Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 366 от 10.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1134/2025
Вид
Решение № 366
Подписан
10.07.2026
Състав
Николай Грънчаров, Вили Дацов, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 207 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 207-209 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 208, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 208, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 207-209 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32, т. 2, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 357, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 483 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 1, т. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18ж · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 13 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Благоевград, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200501134 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. Ц. С., ЕГН **********, А. Б. А., ЕГН **********, Л. С. И., ЕГН **********, Б. Л. Б., ЕГН **********, и С. Л.

Б., ЕГН **********, подадена чрез адв. А. И., срещу Решение № 210 от 20.02.2025 г. по гр. д. № 338/2024 г. по описа на Районен съд Б.. С обжалвания съдебен акт е: 1/ признато за установено по предявения от П. А. П., ЕГН **********, и Я. И. Т., ЕГН **********, срещу А. Б. А., Л. С. И., Б. Л. Б., С. Л.

Б. и Н. Ц. С. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. А. П. и Я. И. Т. са собственици на основание изтекла придобивна давност на новообразуван имот с идентификатор № *** по плА. на новообразуваните имоти на м. „Т.“, землище на с. Л., с площ от 484 кв.м, с трайно преднА.чение на територията „селско стопанство“ и начин на трайно ползване „ниви/орна земя“, при съседи: имоти с идентификатори № ***, № *** и № ***; 2/ на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ № *** г. на нотариус Л. Х., с рег. № 586 по рег. на НК. С решението си районният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил А. Б. А., Л. С. И., Б. Л. Б., С. Л. Б. и Н. Ц. С. да заплатят П. А. П. и Я. И. Т. сумата от общо 813,12 лв., представляваща сторените по делото разноски.

Във въззивната си жалба жалбоподателите излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Намират за неверни изводите за придобивна давност.

1

Считат, че кредитираните от съда свидетелски показания са недостатъчни и непълни. Поддържат, че в нарушение на процесуалните правила съдът е приел експертно заключение, което е изготвено по друго дело и между други страни, като сочат, че ответниците не са участвали в него. Считат, че заключението касае въпроси, които са извън предмета на делото. Молят да се отмени обжалваното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска. Претендират разноски.

Постъпил е отговор на въззивна жалба на П. А. П. и Я. И. Т., подаден чрез тяхната дъщеря Л. П. П., ЕГН **********, която е техен процесуален представител по чл. 32, т. 2, предл. 2 ГПК. Въззиваемите намират жалбата за неоснователна и оспорват доводите в нея. Считат, че първоинстанционното решение е правилно. Поддържат, че то е съобразило осъщественото от тях владение. Считат, че са демонстрирали явно, че имотът е техен. Сочат, че до пролетта на 2023 г. никой не им е пречил да ползват имота. Обосновават необходимостта, поради която са провели производство по обезпечаване на доказателства. Изразяват становище, че тези доказателства могат да се използват и поддържат, че им се дължат разноски по делото. Сочат, че насрещната стрА. по делото е била представлявА. от същия процесуален представител. Молят да се потвърди първоинстанционното решение и да се остави без уважение въззивната жалба.

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирани страни с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и постъпилия отговор.

Според удостоверения за наследници с изх. № 1018279/20.02.2024 г. И. Д.

С., ЕГН ***, е починал на *** г., а неговите наследници по закон са неговата съпруга Н. Ц. С. и децата му Д. И. С., ЕГН **********, и Р. И. Д., ЕГН **********.

П. А. П. и Я. И. Т. са депозирали молба с вх. № 4621/11.05.2023 г., по която е било образувано производство по обезпечение на доказателства по чл.

207 и сл. ГПК – ч. гр. д. № 970/2023 г. на РС Б.. В молбата си те твърдят, че по време на техния брак са придобили недвижим имот в землището на с. Л., общ.

Б., м. „К.“, представляващ дворно място с изградена в него двуетажна масивна постройка – вила. Сочат, че в дворното място са били направени подобрения, като са засадени овощни дръвчета и лози, за които били поставени колове.

