Решение № 568 от 29.04.2022, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 2706/2021
- Вид
- Решение № 568
- Подписан
- 29.04.2022
- В сила
- 06.12.2022
- Състав
- ДИМИТЪР ХРИСТОВ ГАЛЬОВ
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.13 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.133, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.143, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.143, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.158 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.226, ал.1, т.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.226, ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.226, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.228, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.33 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.33, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.33, т.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.37 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.37, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 568 29.04.2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, първи състав, в публичното заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Гергана
Славова
Като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2706 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба от С.И.К., с адрес: ***, чрез упълномощен процесуален представител, против Заповед № 8121К-11028 от 18.10.2021г., на Министъра на вътрешните работи на Република Б., с която се прекратява служебното правоотношение на жалбоподателя, заемащ длъжността „Директор в Звено за подпомагане на Министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР“ по щат Ръководство на МВР, при съкращаване на длъжността и отказ на държавния служител да заеме друга предложена му длъжност, считано от датата връчване на заповедта.
Първоначално оспорването е предявено пред АССГ, но с Определение № 8993 от 16.11.2021г. по адм. дело № 11357 от 2021г. на Административен съд- София -град производството по тази жалба е прекратено и е изпратено по подсъдност на настоящия съд, с оглед правилата за определяне на местната подсъдност по чл.133, ал.1 от АПК.
В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и неговите цели. Сочи се, че на 18.10.2021г. ответният административен орган е отправил до жалбоподателя писмено предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение, на основание чл.226, ал.1, т.5 от ЗМВР, но то не е получено от адресата. Сочи се, че липсват изискуемите законови предпоставки за издаване на заповедта. На първо място, оспорва се реалното съкращаване на длъжността, като се позовава на установеният от съдебната практика смисъл на това понятие. Изтъква се, че съгласно чл.143, ал.2 от ЗМВР се утвърждава класификатор на длъжностите в МВР за служителите по чл.142, ал.1, т.1 и т.3 от закона и министърът издава заповед за неговото прилагане. Държавните служители в МВР могат да бъдат назначавани само на длъжности, посочени в класификатора, а съобразно чл.143, ал.3 от ЗМВР длъжностите и техните специфични наименования се определят в класификатора по ал.2, който се обнародва в ДВ. Със Заповед от 24.01.2017г. е утвърден Класификатор на длъжностите в МВР, но както длъжностите, така и въобще структурата наречена „Звено за подпомагане на Министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР“ не фигурират в действащия утвърден класификатор. Не са обнародвани изменения и/или допълнения на Класификатора, поради което липсата на подобно обнародване на акта в ДВ води до нищожност на акта. На следващо място, излага становище за липса и на втората кумулативна предпоставка за прекратяване на правоотношението по този ред, поради неизпълнение на изискването по чл.226, ал.5 от ЗМВР, а именно служителят да откаже предложената му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. Сочи се, че не е достатъчно само формалното предлагане на длъжности, а е необходимо така предложените длъжности да са подходящи за конкретния служител. В настоящият случай, съгласно последната специфична длъжностна характеристика, заеманата от жалбоподателя последна длъжност е ръководна. Счита, че са налице и други длъжности, които са били вакантни и са подходящи за него, но не са били предложени, а това нарушава чл.226, ал.5 от ЗМВР, а наред с това чл.9 и чл.11 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавни служители в МВР. Позовава се и на текста на чл.7, ал.2 от тази наредба, доколкото не е изискана информация от структурите на МВР относно наличието на вакантна длъжност, подходяща за заемане от жалбоподателя, с което се препятства изясняването на релевантните към спора факти, в нарушение на чл.35 от АПК.
Заявява, че издадената заповед не съответства и не целта на закона, при положение, че извършената промяна не е имала за цел да оптимизира дейността на администрацията, а е проява на превратно упражнена власт, с което е нарушен и принципа на чл.6, ал.1 от АПК. Сочи се, че 4 бр. постоянни щатни длъжности са били съкратени, но едновременно с това 6 бр. длъжности, на които служителите са били „временно преназначени“, не са съкратени. Нещо повече, няколко дни след издаване и връчване на оспорената по делото заповед е открита 1 бр. щатна длъжност, която е била заета от временно назначен служител.
Иска се отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощения адвокат Ц.М. от САК. Поддържа жалбата и наведените доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и пледира за нейната отмяна. В писмени бележки доразвива аргументите си за липса на реално съкратена длъжност, като се позовава на осъщественото в кратък интервал от време многократно за разкриване и съкращаване на щатни длъжности по щата на Ръководството на МВР, с което посоченото от ответната страна основание да се оптимизира дейността на администрацията на министерството не съответства на действителната преследвана цел. Наред с това се позовава на идентичните дл. характеристики на служителите от Звеното, независимо от конкретната заемана длъжност, а в тази връзка се позовава на специфичната дл. х-ка на заеманата последна длъжност от жалбоподателя и събраните гласни доказателства, а именно показанията на свидетеля А.Г.. Отделно от това сочи, че самият факт за неспазено 1-месечно предизвестие е още една индиция за действително преследваната от ответника цел, която според жалбоподателя е персонално да се отстранят определени служители в кратък срок.
Ответната страна – Министърът на вътрешните работи на Република Б., се представлява от упълномощен процесуален представител с юридическо образование- Б.П.. Представена е административната преписка, свързана с издадената заповед, предмет на оспорване, както и допълнителни писмени доказателства, по искане на жалбоподателя. Оспорва се оспорва основателността на жалбата и се иска отхвърляне на оспорването. В съдебно заседание и в писмени бележки по съществото на спора сочи, че издадената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената форма и ред за прекратяване на служебното правоотношение, като изцяло съответства на указаното в приложимата наредба по чл.226, ал.6 от ЗМВР и съдържа изискуемите реквизити. Представени са доказателства по преписката, че жалбоподателят е отказал да заеме длъжностите, които са му били предложени, а приетите доказателства установявали безспорно, че щатната бройка, заемана от жалбоподателя е съкратена. Сочи се, че всички предложени на жалбоподателя длъжности са ръководни. Целият стаж на К. в МВР е в ГД“ГП“, като с изключение на една длъжност заемана в периода от м. октомври 1998г.- м.август 1999г. всички останали са ръководни и висши ръководни, а видно от съответната дл. х-ка, последната длъжност, от която е съкратен жалбоподателя е именно ръководна.
Предложените на жалбоподателя длъжности са съответствали на притежаваното от него образование и квалификационна степен, но същият отказал да ги заеме.
Счита, че събраните допълнително по искане на жалбоподателя писмени доказателства относно наличието на свободни щатни бройки за периода от 19.07.2021г. до 19.11.2021г. са неотносими. На първо място, жалбоподателят сам е поискал да бъде преназначен от длъжността директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ и по собствено желание е преназначен на заеманата преди прекратяване на правоотношението длъжност. На следващо място, административният орган няма задължение да предлага на служителя свободни равностойни длъжности единствено в дирекцията, от която е преназначен служителя. Ирелевантни за спора са обстоятелствата относно свободните ръководни длъжности в ГДГП в периода от 18.10.2021г.- 19.11.2021г., който представлява едномесечното предизвестие за прекратяване на правоотношението, доколкото законодателят е предвидил при неотработване на времето на това предизвестие да се изплати обезщетение на служителя. От представените по делото доказателства става ясно, че в Звеното не е създадена идентична със съкратената щатна бройка, а бройката на свободните щатни ръководни длъжности в ГДГП е ирелевантна за спора, защото К. не е съкратен от длъжност в тази дирекция. Сочи се, че свидетелските показания на А.Ц.Г. са неотносими към спора, тъй като се отнасят за период след прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, а освен това не се отнасят до факти, имащи значение за законосъобразността на издадената и оспорена по делото заповед. Обжалваният административен акт е постановен в съответствие с целта на закона и при спазване принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. С прекратяването на това правоотношение министърът е действал в условието на оперативна самостоятелност, тъй като има право в рамките на законовите си правомощия да определя щатната численост и поименното щатно разписание. Иска се отхвърляне на жалбата, като неоснователна.
Административен съд- гр.Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт, по съществото си неблагоприятен за оспорващия, т.е. подателят има правен интерес от оспорването.
Спазен е срока за обжалване, тъй като оспорената заповед е връчена на 19.10.2021г.
/л.20 от материалите по адм. дело № 11357 от 2021г. на АССГ/, а същата е депозирана в преклузивния 14-дневен срок за оспорване в деловодството на АССГ, на 29.10.2021г. Несъмнено, актът подлежи на оспорване пред съда, което е отразено изрично и в самия индивидуален адм. акт, с който се прекратява служебното правоотношение на оспорващата страна с МВР, представлявано от Министъра на вътрешните работи. Следователно, налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на оспорването.
По фактите:
Съгласно Заповед № 8121К- 6743 от 01.06.2021г. на Министъра на МВР /л.16 от делото- том първи/, държавният служител – главен комисар С.К.- Директор на ГД „Гранична полиция“- МВР е преназначен на висша ръководна длъжност Директор в „Звено за подпомагане на Министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР“ към „Ръководство на МВР“, считано от датата на встъпване в длъжност. Видно от акта за встъпване в длъжност /л.17/, К. заел длъжността на 02.06.2021г.
Представеният по преписката /л.18 и сл./ формуляр на специфична дл. х-ка на длъжността директор в „Звено за подпомагане на Министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР“ удостоверява, че директорът е запознат с нея още на датата на встъпване- 02.06.2021г. /л.21/.
Съгласно Заповед № 8121з- 214 от
24.02.2015г. е определен редът за изготвяне на функционалните задължения, организационните структури и щатовете на структурите по чл.37 от ЗМВР и звената, създадени по реда на чл.33, т.7 от ЗМВР. /л.12-13 от делото/.
Със Заповед на министъра на МВР /л.211 и сл.- том втори от делото/ е утвърден щат на „Ръководство на МВР“, която е изменена със Заповед № 8121к-6435 от 13.05.2021г. на Министъра на МВР /л.214-том 2/. Видно от нейното съдържание, в този щат са включени 6 щатни бройки за държавни служители с висше образование, като е създадено и процесното ЗВЕНО за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР. Считано от тази дата- 13.05.2021г. процесното ЗВЕНО за подпомагане включва 4 щатни бр. длъжности „директор първа степен, старши комисар, магистър /ППП/, ДСВО“ и 2 щатни длъжности „директор, старши комисар магистър /ППП/, ДСВО“.
Издадена е и Заповед № 8121к-6489 от
18.05.2021г. на Министъра на МВР /л.215-том 2/. Видно от нейното съдържание, в щата „Ръководство на МВР“ са включени 6 щатни бройки за държавни служители с висше образование, както следва:
„Звено за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР“:
-„директор втора степен, старши комисар, магистър /ППП/, ДСВО“ – 3 длъжности и -
„директор трета степен, старши комисар магистър /ППП/, ДСВО“ – 3 длъжности. Това изменение е в сила от датата издаване заповедта- 18.05.2021г.
Разпечатката съдържа 34 от 130 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d5c7b9de-8c77-42df-ac37-a32f94a0f5f0