Решение № 264 от 06.12.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Ихтиман, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20231840100133 по описа за 2023 година

Настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Топлофикация *“ ЕАД, ЕИК *, представлявано от * - изпълнителен директор и * председател на УС, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ 23Б против П. П. Л., ЕГН **********, с адрес по искова молба: гр. *, п.к. 1612, обл. *, общ. *, ж.к. „*“, * с предявени обективно кумулативно съединени искове спрямо ответника. Настоява се да бъде установено спрямо пасивно легитимираната страна, на основание чл. 422 ГПК, че дължи на ищеца следните суми: 1460,81 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.10.2022г. до изплащане на вземането, 236,61 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 13.10.2022г., 26,02 лева - главница за дялово разпределение периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 5,35 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение периода от 31.10.2019г. до 13.10.2022 г. Посочено е, че за горните суми е издадена Заповед № 739/23.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 1180/2022 г. по описа на РС – Ихтиман. Отправена е и претендират се присъждане на съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор на иска, с който оспорва по основание и размер отправените спрямо него установителни претенции. Прави се и възражение, според което топлоснабденият имот, във връзка с който са начислени посочените от ищеца задължения, не е собственост на ответната страна. В отговора на исковата молба срещу името на ответника е посочен следния адрес: гр. Момин проход, ул.

„*“ № 71.

Като трето лице помагач, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, по искане на ищеца е конституирано „Техем сървисис“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 3, като до това дружество също е изпратен препис от исковата молба, във връзка с което, обаче, не е постъпил отговор или становище.

В проведеното последно открито съдебно заседание не се явява представител на 1 ищеца, като по-рано от него е постъпила молба, с която се настоява да се даде ход на делото и да се уважат исковете.

В последното съдебно заседание ответникът не се явява, като изпраща процесуален представител – адвокат А.. Адвокатът оспорва иска и моли за отхвърлянето му.

Третото лице помагач не изпраща представител.

Съдът намира депозираната искова молба за допустима – налице са всички предпоставки за разглеждането й по същество.

Разгледана по същество исковата молба се явява за частично основателна, а съображенията за това са следните:

Предявените искове са за заплащане на цена на доставена и използвана топлинна енергия в топлоснабден имот в гр. *. Правното основание на исковете за дължимостта на сумите, представляващи главници, е чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Правното основание на исковете за дължимостта на лихвите е л. 415, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 86 от ЗЗД.

По делото не се спори, а и събраните доказателства го установяват, че ищцовото дружество е доставчик на топлинна енергия в процесния имот, находящ се в гр. *, ж.к. „*“, *. Установява се и че топлинното счетоводство по отношение на сграда, в която се намира жилището, е водено от „Техем сървисис“ ЕООД.

От съдържанието на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че за процесния имот редовно и ежемесечно е доставяна топлинна енергия от „Топлофикация *“ ЕАД, а така също и че за процесни период отчетните показания на общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване. Вещото лице е отразило и че за имота на ответника сумите за топлинна енергия са редовно начислени, като са посочени и какви са били изравнителните сметки.

Според съдържанието на изготвената съдебно-счетоводна експертиза начислените суми за доставена топлинна енергия, които не са били изплатени на ищеца във възка с топлоснабдяването на въпросното жилище, са: 1460.81 лева – главница за периода от месец вай 2019 г. до месец април 2021 г., 307.99 лева – мораторна лихва върху горепосочената главница, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 13.10.2022 г., 26.02 лева – главница за незаплатено дялово разпределение и 7.81 лева – лихва върху главницата от 26.02. лева, начислена за периода от 31.10.2019 г. до 13.10.2022 г.

За да се приеме в производство като настоящото, че ответникът дължи суми във връзка с доставена топлинна енергия, следва по делото да се установи, че ищецът и ответникът са /или са били/ обвързани от валидно възникнало облигационно отношение помежду си.

В случая безспорно се установява, както бе отразено и по-горе, че въпросното жилище по време на процесния период е било снабдявано с топлинна енергия от ищеца.

Съгласно текста на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.

От съдържанието на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ може да се направи извод, че за да възникне правоотношение между „Топлофикация *“ ЕАД и конкретно лице във връзка с предоставена топлинна енергия, не е задължително сключването на нарочен договор. Това е така, понеже по силата на закона собственикът и/или ползвателят /титулярът 2 на вещното право на ползване/ са лицата, които са клиентите на дружеството, доставящо енергията.

