Решение № 97 от 03.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000500131 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 1252/14.02.2020г, постановено по гр.д.№ 7729/2010г по описа на СГС, ГО, I-9 състав, са отхвърлени предявените от П. В. Г.-П., с ЕГН **********, починала на ********г и от наследниците й по закон Л. З. К., Й. В., В. В., Л. С., Д. Р., З. Р., С. В. и З. А., срещу Л. К. П. с ЕГН **********, искове с правно основание по чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, и евентуални по чл.31, ал.1 ЗЗД, по чл.27 , чл.29, ал.1 ЗЗД и по чл.87, ал.3 ЗЗД като неоснователни. Осъдени са Л. З. К., Й. В., В. В., Л. С., Д. Р., З. Р., С. В., З. А., да заплатят на Л. К. П. сумата от 2 617лв. за разноски по делото.

С въззивна жалба с вх.№ 31760/11.03.2020г Л. З. К.-починала, с конституирани наследници Г. Г. К. и З. Г. К., и от Й. В., Л. С., В. В., С. В. /починал и на негово място конституиран по делото наследник –В. А./, З. А., З. Р. и Д. Р., е обжалвано решението с доводи, че е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Сочат, че съдът не е съобразил, че свидетелските показания на св.А. С. Ц. и Г. И. М. противоречат на свидетелските показания на П. А. П.. Позовават се на заключението на съдебно-медицинската експертиза, че ищцата е възприемала 20-30% от говорната реч, отделни думи, изречени на близко разстояние, но трудно е схващала смисъла на цели изречения, като това се дължало на почти пълна двустранна глухота. Поддържат, че показанията на нотариус М. противоречат на заключенията на двамата психиатри, че П. Г.П. е с изначална личностова примитивност, наивна, с бързо изчерпващо се активно внимание, паметови нарушения, със старческа деменция, понижени интелeктуални възможности. Позовават се на заключението на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание на 5.12.2019г, което е заявило, че ищцата е можела да бъде заблудена поради нисък ценз, примитивност, по-ниско интелектуално ниво. При клиничното изследване е установено отслабване на паметта, грешни възприятията, бързо губене на нишката при разговор и бърза смяна на темите. Поддържат още, че не е установено, че ответницата е 1 полагала грижи за П. Г.-П., а такива са полагали нейните племенници Г., З. и Л..

По отношение на исковата претенция с правно основание чл.26, ал.2, предл. трето ЗЗД се поддържа, че е следвало да се приеме нищожност на договора поради противоречие с разпоредбата на чл.576 ГПК вр. с чл.583 ГПК. С оглед извода на съдебно-медицинската експертиза ищцата е била с почти пълна двустранна глухота, поради което е налице противоречие с показанията на нотариус М., че имала отлична комуникация с П. Г.-П..

По исковата претенция по чл.31, ал.1 ЗЗД възразяват, че съдът е приел, че ищцата е разбирала свойството и значението на действията си, като се е позовал на заключенията на вещите лица в частта им, в която не са дали точен и ясен отговор на въпроса.

По отношение на исковата претенция с посочено правно основание чл.27 ЗЗД във вр. с чл.29, ал.1 ЗЗД се поддържа, че П. Г.-П. е била въведена в заблуждение, не е имала ясна представа за резултатите от своите действия, свързани със собствения й имот, и не е изяснено какви очаквания е имала за получаване на пари.

По исковата претенция с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД излагат възражения, че съдът е приел, че не е налице неизпълнение на договора, тъй като свидетелските показания на св. М. и Ц. са в противоречие с твърденията в исковата молба.

Ответната страна-Л. К. П., чрез адв.Б.С. от САК, е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Възразила е, че решението е недопустимо, тъй като не е установена процесуалната легитимация на конституираните като ищци лица, явяващи се правоприемници на първоначалната ищца и това им качество е оспорено. При приемане, че решението е допустимо, се излагат доводи, че е правилно и законосъобразно. Сочат, че са неоснователни твърденията за допуснати процесуални нарушения от съда, тъй като не следва да дава постоянно указания на страните.