Твърдят, че самото дворно място е оградено с трайна ограда от колове и метална мрежа. Навеждат, че от скоро Р. И. С., като наследник на И. Д. С., е оспорвала тяхната собственост върху цялата южна половина на дворната място. Тя била изразила намерение да встъпи във владение. Била поставила колче за имотна граница и им била предала чрез трето лице да предадат владението върху частта от имота, която е разположена южно от колчето.

Молителите сочат, че с оглед на намерението им да предявят установителен иск за собственост за тях е възникнала необходимост от обезпечаване на доказателства чрез нА.чаването на геодезическа и агротехническа експертиза, вкл. с оглед на опасността оградата в претендирА.та половина от имота да бъде съборена, а границите на имота до момента да бъдат заличени, като се унищожат трайните насаждения.

Производството по чл. 207-209 ГПК е спорно и двустранно, като в него се осъществява размяна на книжа (в този смисъл определение № 608 от 2

19.09.2022 г. по в. ч. гр. д. № 604/2022 г. на Софийски окръжен съд, Сталев, Ж.

„Българско гражданско процесуално право“, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК“, „Сиела Норма“ АД, София, 2020, стр.

297). По арг. от чл. 208, ал. 5 ГПК производството по обезпечение на доказателства никога не е едностранно. Страни в него следва да бъдат страните по спорното правоотношение, а по изключение, ако молителят не е в състояние да посочи името и адреса на другата стрА., съдът й нА.чава представител (решение № 216 от 12.05.2023 г. по адм. д. № 468/2022 г. на Административен съд - Сливен). В молбата с вх. № 4621/11.05.2023 г. е посочено, че Р. И. С. е заинтересовано лице. С оглед на това производството по обезпечение на доказателства се е развило между молителите П. А. П. и Я. И.

Т. и лицето Р. И. С., която е била насрещната стрА. в това производство .

Районният съд е намерил доказателственото искане за основателно, поради което е допуснал искА.та експертиза. По делото е била представено заключение с вх. № 9867/04.10.2023 г. В о.с.з., проведено на 27.11.2023 г., са били изслушани вещите лица и е било прието експертното заключение.

След това исковия процес е бил образуван с депозирането на искова молба на П. А. П. и Я. И. Т. срещу А. Б. А., Л. С. И., Б. Л. Б., С. Л. Б. и „наследниците на И. Д. С., ЕГН ***“. С исковата молба ищците са предявили положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на новообразуван имот с идентификатор № *** по плА. на новообразуваните имоти на м. „Т.“, землище на с. Л., с площ от 484 кв.м., с трайно преднА.чение на територията „селско стопанство“ и начин на трайно ползване „ниви/орна земя“, при съседи: имоти с идентификатори № ***, № *** и № ***. Ищците са направили и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ № *** г. на нотариус Л. Х., с рег. № 586 по рег. на НК. В изпълнение на указания на районния съд ищците са уточнили, че по отношение на наследниците на И. Д. С. те предявяват своите искове конкретно срещу Н. Ц. С..

Следователно производството по обезпечаване на доказателствата се е развило между молителите П. А. П. и Я. И. Т., както и насрещната стрА. Р. И.

С., която е една от трите законни наследника на И. Д. С.. От друга стрА., исковото производство се провежда между ищците П. А. П. и Я. И. Т. и ответниците А. Б. А., Л. С. И., Б. Л. Б., С. Л. Б. и Н. Ц. С.. Налице е разминаване между насрещните страни по производството по обезпечаване на доказателствата и по исковото производство.

В исковата си молба ищците са изложили следните фактически твърдения, въз основа на които те основават своите искове. Те твърдят, че въз основа на Удостоверения № 63/1978 г. и № 128/1982 г. на ГОНС гр. Б. на тях им е било предоставено правото на ползване върху земеделски имот с площ от 1000 кв.м., находящ се в м. „К.“, землището на с. Л., общ. Б.. В тези удостоверения бил вписан единствено П. П., но ищците заявяват, че имотът винаги е бил владян съвместно от тях като съпрузи. Посочват, че през 1987 г. в процесния имот те са започнали да строят двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 34 кв.м., като грубият й строеж приключил през 1988 г. През този период от време ищците били заградили имота с ограда от бетонни колове и оградна мрежа площ, надхвърляща 1100 кв.м. Заявяват, че през 1988 г. заедно с Б. Я. /съсед на имота от юг/, ищците доброволно били отстъпили малки 3 ивици от предоставените им имоти, за да може друг съсед да има достъп до ползвания от него имот. П. П. и Я. Т. преместили с малко повече от метър цялата южна част от оградата в посока север. Така обособената ивица за достъп била допълнително нивелирА. със земекопна техника, а след 1990 г. ищците сочат, че са забелязвали И. Д. С. /наследодателя на ответницата Н. С./, да използва този проход. Ищците твърдят, че от 1988 г. до момента на подаването на исковата молба изградената ограда не била премествА., като ограденият имот имал площ от около 1100 кв.м. Ищците предприемали действия по облагородяване на почвата, която била силно камениста.

Посочват, че обработват целия имот, в който засадили лози и овощни дръвчета.

Ищците заявяват, че въз основа на оценителен протокол от 16.09.1994 г. са заплатили на Община Б. стойността на 600 кв.м. от предоставения им имот и впоследствие с Нотариален акт № *** г. на нотариус при Районен съд Б. П.

П. бил признат за собственик на недвижим имот, както следва: Овощна градина с площ от 600 кв.м., находяща се в м. „К.“, землище на с. Л., ведно с построена в него масивна жилищна сграда от 34 кв.м. Според ищците за периода от 1988 г. до началото на месец май 2023 г. те са упражнявали лично, непрекъснато и необезпокоявано владение върху целия имот с площ от 1100 кв.м. Поддържат, че са демонстрирали владението си явно и категорично пред всички трети лица, включително и И. Д. С. и членовете на неговото семейство, които поне веднъж седмично преминавали покрай имота на ищците през доброволно отстъпения от тях проход. Твърдят, че в началото на месец май 2023 г. те са били предупредени от трето лице, че не трябва да обработват повече южната половина от имота си, показано им било и колче, забито от външната стрА. на западната част на оградата, което следвало да ги ориентира докъде да преместят оградата. Впоследствие ищците получили и предложение да закупят тази южна половина срещу определена парична сума. Заявяват, че със заповед № 442/19.12.2009 г. на Областния управител бил одобрен план на новообразувани имоти в местността, въз основа на който от имота на ищците били образувани два такива – с идентификатор № *** с площ от 600 кв.м., в който попадала построената сграда, както и оспорвания имот с идентификатор № ***, с площ от 484 кв.м. За тази процедура ищците твърдят, че не са били уведомени. Посочват, че на 01.08.2022 г. с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по реда на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ № 136, том II, рег. № 5319 по нот. дело № 277/2022 г. на нотариус Л. Х. с рег. № 586 ответниците А. Б. А., Л. С. И., Б. Л. Б. и С. Л. Б., в качеството им на наследници на А. И. И., починал през * г., били признати за собственици при различни права на новообразуван имот с идентификатор № ***.

Ищците твърдят, че не са виждали тези ответници в близост до имота, както и че ищците са засадили в него лози и овошки, възрастта на 20 от които била между 12 и 30 години, като в югозападния ъгъл на имота засадили и орех, чиято възраст надхвърляла 28 години. Ищците твърдят, че на 01.08.2022 г. е бил съставен и Нотариален акт № 137 по нот. дело № 278/2022 г. на нотариус Л. Х. с рег. № 586, обективиращ покупко-продажба на посочения по-горе имот от ответниците А. Б. А., Л. С. И., Б. Л. Б. и С. Л. Б. на И. Д. С., който починал и оставил наследници, сред които била ответницата Н. Ц. С.. С оглед на изложеното ищците са предявили срещу ответниците положителни установителни искове, с които да се установи, че ищците са собственици на новообразувания имот с идентификатор № *** на основание придобивна давност.