването на заповедта за изпълнение и същата е влязла в сила, при което издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 112/2018г., 7 състав по описа на ВРС е влязла в сила, с оглед дадените указания от заповедния съд с Разпореждане № 35530/05.09.2018г. по ч.гр.д. №112/2018г., 7 състав по описа на ВРС подаваме в срок настоящата искова молба.
По допустимостта на производството по делото, съдът намира следното:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. №112/2018г. на
ВРС, ХІ-ти състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответник Д. П. К., в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 03.01.2018г.
Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 60/4.1.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на Длъжник
Д***ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „В.Е.В.“ ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б***, следните суми, дължими на основание потребена и незаплатена топлинна енергия по партида 7320 за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. „***“, бл. ***, вх.6, ап.12, а именно: сумата в размер на 3,85 лв., представляваща главница за периода от м.
04.2016г. до м. 04.2016г. вкл., лихва за забава в размер на
0,59 лева за периода от
01.06.2016г. до
27.11.2017г., сумата в размер на 857,41 лв., представляваща главница за периода от м. 11.2016г. до м. 04.2017г. вкл., лихва за забава в размер на
54,52 лева за периода от
01.01.2017г. до
27.11.2017г., сумата в размер на 497,57 лв., представляваща главница за периода от м.
06.2017г. до м. 09.2017г., лихва за забава в размер на
11,41 лева за периода от
01.08.2017г. до
27.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда - 03.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 28,51 лв., представляваща разноски по производството за заплатена държавна такса и сумата в размер на 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
В хода на производството е установено, че след издаване на процесната заповед за изпълнение длъжника Д***, е починала – на 07.03.2018г.
Установено е било, че единствен неин наследник се явява дъщеря й В.С.С.
ЕГН **********.
На 14.08.2018г. е регистрирано в деловодството на ВРС възражение от В.С.С. ЕГН **********, срещу издадената заповед, на основание чл.414 ГПК, постъпило с пощенски плик, с печат от 10.08.2018г.
Видно от приложено на л.52 от делото съобщение, изпратено до В.С.С. ЕГН **********, с което й е връчена Заповедта за изпълнение, в същото е отразена дата на връчване 25.07.2018г., без да е посочено лицето „получател“ с три имена, длъжност и без отразяване, да е поето задължение за предаване на адресата, така както е изискването съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2 от ГПК. Налице е само подпис/без имена на положилото този подпис лице/, и печат на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово.
При изложеното, заповедния съд е дал указания до В.С.С. ЕГН **********, в едноседмичен срок да представи доказателство за подаване в срок на възражението, а именно: обратна разписка или друг документ, удостоверяващ, че възражението е подадено по пощата преди датата 09.08.2018г.
В рамките на така предоставения срок, с молба от 03.09.2018г., В.С.С. ЕГН **********, е представила доказателства, че Заповедта й е връчена на 01.08.2018г., като на 25.07.2018г. съобщението е било получено от нейния работодател РДГП-Елхово и препратено на ГПУ-Малко Търново, където е получено на 31.07.208г., видно от поставена резолюция върху съобщението за връчване на Заповедта, издадена на основание чл.410 ГПК.
При изложеното, настоящия състав, приема че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, е постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и ответник в настоящото производство, за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение/на 13.09.2018г./ и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. №112/2018г. на ВРС, ХІ-ти състав/на 04.10.2018г./. Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.
Ищцовото дружество поддържа предявените искове и в с.з. моли с оглед изявлението на ответницата, за постановяване на решение по делото при признание на исковете.