По настоящото дело е приложен препис от Нотариален акт№ 190, том 1, рег. № 2042, дело 225 от 07.07.1999 г. от нотариус И. *, в който е отразено, че * продава на П. П. Л. апартамент № 86, находящ се в гр. *, комплекс „*“, бул. „Цар Борис III“ № 44, вх. Б, V егаж.

Представен е и препис от Присъда, постановена по НОХД № 5130 от 2001 г. по описа на Районен съд – *. С присъдата * е признат за виновен в това, че на 07.07.1999 г. с цел да набави за себе си имотна облага поддържал у П. П. Л. заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 33000 лева, за което му е наложено наказание по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 209, ал. 1 от НК. Със същата присъда * е признат за виновен и в това, че на 07.07.1999 г. * в гр. *, в нотариална кантора, се е ползвал от неиестински официален документ – личен паспорт издаден на името на *, за което му е наложено наказание по чл.

316, във вр. чл. 308, ал. 1 от НК. Върху присъдата е отразено, че е влязла в сила на 14.06.2002 г.

Като свидетел по делото е разпитана * – съпруга на ответника. Свидетелката посочва, че през 1999 г. са закупили апартамент в ж.к. „*“. Уточнява, че след покупката на жилището са разбрали, че са били измамени и че не са владяли имота, а срещу продавача е водено дело и доколкото й е известно е бил в затвора за това. Уточнява, че след сделката са разбрали, че „нищо не сме взели“.

От изложеното дотук се налага извод, че към момента, когато ответникът по делото е подписал посочения по-горе нотариален акт от 1999 г., собственикът на недвижимата вещ не е изразил валидна воля за продажба на имота, тъй като не собственикът се е явил при изповядване на сделката, а друго лице, което се е представило за него. В същото време няма данни това друго лице да е било упълномощено и да е действало като пълномощник. При това положение така изповяданата прехвърлителна сделка се явява нищожна, понеже липсва валидна воля /съгласие/ на действителния собственик на вещта за прехвърляне на собствеността. След като П. П. Л. не е станал собственик на апартамента, то не може да намери приложение разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ, която има действие единствено спрямо носителите на вещно право на обект /собственици или лица, на които е учредено или запазено право на ползване/, който е снабден с топлинна енергия.

Само за пълнота може да се отбележи, че по делото са представени общи условия на ищеца, за които в обстоятелствената част на исковата молба е отразено, че са от 2016 г.

Общи условия, действали към 1999 г., не са представени, респективно, не може да са неправи извод дали по силата на общите условия към момента на сделката от 1999 г. не се е съдържало правило, което да предвижда, че в хипотези като настоящата отговорност за потребената топлинна енергия се носи от лицето, посочено като купувач, макар и същият да не е придобил имота поради нищожност на правната сделка.

Всичко изложено дотук налага извод, че ответникът не може да понесе гражданска договорна отговорност за неизплатени суми във връзка с потребена топлинна енергия, което налага искът по отношение на главниците да бъде отхвърлен. Понеже главните искове се явяват неоснователни по изложените съображения, то акцесорните претенции са присъждане на законни лихви също се явяват неоснователни.

С оглед изхода на делото ищцовата страна дължи сторените от ответника съдебни разноски, равняващи се на 480 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представен препис от договор за правна защита и съдействие, с отразяване в същия, че хонорарът е платен в брой.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация *“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ 23Б положителни установителни искове по чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422 от ГПК срещу П. П. Л., ЕГН ********** за установяване на съществуване на следните вземания, които ищецът има спрямо ответника: 1460,81 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.10.2022г. до изплащане на вземането, 236,61 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 13.10.2022г., 26,02 лева - главница за дялово разпределение периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 5,35 лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение периода от 31.10.2019г. до 13.10.2022 г., които суми са предмет на издадена Заповед № 739/23.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1180/2022 г. по описа на РС – Ихтиман.

ОСЪЖДА „Топлофикация *“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ 23Б да заплати на П. П. Л., ЕГН ********** сумата от 480 /четиристотин и осемдесет лева/ - сторени съдебни разноски по настоящото дело.

Делото е разгледано с участието на третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 3.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – *, чрез Районен съд – Ихтиман, в двуседмичен срок от връчването на препис от същото.

Препис от решението да се връчи на страните и на третото лице помагач.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

4