Подадена е и насрещна въззивна жалба с вх. № 64770/6.07.2020г от Л. К. П., чрез адв.Б.С. от САК, с доводи, че решението е недопустимо, тъй като не е установена активната процесуална легитимация на конституираните ищци като правоприемници на първоначалната ищца, във връзка с което е било проведено оспорване на представено удостоверение за наследници, издадено от район Витоша. Представените документи от РСърбия не са официални документи и не удостоверяват наследяване, тъй като не са заверени, съгласно Хагска конвенция от 1961г.

Ответниците по насрещната въззивна жалба са оспорили същата с доводи, че е недопустима, тъй като ответницата няма правен интерес от въззивно обжалване на решението.

Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от първоинстаницонния съд и тя е следната:

Ищцата по делото П. В. Г.-П. е посочила в исковата молба, че на 19.04.2010г в гр.София е била измамена от ответницата Л. П. да й прехвърли собствеността върху притежаваното от нея жилище гр.***, ул. „***“ № *, срещу задължение за издръжка и гледане. Не е съзнавала и разбирала резултата от извършеното, не е познавала лицето, на което е прехвърлила имота си. Изложила е твърдения, че е на 83 години, живеела сама в единственото си жилище, където е посещавана от племенниците си З. и Г. К.. Г. К. се е преместил да живее при нея, да се грижи за нея. От дължи години нямала слух, възприемала единствено единични, откъслечни фрази, изречени много силно и бавно, артикулирано и след многократно повтаряне. Била емоционално лабилна, наивна, недооценявала ситуациите, макар и да не страдала от психическо заболяване, но била обект на 2 манипулация. На 10.04.2010г Г. К. и З. К. са заминали за една седмица извън София и в тази ситуация срещнала Л. П., която й предложила да купи имота й, обещавайки й много пари.

При изповядване на сделката при нотариус В.М. изготвеният нотариален акт е бил прочетен на страните, при което ищцата не е възприела съдържанието му, тъй като е глуха и се подписала на документа. Посочила е, че договорът е сключен в нарушение на чл.583 ГПК и чл.576 ГПК, тъй като не се е запознала лично с документа, който подписва, не е прочела съдържанието му и не го е разбрала. Не е могла да прочете нотариалния акт, тъй като е учила начално образование в Югославия, а не в България. Претендирала е да се прогласи за нищожен сключения договор поради липса на предвидената от закона форма на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.

Изложила е доводи, че договорът е и унищожаем като сключен от лице, което при сключването му не е могло да разбира и ръководи действията си, съгл.чл.31, ал.1 ЗЗД, и като сключен от лице чрез умишлено въвеждане в заблуждение от друго лице относно предмета на договора-чл.27 вр. с чл.29, ал.1вр. с чл.28 ЗЗД.

Навела е доводи и за пълно неизпълнение на договора, тъй като предвидените задължения за полагане на грижи за дома, здравето на ищцата, за предоставяне на необходимите средства за живот, заплащане на разходи, пазаруване, не са извършвани от ответницата Л. П.. Отношенията между двете са се влошили, тъй като ответницата е идвала вечер късно в жилището и е вдигала скандали. Въз основа на изложеното е предявила и иск за разваляне на договора поради пълно неизпълнение.

