Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2386 от 17.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43477/2022
Вид
Решение № 2386
Подписан
17.02.2023
В сила
28.12.2024
Състав
СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1 · Закон за общинската собственост
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.31 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 2386 гр. С, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря Е И като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110143477 по описа за 2022 година

Предявен е иск от С. Б. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „Д 2“, бл. .., чрез адв. С., със съдебен адрес град С, ул.“А“ №. .... срещу С О, ЕИК ...., с адрес гр.С, ул.”М” № 33, представлявана от кмета Й Ф за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 20 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от инцидент, настъпил на 07.03.2021 г. на тротоара пред вх. В на бл. 404 в ж.к. „Д 2“ в гр. С, ведно със законната лихва от 07.03.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 479.30 лв. обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от същия инцидент, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2022 г., до окончателното изплащане на дължимото.

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 07.03.2021 г. около 22:30 ч. в гр. С, вървейки по тротоара пред вх. В на бл. 404 в ж.к. „Д 2“ в тъмната част на денонощието, при ясно и сухо време, ищцата се спънала в стърчащо на около 7 см. от земята желязо и е паднала, при което е получила разкъсване на екстензорното сухожилие на пети пръст на лявата ръка, фрактура на проксималната фаланга на пети пръст на същата ръка, контузия на долната челюст и счупване на преден зъб. Заявява, че е получила силна болка, оток и деформация в областта на лявата ръка и челюстта, както и ограничение и болка при движение, затруднено хранене и говорене. Посочва, че при падането е счипила и очилата си. Твърди, че в резултат на инцидента е претърпяла операция на лявата ръка и операция на зъбите.

Излага, че вследствие на инцидента в продължение на месеци е търпяла следните неимуществени вреди: изпитвала силна болка в ръката, челюстта, зъбите и главата, проблеми със съня, било затруднено храненето й, трудно се обслужвала сама, не се справяла с домакинството, не се виждала с приятели и не излизала, изпитвала безпокойство и срам от външния си вид, поради което станала раздразнителна и напрегната, ограничила е социалните си контакти за около година, през което време силно е било намалено самочувствието й, не изпитвала радост и удоволствие от живота, била депресирана, като заявява, че посочените неимуществени вреди продължават и към настоящия момент.

1

Излага, че вследствие на инцидента е претърпяла и следните имуществени вреди: 260 лв., представляваща сума за лечение на счупения на ищеца зъб; 180 лв., представляваща заплатена сума за рехабилитация на ръката на пострадалата; 1 039,30 лв., представляваща цена за закупуване на нови очила на ищцата.

В исковата молба се обосновава наличието на пряка причинно-следствена връзка между описани вреди и противоправното поведение на ответната община, която е допуснала противоправно бездействие и носи обективна отговорност за чужди виновни противоправни действия - на лицата, на които е възложила работа за поддържане на тротоарите и улиците в безопасно състояние за пешеходците, доколкото същите са нейна собственост съгласно пар.

7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА.

По така изложените съображения се твърди, че е налице основанието на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за търсене на имуществена отговорност на ответника - същият е имал противоправно поведение, което е в пряка причинна връзка с претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди и поради това за ответника възниква задължение да я обезщети.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който оспорва предявените искове по основание и размер.

Излага, че законово задължение да поддържа прилежащите на блока части в надлежен и безопасен вид, имала съответната етажна собственост, поради което С О не била материалноправно легитимирана да отговаря по исковете.

Оспорва инцидентът да е настъпил на соченото в исковата молба място, а именно – тротоар, като твърди, че процесната част от пътя била затревена, а съгласно Наредба № 1 от 10.03.1993 г. се забранявало газенето на тревата, поради което счита, че ищцата е осъществявала неправомерно поведение при осъществяване на инцидента. Оспорва ищцата да е търпяла твърдените болки и страдание вследствие на настъпилия инцидент, като посочва, че същата не е спазвала стриктно предписаното й лечение, кактои че инцидентът не е засегнал цялата й ръка, а само пети пръст на същата. Сочи, че доколкото повечето хора в ежедневието си използвали предимно дясната си ръка за извършване на рутинната си дейност, то посочената травма на лявата ръка не била пречка за водене на нормален живот, както и че същата не обуславяла и намалена обща подвижност или непоправимо загрозяващ ефект.

Отбелязва също, че през процесния период е била обявена в страната извънредна епидемиологична обстановка, която също налага рестрикции на гражданите за излизането им и свободното им придвижване навън.

По отношение на уврежданията в лицевата част на ищцата, счита, че документът, установяващ същите бил издаден от лекар без необходимата специалност, както и че не се описвали никакви наранявания в лицевата област, поради което твърди, че възстановяването на ищцата е протекло бързо и без дълготрайни последствия върху здравето и самочувствието й.

Излага, че намиращите се участъци пред блок 404, вх. В, ж.к. „Д“, за които отговаряла общината, били надлежно поддържани от ответника. В тази връзка оспорва да е налице виновно и противоправно действие от страна на служител на ответника, доколкото е бил налице план за поддържане на тротоарите и обществените пространства на територията на общината.

В условията на евентуалност релевира съпричиняване от страна на ищцата, доколкото същата е преминавала през необособен за това терен.

Ответникът оспорва исковете и по размер, като за иска за неимуществени вреди сочи, че той не е съответен на въведения в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост, а за иска за имуществени вреди, че същият е недоказан.

