Решение № 1420 от 31.10.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1420 гр. Велико Търново, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря СВЕТЛА М. И. като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20244110100925 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по подадена от "В. и К. Й." О. – град *** срещу В.

И. В. искова молба. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че последното е извършва услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води, включително за обект в град ***, ул. ***, вх. ***, за който в ищцовото дружество има разкрита партида, с абонатен № *** на името на И.

В. Н., който е починал, а ответникът е един от наследниците му. Сочи, че за ползваните в имота горепосочени услуги в периода от 13.03.2019 година до 13.02.2023 година са издадени 33 броя фактури, подробно описани в исковата молба, на обща стойност 720.64 лв. Твърди, че задължението за заплащане на стойността на консумирана вода по фактурите не е било изпълнено в срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ.

Посочва, че същите са одобрени от ДКЕВР, с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 година и публикувани в централен и местен ежедневник. Развива съображения, че на основание чл. 44 от ОУ върху неплатените суми по отделните фактури е начислена мораторна лихва, считано от 30 дни след дата на всяка фактура до подаване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда, чийто общ размер възлиза на 195.27 лв. За тези суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 3824/2023г. на ВТРС срещу В. И. В. и Т. И. В.а, като по отношение на последната заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение спрямо ответника е връчена по 1 реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск срещу него. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца срещу ответника по горепосочените фактури за сумата в размер на 360.32 лв. – ½ от главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за периода от 13.03.2019 година до 13.02.2023 година, както и сумата от 97.63 лв. – ½ от мораторна лихва за забавено плащане, за които вземания има издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 3824/2023г. на ВТРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането. Направено е искане да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Процесуалният представител на ответника навежда възражение за погасяване по давност на вземанията по първите 13 броя фактури, които са на обща стойност 352.42 лева, от които от ответника се претендират 176.21 лева, като с погасяването на главното задължение се погасява и задължението на акцесорната претенция за лихва за забава по тези фактури. Посочва, че по останалите 20 фактури задължението на ответника е в общ размер на 217.24 лева, която сума представлява сбор от главница и лихва за забава в размер, посочен в исковата молба, като в срока за подаване на отговор на исковата молба сумата в размер на 230.00 лева е заплатена на ищцовото дружество по посочената по Ч.гр.д. № 3824/2023 година банкова сметка. Направено е искане този факт, настъпил след образуване на делото да бъде съобразен при постановяване на решението по делото. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният по делото иск за установяване вземането на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми. В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка с ответника при общи условия, включително, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния недвижим имот /не е спорно по делото/, основанието и размера на вземането си за главница и лихви т.е. изпълнение на задълженията си за доставяне на питейна вода и в какво количество, както и за пречистване на отпадни води и канализация по отношение имота на ответника за процесния период /не е спорно по делото/, а също така й наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава, както и настъпването на обстоятелства, водещи до спирането или прекъсването на сроковете за погасяване на задълженията по давност. в 2 тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу предявения иск, включително погасяване на задълженията по давност и чрез плащане.

Обстоятелствата, свързани с наличието на валидна облигационно правоотношение между страните при общи условия, включително, че ответникът е потребител на ВиК услуги за недвижим имот в град ***, ул. ***, вх. ***, за който в ответното дружеството е разкрита партида с абонатен № *** на името на наследодателя на ответника, како и изпълнение на задълженията от страна на ищцовото дружество за доставяне на питейна вода в претендираните количества, и за пречистване на отпадни води и канализация по отношение имота на ответника за процесния период, не са спорни по делото, а и се установяват от събраните по делото доказателства.

С исковата молба се претендира заплащането на ½ от стойностите по фактури, издадени за ползвана питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за периода от 13.03.2019 година до 13.02.2023 година, както и ½ от стойността на законната лихва, начислена върху сумите по фактурите за периода от падежа на всяка една от издадените фактури до 27.11.2023 година, доколкото ответникът, наред с Т. И. В.а, в качеството им на наследници на И. В. Н. се явяват потребители на ВиК услуги - обстоятелство, което не се оспорва.

Частично основателно се явява възражението на процесуалния представител на ответника за погасяване на част от задълженията по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват задълженията за периодични плащания, каквито са задълженията за цената на ВиК услуги /ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. Чл. 114, ал. 1 ЗЗД пък предвижда, че давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо и доколкото се касае за срочни задължения, давността започва да тече от момента на настъпване на падежа на всяко вземане. Съгласно действащите общи условия на ищеца потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Предвид изложеното и доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания е подадено на 19.12.2023 година, задълженията по фактурите с падеж на плащане преди 19.12.2020 година са погасени по давност, т.е. за първите 12 фактури на обща стойност 324.54 лева, от които от ответника се претендира сумата в размер на 162.27 лева, доколкото падежът на задължението по Фактура № 32316287 от 30.11.2020 година настъпва на 30.12.2020 година, респективно – към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 19.12.2023 година, не е изтекъл срокът по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за погасяване на задължението по давност. С погасяване на главното задължение се погасяват и начислените акцесорни задължения за лихва за забава по тези фактури, възлизащи на обща стойност 120.21 лева, от които от 3 ответника се претендира сумата в размер на 60.11 лева.

Непогасени по давност обаче са останали задълженията по фактури, издадени в периода от 30.11.2020 година до 28.02.2023 година, на обща стойност от 396.10 лева, от които от ответника се претендира сумата в размер на 198.05 лева. Доколкото задълженията по тези фактури не са заплатени на падежа на всяко едно от тях, върху сумите се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на он-лайн калкулатор, съдът намира акцесорната претенция за обезщетение за забава за доказана в размер на 75.06 лева за периода от 30.12.2020 година, съответно от изтичането на 30дневен срок от издаването на всяка следваща фактура до 27.11.2023 година, от която от ответника се претендира сумата в размер на 37.53 лева.

Видно от Вносна бележка от 24.06.2024 година /л. 47/, по сметка на ищцовото дружество е внесена сумата в размер на 230.00 лева, с основание “задължение по партида *** 1.12.2020-13.02.2023 гл. и лихви ГРД 925 24г. ВТРС“, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да съобрази извършеното в хода на процеса плащане, което не е оспорено от ищеца. Следва обаче да се има предвид, че със Заповед №1569 от 22.12.2023 година по Ч.гр.д. № 3824/2024 година на ВТРС, длъжникът е осъден да заплати на ищцовото дружество и законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.12.2023 година до окончателното изплащане на задължението.

Изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на он-лайн калкулатор, съдът намира, че законната лихва върху непогасената по давност част от главницата, която се претендира от ответника /198.05 лева/ към датата на извършване на плащането 24.06.2024 година, възлиза в размер на 14.29 лева.

Доколкото заплатената от ищеца сума не е достатъчна да погаси задълженията по издадената заповед за изпълнение, които не са погасени по давност, изцяло и с оглед предвидената в ОУ поредност за погасяване на задълженията – чл. 37 ОУ, съдът намира, че с внесената сума от 230.00 лева е погасена главницата в размер на 198.05 лева и част от обезщетението за забава в размер на 31.95 лева, респективно – дължимо е останало част от обезщетението за забава в размер на 5.58 лева за периода от 30.12.2022 година до 27.11.2023 година, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.12.2023 година до изплащане на задължението – 24.06.2024 година, в размер на 14.29 лева.

Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният по делото установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК се явява основателен и доказан за сумата в размер на 5.58 лева - мораторна лихва за забавено изпълнение на главницата по съответните фактури за периода от 30.12.2022 година, респективно – от падежа на всяка една от издадените фактури до 27.11.2023 година, както и за сумата в размер на 4

14.29 лева законна лихва върху главницата в размер на 198.05 лева, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.12.2023 година до окончателното изплащане на задължението - 24.06.2024 година, за които суми е издадена Заповед № 1569 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2023 година по Ч.гр.д. № 3824/2023г. по описа на Районен съд - Велико Търново.

В останалата част предявеният по делото иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 360.32 лева – главница за ползвана питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за обект в град ***, ул. ***, вх. ***, с абонатен № ***, за периода от 13.03.2019 година до 13.02.2023 година, и за сумата в размер на 92.05 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяка една от издадените фактури до 27.11.2023 година, се явява неоснователен /погасени по давност за сумата в размер на 162.27 лева – главница и за сумата в размер на 60.11 лева – мораторна лихва и погасени поради плащане за сумата в размер на 198.05 лева – главница и за сумата в размер на 31.95 лева – мораторна лихва/, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тези му части.