Решение № 466 от 01.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Пловдив, 01.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20255330200181 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 24-1030009289/18.11.2024 г. на началник група в с-р "Пътна Полиция" при ОД на МВР Пловдив, с което на Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.

175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), му е наложена глоба в размер на 100 лв. и е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 мес., за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

В жалбата се излагат аргументи за липса на вина, тъй като водача не видял сигнала на стоп палката. В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и поддържа твърденията, че не е видял сигнала на полицейския служител, тъй като следил движението.

Въззиваемата страна началник група в с-р "Пътна Полиция" при ОД на МВР Пловдив, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по преписката твърди законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните правила.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Съдът намира, че жалбата е подадена в законоопределения срок, от процесуално легитимирана страна, която има право на жалба, поради което съдът намира, че същата е редовна и допустима.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 19.10.2024 г. жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил Форд Притше ДК 350 Л с рег. № **** в гр. Пловдив. По това време служебните си задължения на бул. Източен, до № 2 изпълнявали свид. Л. Д. и 1

К. Г. И. – *** като осъществявали контрол по пътното движение. Около 10:55 ч. жалбоподателя Д. управлявайки автомобила си по надлез Родопи в посока от кв. Кючук Париж към стадион Ботев, и направил ляв завой на светофара на Макдоналдс, като тръгнал по булевард Източен. Същият се движил в дясна лента и следил движението отляво на него. Свид. Д. подал на автомобила сигнал със стоп палка и му посочил да спре в „джоб“ на булеварда. Д. продължил движението си направо, което било възприето и от свид. И..

Жалбоподателят бил настигнат на близкия светофар от свид. Д., който му указал че следва да направи обратен завой и да спре до патрулния автомобил, за да му бъде съставен АУАН.

След установяване на водача като Д. Д. Д., свид. Д. му съставил АУАН № 3275082 от 19.10.2024 г. в негово присъствие и му го връчил. Нарушителят го подписал без възражения.

На базата на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление, с което нарушителят бил наказан за нарушение на чл. 103 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като му била наложена глоба в размер на 100 лв. и му било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на актосъставителя Л. И. Д. и свидетеля по акта свид. К. Г. И., както и от обясненията на жалбоподателя и писмените доказателства АУАН, справка нарушител водач и Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР Съдът кредитира свидетелските показания и на двамата свидетели доколкото същите са логични и се подкрепят от наличния доказателствен материал. Свидетелите си спомнят за случая и разказват собствените си възприятия които кореспондират помежду си и с обясненията на нарушителя, поради което и съдът им дава вяра. Видно от гласните доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите, съдът намира за доказана фактическата обстановка по нарушението така както е описана в АУАН.

Съдът кредитира и обясненията на нарушителя, въплатени в изявлениято му в хода по същество, тъй като същите са логични, кореспондират с другите събрани доказателства и съдът не намери основание да не ги кредитира.

Относно приложението на процесуалните правила: При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Мястото на нарушението е точно посочено и в двата акта (АУАН и НП).

Същото е индивидуализирано в достатъчна степен и не създава неяснота за нарушителя.

Извършеното нарушение е описано недвусмислено и изчерпателно в унисон с ангажираната административно наказателна норма и правилото за поведение.

2

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Съдът намира, че са посрещнати минималните изисквания за описание на нарушението.

Актът е съставен от компетентно лице (т. 1.3.1. от представената заповед), при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правилна правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г., т. 3.11, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени. Не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му - за неспиране на подаден сигнал със стоп палка от контролните органи.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 103 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Безспорно по делото се установи, че при подаден сигнал от служител на сектор ПП при ОД на МВР, чиито правомощия са уредени в чл. 165 от ЗДвП, водачът на лекия автомобил не е изпълнил задължението си по чл. 103 от с. з. да спре при подадения със стоп палка сигнал.

Съдът не споделя изложените от жалбоподателя възражения за липса на субективния елемент на нарушението, а именно че жалбоподателят не е възприел подадения сигнал. Шофьорите, независимо от личностните си особености и натовареността на трафика, са длъжни да обезпечат при управлението на поверените им МПС да осигурят възможност на контролните органи да могат да изпълняват задълженията си вменени им от ЗДвП.

Доколкото нарушителят Д. е имал право да управлява МПС, то същия е бил признат за годен да възприема пътната обстановка в достатъчна степен на детайлност, за да може и да възприема контролните органи, които с конклудентни действия са му разпоредили да спре, за да му бъде извършена проверка.

3

Поради горните разсъждения съдът намира, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Установява, се че Д. Д. като водач на автомобил на 19.10.2024 г. около 10:55 часа в гр. Пловдив, бул. Източен , до № 2, е управлявал лек автомобил Форд Притше ДК 350 Л с рег. № ****, като не е спрял на подаден от контролен орган сигнал със стоп палка. Именно това е поводът да се ангажира административнонаказателната му отговорност. Жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като не е изпълнил вмененото му задължение за обезпечи възможността на контролните органи да изпълнят служебните им задължения по контрол на движещите се по пътищата МПСта, извършващи превози на товари и пътници.

От субективна страна нарушителят е действал виновно при форма на вината непредпазливост. Съгласно правната теория, вината има две основни форми - умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още "несъзнавана непредпазливост". При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, а именно могъл е, тъй като не е имал обективна пречка и е бил длъжен да предвиди, че при неизпълнение на задължението си да следи за сигналите на контролните органи ще настъпи вредоносния резултат, а именно пропускане на сигнала със стоп палка и съответно неспиране при подадения сигнал. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние - нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, нарушителят следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП.

За размера на наложеното наказание: Правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба по чл. 175 ал. 1 т. 4 ЗДвП, която предвижда санкция налагане на глоба и лишаване от право на управление на МПС на водачи, които не изпълняват нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Именно подаването на сигнал със стоп палка е разпореждане на органите с конклудентни действия.

Правилно са наложени две наказания за едно и също нарушение, доколкото това е законодателно решение поради завишената обществена опасност на нарушението и двата вида наказания са предвидени кумулативно в санкционната норма.

Административните наказания глоба и лишаване от право обаче са неправилно индивидуализирани в рамките на диапазона предвиден в санкционната разпоредба. Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, доколкото не е изложен нито един аргумент защо е постановена глоба около средния размер - 100 лв., макар 4 и лишаването от право да е в минимален срок. Липсват отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, за определяне на санкцията в различен от минималния размер и същите не следва да се сочат едва с акта на въззивната инстанция. Съдът намира, че поставянето му в невъзможност да провери правилността на изводите на административнонаказващия орган относно приетия за справедлив размер на санкцията опорочават постановлението в тази му част и същата следва да се намали до предвидения минимум. Правилно е посочена санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.

Съдът намира, че извършеното нарушение от жалбоподателя не се отличава с по-висока или ниска обществена опасност, поради което административното наказание глоба за нарушението по чл. 103 ЗДвП, вр. чл.

175, ал. 1, т. 4 ЗДвП следва да бъде определени в рамките на минимума определен в съответната санкционна норма- както следва: 50 лева глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Съдът намира, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се разкриват обстоятелства за по-ниска обществена опасност.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ: