Решение № 12182 от 20.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12182 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110121696 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Т. М. ......... срещу ...........“.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 16/15.02.2021 г. е замел при ответника длъжността „експерт програми и проекти“ срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 546, 43 лв., увеличено през м.08.2021 г. на 1 933, 05 лв., а през м.11.2021 г. – на 2 190, 70 лв. Твърди, че ответникът не му е изплатил в цялост дължимото трудово възнаграждение, с оглед на което ищецът има вземане, както следва: за сумата 200 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.11.2021 г.; за сумата 200 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.12.2021 г.; за сумата 1 700 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.01.2023 г.; за сумата 1 700 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.02.2023 г.;

Твърди, че на 27.02.2023 г. е изпратил до работодателя уведомление за прекратяване на ТПО на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ – поради забава в изплащането на трудовото възнаграждение.

Малко по-късно на същия ден е получил искане за даване на обяснения по чл.193 КТ защо не се е явил на работа в периода 03.01.2023 г. – 27.02.2023 г., като със заповед № 1/02.03.2023 г., връчена на 09.03.2023 г., му е било наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“.

Счита, че към този момент ТПО вече е било прекратено едностранно от 1 него, с оглед на което заповедта за уволнение следва да бъде отменена.

Моли съда да постанови решение с което:

1. да отмени заповед № 1/02.03.2023 г., връчена на 09.03.2023 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“;

2. да осъди ответника да му заплати: сумата 200 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.11.2021 г.; сумата 200 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.12.2021 г.; сумата 1 700 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.01.2023 г.; сумата 1 700 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.02.2023 г.;

3. да осъди ответника да му заплати: сумата 2 190, 70 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ;

4. да осъди ответника да му заплати: сумата 3 614, 65 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ;

Претендира законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ...........“, с който оспорва исковете. Оспорва да е налице неизплатено трудово възнаграждение за м.11.2021 г. и м.12.2021 г., като твърди, че за тези месеци дължимото трудово възнаграждение е било изплатено в пълен размер.

Оспорва за ищеца да е било налице основание за едностранно прекратяване на ТПО, с оглед на което изявлението му в същия смисъл не е породило правно действия. Счита, че законосъобразно е било прекратено ТПО на ищеца с налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ заради неявяване на работа в периода 03.01.2023 г. – 27.02.2023 г.

В тази връзка не оспорва и че трудово възнаграждение не е изплащано на ищеца за м.01.2023 г. и м.02.2023 г., тъй като през тези месеци той не е полагал труд.

Оспорва исковете по чл.221, ал.1 КТ и чл.224 КТ като неоснователни.

Предявява насрещен иск срещу ищеца за сумата 2 190, 78 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, дължимо при прекратяване на ТПО с налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, ведно със законна лихва от предявяване на насрещния иск до изплащане на сумата.

В срок е постъпил отговор на насрещния иск от ищеца Т. М. ........., с който оспорва същия по съображения, че не са налице предпоставките за възникване в полза на работодателя на претендираното обезщетение по чл.221 ал.2 КТ. Отправя искане същият да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

2

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че помежду им е възникнало ТПО по силата на трудов договор № 16/15.02.2021 г., представен по делото, по силата на който ищецът е заемал при ответника длъжността „офис мениджър“, с код по НКПД – 24226004 „експерт програми и проекти“.

Безспорно е между страните, че на 27.02.2023 г. ищецът е отправил към ответника изявление за прекратяване на ТПО на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ – поради забава в изплащането на трудовото възнаграждение, както и че същото е било получено от работодателя по имейл на същата дата – 27.02.2023 г. Горното се потвърждава от представения по делото обективиран на хартиен носител електронен документ – извлечение от електронна кореспонденция, а именно – имейл от 27.02.2023 г., 09:47 часа, с който ищецът сочи, че изпраща уведомление за прекратяване на трудовото си правоотношение.

Видно от самото уведомление, в същото ищецът сочи като основание за прекратяване на ТПО неизплащане на трудово възнаграждение за м.12.2022 г. и м.01.2023 г.

Видно от разменената между страните електронна кореспонденция – имейл от 27.02.2023 г., 10:54 часа, със същия на ищеца са изискани писмени обяснения за неявяване на работа 41 последователни работни дни за периода 03.01.2023 г. – 27.02.2023 г. в срок до 01.03.2023 г.

