Определение № 450 от 30.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 450 гр. София, 30.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Частно касационно гражданско дело № 20258003104808 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на И. К. З., срещу определение №2914 от 06.11.2025г. по ч. гр. д. №783/2024г. на Апелативен съд- София, с което е било оставено без уважение искането й от 09.06.2025г. за възстановяване на срока за изпълнение на разпореждане от 24.04.2025г. за приподписване от адвокат на частна касационна жалба вх.

№10767/22.04.2025г. и писменото изложение към нея на основанията за допускане на касационно обжалване. В частната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, като се иска обезсилването му, а при условията на евентуалност- отмяната му и уважаване на искането за възстановяване на срока за изпълнение на указанията на съда.

Върховният касационен съд, състав на IV-то г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 от ГПК акт на съда.

Разгледана по същество, частнага жалба е неоснователна.

С обжалваното определение, за да остави без уважение искането на жалбоподателката за възстановяване на пропуснатия от нея срок за изпълнение на разпореждането на съда от 24.04.2025г. за приподписване на 1 частната й касационна жалба от 22.04.2025г. и писменото изложение към нея на основанията за допускане на касационно обжалване, Апелативен съдСофия е изложил съображения, че твърдените в молбата й обстоятелства /обаждане от районен прокурор и подготовка на материали за представяне в прокуратурата, поради което забравила дали е подала подготвената молба за правна помощ/ не представляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, които тя не е могла да преодолее. Пропускът й се дължи изцяло на субективни причини (забравяне или неправилно възприемане на случки от обективната действителност), които тя, при добра организация и положени съответни усилия, е могла да избегне, като включително, ако се е нуждаела от повече време, предвид другите й ангажименти, е могла да поиска продължаване срока за изпълнение.

Определението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. По приложението на посочената разпоредба е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика, част от която е цитирана и в обжалваното определение, съгласно която „особени непредвидени обстоятелства” са такива, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса (напр. природно бедствие, злополука, внезапно тежко заболяване и др.).

Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64 ал. 2 ГПК.

В случая правилно и в съответствие с така формираната практика Апелативен съд- София е приел, че изложените от жалбоподателката твърдения, че в срока за изпълнение на указанията на съда се е занимавала със събиране на данни за разкриване на извършителя на убийството на брат й, които да представи в прокуратурата, поради което забравила да подаде подготвена от нея молба за предоставяне на правна 2 помощ, не сочат на наличие на особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока за изпълнение на указанията на съда. С оглед на така изложените твърдения пропускането на срока се дължи изцяло на поведението на жалбоподателката, която не е положила дължимата грижа за водене на процеса, а е дала приоритет на други свои дейности.

Доводите в частната жалба, че срокът за изпълнение на указанията, чието възстановяване иска, в действителност не бил започнал да тече, тъй като съобщението за това не било изпратено на назначения й по реда на Закона за правната помощ адвокат, са неотносими към предмета на настоящото производство, което е за възстановяване на пропуснат срок, т.е. на такъв, който е започнал да тече и е изтекъл. Същите е следвало да бъдат релевирани в производството по обжалване на разпореждането на съда от 27.05.2025 г. за връщане на частната й касационна жалба вх. № 10767/22.04.2025 г., което е било потвърдено с определение №

4483/06.10.2025г. на ВКС по ч.гр.д. № 2945/2025г.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IVто г. о., ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на И. К. З., срещу определение №2914 от 06.11.2025г. по ч. гр. д. №783/2024г. на Апелативен съд- София.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 450 гр. София, 30.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Частно касационно гражданско дело № 20258003104808 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на И. К. З., срещу определение №2914 от 06.11.2025г. по ч. гр. д. №783/2024г. на Апелативен съд- София, с което е било оставено без уважение искането й от 09.06.2025г. за възстановяване на срока за изпълнение на разпореждане от 24.04.2025г. за приподписване от адвокат на частна касационна жалба вх.

№10767/22.04.2025г. и писменото изложение към нея на основанията за допускане на касационно обжалване. В частната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, като се иска обезсилването му, а при условията на евентуалност- отмяната му и уважаване на искането за възстановяване на срока за изпълнение на указанията на съда.

Върховният касационен съд, състав на IV-то г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 от ГПК акт на съда.

Разгледана по същество, частнага жалба е неоснователна.

С обжалваното определение, за да остави без уважение искането на жалбоподателката за възстановяване на пропуснатия от нея срок за изпълнение на разпореждането на съда от 24.04.2025г. за приподписване на 1 частната й касационна жалба от 22.04.2025г. и писменото изложение към нея на основанията за допускане на касационно обжалване, Апелативен съдСофия е изложил съображения, че твърдените в молбата й обстоятелства /обаждане от районен прокурор и подготовка на материали за представяне в прокуратурата, поради което забравила дали е подала подготвената молба за правна помощ/ не представляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, които тя не е могла да преодолее. Пропускът й се дължи изцяло на субективни причини (забравяне или неправилно възприемане на случки от обективната действителност), които тя, при добра организация и положени съответни усилия, е могла да избегне, като включително, ако се е нуждаела от повече време, предвид другите й ангажименти, е могла да поиска продължаване срока за изпълнение.

Определението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. По приложението на посочената разпоредба е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика, част от която е цитирана и в обжалваното определение, съгласно която „особени непредвидени обстоятелства” са такива, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса (напр. природно бедствие, злополука, внезапно тежко заболяване и др.).

Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64 ал. 2 ГПК.

В случая правилно и в съответствие с така формираната практика Апелативен съд- София е приел, че изложените от жалбоподателката твърдения, че в срока за изпълнение на указанията на съда се е занимавала със събиране на данни за разкриване на извършителя на убийството на брат й, които да представи в прокуратурата, поради което забравила да подаде подготвена от нея молба за предоставяне на правна 2 помощ, не сочат на наличие на особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока за изпълнение на указанията на съда. С оглед на така изложените твърдения пропускането на срока се дължи изцяло на поведението на жалбоподателката, която не е положила дължимата грижа за водене на процеса, а е дала приоритет на други свои дейности.

Доводите в частната жалба, че срокът за изпълнение на указанията, чието възстановяване иска, в действителност не бил започнал да тече, тъй като съобщението за това не било изпратено на назначения й по реда на Закона за правната помощ адвокат, са неотносими към предмета на настоящото производство, което е за възстановяване на пропуснат срок, т.е. на такъв, който е започнал да тече и е изтекъл. Същите е следвало да бъдат релевирани в производството по обжалване на разпореждането на съда от 27.05.2025 г. за връщане на частната й касационна жалба вх. № 10767/22.04.2025 г., което е било потвърдено с определение №

4483/06.10.2025г. на ВКС по ч.гр.д. № 2945/2025г.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IVто г. о., ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на И. К. З., срещу определение №2914 от 06.11.2025г. по ч. гр. д. №783/2024г. на Апелативен съд- София.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3