Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1040 от 21.02.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8839/2023
Вид
Решение № 1040
Подписан
21.02.2025
В сила
20.02.2025
Състав
Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Рафаела Стоилова Матева

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.593 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл.149, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1040 гр. София, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

М. Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100508839 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 1.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 55440/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 170 състав, П. А. А. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 107.84 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 17.08.2015 г. до 30.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, бул.****, аб.№ 022305, ведно със законната лихва от 17.08.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 18.15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 30.03.2018 г.; и сумата 8.88 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2015 г. до 30.03.2016 г., ведно със законната лихва от 17.08.2018 г. до окончателното й изплащане, и М. А. Ш. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 107.84 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 17.08.2015 г. до 30.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, бул.****, аб.№ 022305, ведно със законната лихва от 17.08.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 18.15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 30.03.2018 г.; и сумата 8.88 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2015 г. до 30.03.2016 г., ведно със законната лихва от 17.08.2018 г. до окончателното й изплащане. Предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. А. А. и М. А. Ш. искове са отхвърлени: относно главницатацена на топлинна енергия- за разликата над сумата 215.69 лв. до пълния предявен размер от 433.64 лв. и за периода от 1.05.2014 г. до 17.08.2015 г., като погасени по давност; относно лихвите за забава върху главницата за топлинна енергия- за 1 разликата над сумата 18.15 лв. до пълния предявен размер от 65.25 лв., като погасени по давност; относно главницата- цена на услугата дялово разпределение- за разликата над сумата 17.76 лв. до пълния предявен размер от 48.82 лв., като погасени по давност; и относно мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение- за сумата 12.39 лв. /изцяло/, като неоснователен и недоказан. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците П. А. А. и М. А. Ш. са осъдени да заплатят на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД суми от по 325 лв. всеки- разноски по делото. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на ответниците П. А. А. и М. А. Ш. суми от по 155.50 лева на всеки- разноски по делото.

Постъпили са въззивни жалби от П. А. А. и М. А. Ш. /ответници по делото/, в които са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени предявените срещу тях искове и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбите и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето им като неоснователни, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод жалбите на ответниците.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите са частично основателни.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част /части/.

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно в обжалваната част /части/ и следва да бъде отменено относно присъдените на ищеца суми от общо 54.04 лв.- главница /стойност на потребена топлинна енергия за м.04.2016 г./, и общо 36.30 лв.- лихви за забава върху главното вземане за цена на топлинна енергия, дължима за периода от 15.09.2015 г. до 30.03.2018 г., както и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски.

В останалата обжалвана част /части/- относно присъдената на ищеца сума от общо 161.64 лв. /или по 80.82 лв. за всеки от ответниците/- главница, представляваща стойност на доставена в процесния топло-снабден имот с аб.№ 022305 през периода 17.08.2015 г.- 4.04.2016 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 17.08.2018 г. до окончателното й изплащане; и общо 17.76 лв. /или по 8.88 лв. за всеки от ответниците/- такса за дялово разпределение, както и в частта относно съразмерно присъдените на ищеца разноски, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответниците да отговарят 2 по същите. Ищецът основава претенциите си към ответниците П. А. и М. Ш. на твърдението, че са наследници на А.П. А. /починал на 6.02.2017 г./- бивш собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 16 на VІ етаж в **** на бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“ в гр. София, с аб.№ 022305, в който доставял топлинна енергия за битови нужди през периода м.05.2014 г.- м.04.2016 г.

Действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които възниква договорно отношение за продажба на топлинна енергия- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сградаетажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

Установява се въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства, че процесният топлоснабден имот: апартамент № 16 на VІ етаж в **** на бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“ в гр. София, ведно с принадлежности, е бил придобит от общия наследодател на ответниците А.П. А. по силата на сключен с Нотариален акт № 128/ 8.03.1994 г. договор за покупко- продажба, и че с Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 59/ 18.03.2016 г. същият прехвърлил на сина си П. А. А. собствените си 4/6 идеални части от имота, относно който на 23.03.2016 г. е сключен договор за доброволна делба между двамата ответници, по силата на който П. А. получил в дял процесният имот, който впоследствие продал на третите за настоящия съдебен спор лица- Р.Г.Й. и Д.Е.Й. с Нотариален акт № 72/ 4.04.2016 г.

Наследодателят А. А. починал на 6.02.2017 г., като оставил за законни наследници страните по делото П. А. А. /син/ и М. А. Ш. /дъщеря/.

При установената по делото фактическа обстановка следователно ответниците П. А. и М. Ш. са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове- в качеството на законни наследници на бившия собственик на имота А. А., който до 18.03.2016 г. е бил потребител на топлинна енергия в него и страна по съществуващо относно доставката на топлинна енергия договорно правоотношение /чл.153, ал.1 ЗЕ/. Изводите на двете съдебни инстанции относно наличното за имота облигационно правоотношение за периода до 4.04.2016 г. съвпадат, поради което и предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. А. и М. Ш. искове по чл.79, ал.1 ЗЗД правилно са уважени.

Установеното по делото наличие на облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия в процесния имот през 3 исковия период, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в процесното жилище, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгл. чл.162 ГПК.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения, справки и дялови разпределения за процесния имот, като са приети в първоинстанционното производство и експертни заключения на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи. Няма основание посочените експертни заключения да не бъдат съобразени от съда при формиране на изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са дали неверни заключения /съзнателно или по непредпазливост/.

Конкретни доводи относно обема и стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия в жалбата на ответниците не са изложени, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока. С оглед представените по делото доказателства- писмени доказателства и експертно заключение на съдебно- техническа експертиза, наследодателят на ответниците А. А. и ответникът П. А.- потребители на посочената енергия /определена при дистанционен отчет на монтираните в имота уреди за дялово разпределение и реален отчет на водомера за топла вода/, дължат на ищцовото дружество плащането на нейната цена.

Неправилно, обаче, при събраните в процеса доказателства, на ищеца е присъдена и дължимата за м.04.2016 г. сума, възлизаща на 54.04 лв. общо, тъй като на 4.04.2016 г. ответникът П. А., който се е легитимирал като собственик на процесния апартамент по силата на сключения на 23.03.2016 г. договор за доброволна делба, е продал същия на посочените по- горе трети за спора лица, поради което и стойността на потреблението за м.04.2016 г. /след 4.04./ не може да бъде възложено в тежест на двамата ответници.

Вследствие намаляване размера на главния дълг от 215.69 лв. на 161.65 лв.

/215.69 – 54.04 = 161.65 лв./, размерът на дължимите от всеки от двамата ответници суми за стойност на потребена топлинна енергия /главница/ възлиза на 80.83 лв., до която сума исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД следва да бъдат уважени, а за горницата над тази сума- отхвърлени като неоснователни.

Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че следва да бъдат присъдени на ищеца и лихви за забава при плащане на главницата за периода от 15.09.2015 г. до 30.03.2018 г., поради обстоятелството, че не е установено от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите това спорно материално право факти, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу ответниците.