2

Сочи, че ищцата е осъществила неправомерно бездействие, доколкото същата живяла в блока, пред който се е реализирал инцидентът и не е съобщила на надлежния орган за съществуващите нередности.

Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира и разноски по производството.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са съдебно-медицинска експертиза и съдебно-техническа експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите като писмени доказателства, а именно епикриза от УМБАЛ „Смед“ и медицински протокол от УМБАЛ „Смед“ се установява, че ищецът е бил приет за оперативно лечение на 08.03.2021 г., с диагноза лезио тендини мускулус екстензори дигити миними манус синистра, фрактура осисфаланги проксималис № 5 манус синистра, постъпваща при задоволително общо състояние, с болка и оток в областта на пета МКФС на ляв горен крайник, ограничени и болезнени пасивни и активни движения в пета МКФС.

Изписана е на 11.03.2021 г. със стабилно общо състояние и добре зарастваща оперативна рана, като е предписана рехабилитация.

От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение от УМБАЛ „А“ се установява, че е налице разкъсване на екстензорното сухожилие на пети пръст на лявата ръка; фрактура на проксималната фаланга на пети пръст на същата ръка, като е посочено, че травматичните увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива, като същите са причинили на ищцата трайно затруднение в движенията на левия горен крайник.

По делото е представена фактура № ... за сумата в размер на 1 039,30 лв. за диоптрични очила, както и три броя фактури на обща стойност 180 лв. за извършена рехабилитация с приложени 3 броя фискални бонове за заплащането им.

Представени са още амбулаторен лист от 29.03.2021 г. от „Г Д К“ за извършена девитализация на зъбна пулпа, фактура за сумата от 260 лв. за извършената девитализация, заедно с касов бон за заплащане на сумата.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Л М Х. и Х Г Г. Свидетелят Х. посочва, че е дъщеря на ищцата и че вечерта на 07.03.2021 г. около 22:30 ч. са се прибирали двете от денонощния магазин, разположен в близост до бл. 404., като вървейки към вкъщи по тротоара и без улично осветление, ищцата се е спънала и политнала напред. Свидетелката посочва, че е била отляво, а ищцата от нейно дясно, като първоначално не е видяла в какво се спъва майка й, но впоследствие е забелязала метална тръба, която стърчала над самия тротоар с няколко сантиметра, широка колкото малка бутилка. Заявява, че ищцата е паднала по лице, след което е стояла на земята неподвижна.

Посочва, че като е паднала, майка й се е подпряла на лявата си ръка. След което свидетелката й се е притекла на помощ и й е помогнала да се изправи. Заявява, че са се качили в апартамента, като ищцата трудно си е съблекла якето, тъй като много я е боляло ръката, като в същото време е текло и много кръв, поради което свидетелката се е обадили на сестра си да закара ищцата в болница. Посочва, че след инцидента майка й не е можела да се обслужва сама, като е изпитвала силни болки дълго време, около два месеца е била с гипс и е ходела на рехабилитации, не е можела да се храни, като свидетелката й е приготвяла храна и се е грижила за нея, за което ищцата е ставала раздразнителна, тъй като била свикнала да се оправя сама. Сочи, че е отсъства от работа около два месеца, както и че са виждали желязото и преди, но в деня на инцидента е имало паднали листа и не се е виждало.

3

Заявява още, че при падането си, ищцата е носила диоптрични очила, които са се счупили вследствие на инцидента, като ищцата си е купила същия клас очила на мястото на счупените. Свидетелства, че ищцата дълго време е имала проблеми със съня, тъй като от болката трудно се е обръщала, като всичко й се е отразило и психически, била е стресирана, като е излизала от вкъщи, заобикаляла е мястото доста дълго време. Свидетелката сочи, че случилото се е повлияло и върху самочувствието на ищцата, последната се е срамувала и не искала в продължение на месеци да се вижда с хора, тъй като е била обезобразена в лицето, доколкотото е била с подута уста, като е имала и хематоми, преди инцидента ищцата е била социален човек, като след това е спряла да излиза, не е искала да е сред хора и се е срамувала от визията си за доста дълъг период от време. Посочва, че болките в зъба продължавали и към настоящия момент, както и че лявата ръка е била водещата за майка й, поради което същата е била неработоспособна. Сочи още, че 30-40 минути след инцидента са потърсихли медицинска помощ, като ищцата е ходила на рехабилитации, шест седмици е била с гипс и е започнала да се самообслужва сама след около втория месец.

Свидетелят Г заявява, че познава ищцата от преди 40 години, като са приятелки.

Посочва, че знае за инцидента от м.03.2021 г., доколкото контактували ежедневно с ищцата, като на 08.03.2021 г. последната й се е обадила в късните часове, като е звучала много зле.

Заявява, че след като ищцата се е прибрала вкъщи свидетелката е ходила да й помага, сочи още, че е видяла ищцата седмица-две след инцидента, като същата е изглеждала много зле, не е могла да работи, да си върши домашната работа, доколкото е била левичар, не е можела да се обслужва, да се храни сама, да се облича, наранени й били зъбите, устните, лявата ръка, психически не е била добре, като не се е чувствала стабилна и физически, два-три месеца е ходила по лекари, зъболекари.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза, се установява, че получените от ищцата травматични увреждания са в резултат на описания от нея инцидент, посочено е, че травмата на лицето е в една анатомична област – кожата между носа и горната устна, самата горна устна, което отговаря да е получено от терена.