Ответницата Л. К. П. е оспорила исковите претенции. Възразила е срещу твърденията, че са се срещнали с ищцата за първи път през април 2010г, тъй като се познавали от февруари 2006г, където ищцата й е била клиентка и е пазарувала от нея зеленчуци, станали близки. Помагала е на ищцата когато се е разболяла през м. февруари 2007г от респираторно заболяване, снабдявала я с лекарства, хранителни продукти. Ищцата й споделяла, че няма близки, които да се грижат за нея, че племенниците й не са се грижели за нея. При инцидент ищцата е предложила на ответницата да живее при нея и тя се пренесла, съжителствали добре до м.април 2009г. В първите месеци на 2009г ищцата започнала да настоява да уредят отношенията с ответницата като сключат договор за издръжка и гледане срещу прехвърляне на недвижим имот, завела я при нотариус М., за която заявила, че единствено имала доверие. По съвет на нотариуса в началото на м. април 2009г ищцата посетила психиатричен диспансер за установяване на доброто й психическо здраве и възможност за преценка на възможност за сключване на сделка, като е бил установен нормален здравен статус. Ищцата се отказала от сделката и ответницата напуснала дома й и се върнала в квартирата си. В началото на м. април 2010г ищцата отишла на работното място на ответницата и заявила, че е решила да сключат договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане. По настояване на нотариуса отново е бил проведен психиатричен преглед на ищцата на 14.04.2010г от психиатър д-р Л.П., като на 19.04.2010г е бил сключен процесният договор. Проектът за НА бил прочетен в детайли неколкократно на ищцата, правени били устни разяснения до потвърждение, че всичко й е ясно. Не е имало неразбиране, недооценка, нечуване на части или на целия текст на нотариалния акт. След сключване на сделката по искане на ищцата ответницата се преместила да живее при нея с оглед цялостно осигуряване на издръжката и гледането й, предоставяне на ежедневни грижи, водене на домакинство, снабдяване с продукти. В грижите са били включени и дъщерята на ответницата и мъжът с когото живеела, а колегите й на работното място-пазара „Красно село“ били запознати добре с развитието на отношенията между двете страни.

След като разбрали за сключения договор племенниците на ищцата я водили по различни експертизи и предприели действия по снабдяването им с пълномощно за завеждане на иск за разваляне на сключения договор на 25.06.2010г. Последвали действия на 3 ищцата, в които оттеглила пълномощията си, предоставени на племенниците й.

Страните продължили да живеят заедно и след подаване на исковата молба по настоящето дело. Задълженията на ответницата по договора са изпълнявани.

Претендирала е да се отхвърлят исковите претенции като неоснователни.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции като неоснователни. По исковата претенция по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е приел, че не е нарушена формата, тъй като продавачката по сделката не е била глуха, за да е необходимо спазване на чл.583 ГПК, че нотариусът е имал безпроблемна комуникация с нея и са обсъждали сделката с години. По исковата претенция по чл.31, ал.1 ЗЗД е приел, че не е установено, че ищцата не е могла да разбира и ръководи постъпките си. По исковата претенция по чл.27 вр. с чл.29 ЗЗД е прието, че не са налице неверни представи или незнание на определени факти и обстоятелства, имащи значение за формиране на волята на ищцата при сключване на договора, не е установено и умишлено въвеждане в заблуждение. По исковата претенция по чл.87 ЗЗД е прието, че не е налице неизпълнение на задължението от ответницата за полагане на грижи, тъй като ответницата я посещавала вечер, но ищцата била вземана от племенниците си късно вечер и сутрин са я връщали обратно в Б.. Не е установено, че ответницата е предизвиквала скандали и тормоз, че исковата молба е била заведена от прехвърлителката чрез пълномощниците й З. К. и Г. К., а впоследствие пълномощното било оттеглено.

Не се спори между страните, че на 19.04.2010г е съставен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, в който е отразено, че П. В. Г.-П. е прехвърлила на Л. К. П. недвижим имот, находящ се в гр.София, Столична община, район „Витоша“, ул. „***“ № *, УПИ IV-584, кв.7 по плана на гр.София, местност Б.а, целият с площ от 662кв.м. по графични данни, а по НА 672кв.м., заедно с построената в дворното място сграда със застроена площ от 62кв.м., състояща се от приземен етаж, на който се намират гараж, склад и помещение за гориво и етаж, на който са разположени дневна, кухня, две спални, тераса, сервизни помещения, която сграда е „търпим строеж“ по смисъла на пар.16 от ПР на ЗУТ, срещу задължението на Л. К. П. да поеме гледането и издръжката на П. В. Г.-П. лично, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, докато е жива, да се грижи за дома й здравето й, пазарува, подпомага я финансово при необходимост, да полага грижи, свързани с личността, здравето и бита на прехвърлителката.