Решение № 21973 от 01.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21973 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110142710 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗК „Лев Инс“ АД, с която са предявени срещу „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД с искане да бъде ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4335.00 лева, представляваща неплатена част от регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с ПТП от 29.06.2022 г., в гр. Поморие, с участието на МПС с рег. № ***, застрахован по застраховка "Каско" при ищеца, и МПС с рег. № ***, със сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, ведно със законна лихва за период от 06.08.2025 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 1472.47 лева, представляваща мораторна лихва за период от 21.01.2023 г. до 05.08.2025 г.

Твърди се в исковата молба, че на 29.06.2022г., около 17:48 часа, в гр.

Поморие, на ул. „Княз Борис 1", водачът М.Н., при управление на лек автомобил марка „Нисан Примера" с рег. №***, движейки се по ул. „Княз Борис І", застига и удря спрелия за даване на предимство на пресичащ на пешеходна пътека пешеходец, лек автомобил марка „Ауди А 4 Allroad Qattro" с рег. №***, с което предизвиква настъпване на пътно - транспортно произшествие, с причинени щети на лек автомобил марка „Ауди А 4 Allroad Qattro" c per. ** *** - облицовка задна броня, защита от удар задна броня, спойлер задна броня, заден ляв зад светлоотразител, заден капак, задна броня, заден светлоотразител, носач задна броня, задна маска, зад маска, корито за 1 резервна гума, ср. ауспух гърне, бленда зад ауспух гърне к-т, зад десен панел заден ляв панел ЕТ - Е.

Сочи се, че за увредения автомобил е била сключена имуществена застраховка "Каско" при ищцовото застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП.

Твърди се, че във връзка с причинените щети по лек автомобил марка „Ауди А 4 Allroad Qattro" с рег. №*** е образувана ликвидационна преписка по щета № №0002-1261-22-000459, в рамките на която били установени вредите.

Сочи, че ремонтът на увреденият лек автомобил с рег. №*** е извършен от „Вестауто - М“ ООД, за което собственикът на превозното средство заплатил по издадена от сервиза фактура сумата от 11,442.70лв.

Твърди се, че в съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на сключения застрахователен договор, ЗК „Лев Инс" АД изплатил на собственика на МПС застрахователно обезщетение в размер на 10,422.53лв., която сума представлява равностойността на заплатената от собственика сума за извършения ремонт на МПС, намалена със сумата, представляваща сбора на дължимите към датата на настъпване на събитието, 3-та и 4- та вноски от разсрочената на падежи застрахователна премия, за което собственика на автомобила е изразила съгласие.

Поддържа се, че за лек автомобил марка „Нисан Примера" с рег.

№*** е била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което, на основание чл. 411 КЗ, ищецът е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за определянето му в размер от 15 лв - общо 11,457.70лв.

Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника, като ответното погасило задължението до размера на сумата от 7122.70лв. чрез извършено извънсъдебно прихващане.

За остатъка от претенцията в размер на 4335.00 лева бил постановен отказ, поради което ответникът изпаднал в забава и дължи сумата от 1472.47 лева.

Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски по делото.

С отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът "ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва исковата претенция по основание и размер размер.

Сочи, че не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и описания механизъм на ПТП, както и вината на застрахования при него водач.

Оспорва обстоятелството, че всички отстранени вреди са предизвикани от процесното ПТП.

2

Оспорва размера на определеното от ищеца обезщетение, като счита същото за неоснователно завишено. Сочи, че ищецът нито твърди, нито от представените доказателства, от които да може да се установи дали увреденото МПС е било в заводска гаранция, както обстоятелство би мотивирало същото да бъде отремонтирано в официален сервиз на марката.

Предвид изложеното, намира, че с извършеното доброволно извънсъдебно плащане е погасил пълния размер на действителните вреди, равняващи се на средните пазарни такива, като моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективни кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

По така предявения главен иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1 / сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3/ отговорност по чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното ПТП за вредите, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; вината на извършителя се предполага; 4/ размерът на причинените вреди - в това число, наличието на основание за изплащане на застрахователно обезщетение над средните пазарни стойности; и 5/ сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.

С оглед заявеното в отговора на исковата молба, с приетия за окончателен по делото доклад съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: 1/ сключен застрахователен договор при ищцовото застрахователно дружество за имуществена застраховка за „Ауди А 4 Allroad Qattro" с рег. №*** с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ извършено плащане от ищеца на застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор в размер н а 11442.70 лева; 3/ сключен договор при ответното застрахователно дружество за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за „Нисан Примера" с рег. №*** валиден към датата на ПТП; 4/ настъпването на ПТП на 29.06.2022г., около 17:48 часа, в гр. Поморие, на ул. „Княз Борис 1", водачът М.Н., при управление на лек автомобил марка „Нисан Примера" с рег. №***, 3 движейки се по ул. „Княз Борис І", застига и удря спрелия за даване на предимство на пресичащ на пешеходна пътека пешеходец, лек автомобил марка „Ауди А 4 Allroad Qattro" с рег. №***, с което предизвиква настъпване на пътно - транспортно произшествие; 5/ получаването на извънсъдебна покана от ответника за сумата от 11457.70 лева /включваща ликвидационни разноски в размер на 15 лева/ и извършването на доброволно погасяване чрез прихващане със сумата от 7712.70 лева на 19.12.2022 г.

Спорни между страните са единствено въпросите относно дали всички отстранени щети са причинени от процесното ПТП, както и какъв е размерът на действителните вреди.

За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение № 52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение п о действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнало регресното вземане

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, б е з да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/.

Ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в официален сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /в зависимост от 4 конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Следователно при тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива в официалния сервиз на марката.

В конкретния случай, по делото не се твърди от ищеца и не са представени доказателства увреденият автомобил да е бил в заводска гаранция към датата на ПТП, като се установява от изготвената по делото САТЕ, че към датата на инцидента същият е бил на 5 г., 8 м. и 30 дни.

С оглед на това, независимо, че автомобилът е бил реално отремонтиран в официалния сервиз на марката, съдът намира, че при определяне действителната стойност на вреди релевантни са средните пазарни цени, а не цената на ремонта по представената фактура.

За определяне на средната пазарна стойност на вредите по делото е приета неоспорена от страните и кредитирана от съда съдебна автотехническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, всички описани от застрахователя щети са в причинна връзка с процесното ПТП, като действителната им стойност възлиза на сумата от 9052.13 лева.

За определяне на регресното вземане на ищеца, към тази сума следва да се добави и сумата от 15 лева – стойност на обичайните ликвидационни разноски. Т.е. общият размер на претенцията на ищеца, до който същата е основателна, възлиза на сумата от 9067.13 лева.

Предвид изложеното, доколкото по делото е безспорно, че по предявената извънсъдебно застрахователна претенция за сумата от 11457.70 лева /включваща и 15 лева обичайни разноски/ ответникът е заплатил доброволно на ищеца сумата от 7712.70 лева, предявеният иск се явява частично основателен до размера на сумата от 1354.43 лева.