По делото са представени писмените обяснения на ищеца, в които сочи, че след като е изпратил уведомление за прекратяване на ТПО, е получил въпросното искане за даване на обяснения. Видно от самите писмени обяснения, същите са получени от служител на ответника на 01.03.2023 г.

Безспорно е между страните, че със заповед № 1/ 02.03.2023 г. на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“.

Последната е изпратена на ищеца по имейл на 09.03.2023 г., като страните не спорят, че е била получена.

По делото работодателят е оспорил предявения иск за отмяна на уволнението с твърдения, че ищецът е злоупотребил с правото си да прекрати договора, като по този начин цели да избегне налагането на дисциплинарно наказание за неявяването си на работа, тъй като през м.12.2022 г. изобщо не е идвал на работа, а е бил в чужбина без съгласието на работодателя си.

Представена е справка от ......., в която се съдържат данни за излизане на ищеца от Република България на 14.12.2022 г. през ГКПП Аерогара София и влизане в страната на 31.12.2022 г. през ГКПП Аерогара София.

Същевременно, работодателят е изплатил на ищеца пълния размер на трудовото възнаграждение за м.12.2022 г., макар и със забава – на 27.02.2023 г., което се установява от заключението на приетата по делото ССЕ.

3

Безспорно е между страните, че за м.01.2023 г. и м.02.2023 г. ответникът не е изплащал трудово възнаграждение на ищеца.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен трудов договор със соченото в исковата молба съдържание – обстоятелство, което не е спорно между страните, както и че трудовото правоотношение е било прекратено от страна на ответника.

В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е прекратил последното.

Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване. Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 495/03.06.2012 г. по гр. д. № 527/2009 г. на ВКС, IV ГО и решение № 145/07.06.2012 г. по гр. д. № 1247/2011 г. на ВКС, III ГО, нормата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ не поставя изискване за срока на забавата, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на възнаграждението и дали е приложил правилото на чл. 245, ал. 1 КТ. Прекратяването на трудовото правоотношение на това основание настъпва с получаване на писменото волеизявление от работодателя и връчената след този момент заповед за дисциплинарно наказание „уволнение“ е без предмет /решение № 144/23.02.2010 г. по гр. д. № 3101/2008 г. на ВКС, I ГО/.

Нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение /в посочения смисъл – решение № 289 от 18.11.2014 г. по гр. д. № 1289/2014 г. на ВКС, IV ГО/.

Когато работникът или служителят упражни добросъвестно

4 потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, трудовото правоотношение се прекратява с достигането на изявлението до работодателя. В този случай е без правно значение дали работникът е притежавал това потестативно право или не го е притежавал, защото не са налице съответните предпоставки на чл. 327 КТ. Трудовият договор е прекратен, а работникът отговаря за вредите, които е причинил на работодателя. В такъв случай работодателят не може да прекрати вече прекратеното трудово правоотношение. Трудовото правоотношение обаче не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл. 327 КТ – напр. за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление /в посочения смисъл – решение № 289 от 18.11.2014 г. по гр. д. № 1289/2014 г. на ВКС, IV ГО и определение № 1071 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 562/2010 г. на ВКС, IV ГО/.

В случая безспорно е между страните, а се потвърждава и от електронната кореспонденция между страните – имейл от 27.02.2023 г., 09:47 часа, че на 27.02.2023 г. ищецът е отправил към ответника изявление за прекратяване на ТПО на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ – поради забава в изплащането на трудовото възнаграждение за м.12.2022 г. и м.01.2023 г., както и че същото е било получено от работодателя по имейл на същата дата – 27.02.2023 г.

Страните не спорят и че със заповед № 1/ 02.03.2023 г. на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. Последната е изпратена на ищеца по имейл на 09.03.2023 г., като страните не спорят, че е била получена.

Следователно, ищецът е отправил изявление за едностранно прекратяване на трудовото му правоотношение, което е получено от работодателя на 27.02.2023 г., т.е. преди да му е връчена и дори преди да е издадена заповед № 1/02.03.2023 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“.

В случая обаче работодателят е оспорил предявения иск с твърдения, че ищецът е злоупотребил с правото си да прекрати договора, като по този начин цели да избегне налагането на дисциплинарно наказание за неявяването си на работа в периода 03.01.2023 г. – 27.02.2023 г. Твърди, че през м.12.2022 г. ищецът изобщо не е идвал на работа, а е бил в чужбина без съгласието на работодателя си.

Съгласно чл.8, ал.2 КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.