Протоколно определение № 5131 от 22.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 5131 гр. София, 22.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА и прокурора Б. Кр. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Частно наказателно дело № 20251110204153 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ Т. К. Т. явява се лично, доведен от следствения арест на бул. „Г. М. Димитров”.

За него се явява адв. П. П. от САК - служебен защитник от ДП.

АДВ. П. - Моля да бъда запозната с материалите по делото.

Съдът дава 15 мин. почивка за запознаване с материалите по преписката.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.

Като не намери пречки за това, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Снема самоличността на обвиняемия:

Т. К. Т. ЕГН: **********, роден на ******** г., българин, български 1 гражданин, със средно образование, неженен, осъждан.

Съдът разясни правата на обвиняемия в настоящето производство.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си, няма да правя отвод на изброените лица.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

ЗАЩИТАТА: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

Съдът намери, че са налице изискванията на чл. 271-275 НПК и на основание чл. 276 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане предложението на СРП.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането по чл. 64, ал. 1 от НПК.

ЗАЩИТАТА: Оспорвам искането.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.

ЗАЩИТАТА: Няма да соча нови доказателства.

Съдът, като взе предвид становището на страните и на основание чл. 283 НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА доказателства по делото. приложените по делото писмени

Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което и на основание чл. 286 от НПК,

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното искане за определяне на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Т. К. Т..

От събраните по делото доказателства, а именно извършените действия по претърсване и изземване, приобщените веществени доказателства, протоколите за разпит на свидетели може да се направи наличието на обосновано предположение, че именно Т. е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение.

Считам, че е налице и втората предпоставка, а именно законодателят в санкционната част на нормата на чл. 198 от НК е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ в размер, определящ го като тежко умишлено престъпление.

Считам, че е налице и третата предпоставка за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“, а именно опасността от извършване на друго престъпление. В тази насока моля да приемете по делото справка за съдимост, от която се установява, че се касае за лице с висока обществена опасност, което е съдено тринадесет пъти, като последните му осъждания са влезли в сила през 2023 г. и той е бил осъден на „Лишаване от свобода“.

Предвид горното считам, че са налице всички законоустановени предпоставки за вземане по отношение на обвиняемия Т. К. Т. на най - тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, с която биха могли да се постигнат целите по чл. 57 НПК.

ЗАЩИТАТА: Моля да не уважавате искането на СРП за вземане на мярка за неотклонение по отношение на подзащитния ми „Задържане под стража“.

Т. Т. е привлечен като обвиняем по реда на чл. 198, ал. 1 от НК.

Съзнавайки сериозността на обвинението и разбирайки аргументите на прокуратурата, считам че в случай най–тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ не е единственият възможен вариант. Следва да се спазва принципът за индивидуализация на наказателната репресия, която налага най–тежката мярка за неотклонение да не се налага автоматично, само 3 защото е налице обоснованото предположение.

Решението Ви за вземане на постоянна мярка за неотклонение трябва да бъде обосновано на конкретните факти по делото, а не само на съдебното минало на обвиняемия. В конкретния случай считам, че не съществува реална опасност подзащитният ми да извърши ново престъпление. Въпреки предходните си осъждания не се наблюдава типичен поведенчески и модел на системно противоправно поведение без корекция.

Подзащитният ми е изтърпял предходно наложените си наказания и към момента на настоящото деяние не е бил в изпитателен срок. Доколкото подзащитният ми има постоянен адрес не е налице реална опасност той да се укрие. Обстоятелството, че е бил задържан не на постоянния се адрес, само по себе си не е достатъчно за да се направи извод, че определяне на една мярка за неотклонение „Домашен арест“ същият би могъл да се укрие.

По досъдебното производство липсват данни обвиняемият да е правил опити да се укрива, да е възпрепятствал разследването по какъвто и да е начин, напротив той бил открит, задържан е без съпротива, което показна, че няма умисъл да бяга от правосъдието.

Основната цел на мярката за неотклонение е да обезпечи процеса и да предотврати риска от нови престъпления. В случая липсват доказателства, че прилагането на по – лека мярка, няма да постигне същите цели.

Предвид изложеното моля да не залагате само на утежняващите обстоятелства, да определите по–лека мярка за неотклонение, като подзащитният ми с оглед здравословното си състояние би могъл да търпи мярка за неотклонение „Домашен арест“.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам да кажа, че съм задържан вече пет дни, моите хора се мъчат да ми предоставят лекарства, които са животоподдържащи, но нито в районното, нито в болницата или пък в ареста ги взеха. Аз от пет дни не съм си приемал лекарството, което е за ХИВ и започвам да се чувствам много зле. В гр. София имам постоянен адрес ул.

„********“ № 7, там съм предплатил квартирата за три месеца напред, тъй като трябваше да влизам в „Александровска“ болница, да си лекувам друго тежко заболяване. Моля да определите мярка за неотклонение „Домашен арест“ на адреса ми ул. „********“ №7, защото наистина, наистина, наистина не се чувствам добре.

4

На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за по-лека МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ дом арест.

Съдът като изслуша становищата на страните и съобрази събрания до този момент доказателствен материал по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпечатката съдържа 60 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d5c763cb-5029-4718-afaa-a343d35ab32e